В неделя вечерта около 22ч. Иран атакува с ракети Израел, след като Израел нанесе удар по цели на „Хизбула“ в квартал Дахие в Бейрут и след отправените от Техеран предупреждения, че ще последва ответна реакция.
И докато цял свят зорко следи напрежението в Близкия изток и военните конфликти, милиони жени в Иран продължават да живеят между несигурността на войната и дългогодишната борба за повече права и за свобода. Техните истории сякаш хващат за гърлото и не пускат. Защото са болка. Защото са истински.
Силни и разтърсващи - личните истории зад заглавията на световните медии
През последните години жените в Иран се превърнаха в символ на съпротивата срещу ограниченията, наложени от режима. Движението „Жена, живот, свобода“, възникнало след смъртта на Махса Амини през 2022 г., даде глас на цяло едно поколение, което отказва да приеме наложените социални и политически ограничения. Поколение, което се бори в името на свободата и равенството.
За много жени в Иран последните военни събития означават нова доза страх и несигурност. Майки, учителки, студентки и работещи жени са принудени да се справят едновременно с опасността от военни удари и с икономическите трудности, които съпътстват конфликтите. Част от тях споделят, че живеят в постоянна тревога за безопасността на своите семейства и деца. Несигурност и страх са белязали тяхното ежедневие, но въпреки всичко, те не спират да работят и да се борят с надеждата, че ще настъпят по-светли и леки времена.
Стремеж към свободата
Въпреки военната обстановка, стремежът към повече свободи остава жив. Все повече иранки продължават да оспорват ограниченията върху облеклото и личния избор. Макар законите да остават в сила, в много части на страната се наблюдава по-широко обществено неподчинение спрямо задължителните правила за носене на хиджаб. Според анализатори тази промяна е резултат както от натиска на обществото, така и от смелостта на хиляди жени, които отказват да се откажат от правото си на избор.
Жените не искат да бъдат използвани като политически аргумент
Много ирански активистки подчертават, че каузата за правата на жените не трябва да бъде използвана като оправдание за военни действия или политически конфликти. Според тях истинската промяна трябва да дойде от самото общество и от хората, които ежедневно се борят за по-добро бъдеще. Тази позиция се споделя от множество организации и обществени фигури, които предупреждават, че съдбата на жените не бива да се превръща в инструмент за политическа пропаганда. Вместо това вниманието трябва да бъде насочено към реалните проблеми, пред които са изправени милиони жени.
"Да живееш в Иран е като да живееш върху бомба със закъснител"
Неда от Техеран разказва историята си пред Harper’s Bazaar. Тя е жена, която от години работи в сферата на женското предприемачество и лидерство. Неда писва участието си в протестите не като акт на бунт, а като морален дълг.
„Беше 8 януари, четвъртък, и излязох заедно с майка ми, по-малката ми сестра и братовчедите ми. Един от тях е лекар и беше готов да помогне на нас или на други протестиращи, ако има ранени“, разказва тя.
По това време протестите вече са се разпространили в различни градове на Иран, както и в известния базар на Техеран. Неда споделя, че новините за убити демонстранти в по-малките населени места са ги мотивирали да се включат. „Искахме да направим своята малка крачка към по-добро бъдеще. Да останем у дома вече не беше вариант. Исках да бъда там заради бъдещето си и да се доближим поне малко до края на тази диктатура“, казва тя.
Преди да излязат, Неда и близките ѝ внимателно планират всяка стъпка вниматено. Изключват телефоните си или ги оставят на самолетен режим, обличат тъмни и дебели дрехи и носят маски, за да се предпазят в случай на използване на сълзотворен газ или гумени и сачмени боеприпаси. Семейството дори предварително определя места за среща, ако се изгубят сред огромните тълпи от хора. По думите ѝ улиците са били изпълнени с обикновени граждани – семейства, възрастни хора, млади двойки и студенти.
Гласът на недоволството
Неда си спомня, че протестиращите скандират лозунги срещу управляващия режим, а всяка дума е била внимателно подбрана като символ на несъгласие и стремеж към промяна. Въпреки напрежението, сълзотворния газ и отделните сблъсъци, тя описва демонстрантите като решени да продължат напред.
„Хората бяха непоколебими. Продължавахме да вървим напред“, разказва тя.
