Почина големият български актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев, съобщи дъщеря му Ана Сърчаджиева. Опелото е било днес, в тесен кръг, по изрично желание на големия български актьор и режисьор, който е пожелал да бъде запомнен не с кончината, а с присъствието в българския културен живот. "Любовта побеждава страха от смъртта", казваше приживе Йосиф Сърчаджиев, а ние си спомняме за него с вечните му мисли!
"Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата.
„Правехме и куклено шоу с куклите, които баща ни донесе от Чехия. Това ни помогна да увеличим цените на билетите. А когато дойде телевизията, бях между първите деца, които участваха в предаванията „на живо“.
"Ех, театърът! Обичам го! И той ме обича. Не ме интересува дали има награда за нашата любов. В киното моето представяне на екрана се поддържа от много хора и огромна техника. Там не съм сам. А на сцената, в театъра, аз съм си господарят. Ала и с идеите, и с таланта на режисьора. Но той след премиерата си отива. И тогава… тогава съм аз.“
„Трите най-важни урока за живота са въплътени в постановките, които направихме с Апостол Карамитев: Работи, работи, работи.“
„Истината е, че никога не влизах напълно в кожата на героите, които играех. Умеех да поддържам здравословната граница“.
„Ако не беше Райна, нямаше да ме има. Тя ме е създала като личност“, казва той за съпругата си, която определя още като „енергийният двигател, събирателната сила и режисьорът зад кадър на тяхното семейство“.
„Цял живот съм бил страшно свързан с радиото и телевизията. Съдбата на тези две медии винаги ме е вълнувала. Разбирам, че им е нужно спокойствие. А спокойствието много зависи от туй, щото журналистите да са сигурни, че вътре няма кой да им дърпа юздите и ушите за щяло и нещяло“.
„Творците бяха тъжни пионки в системата на соцреализма. Но и тогава, бидейки „под капака“, неколцина успяваха да изскочат над лъжата.“
„Силните творци са не само в изкуствата, но и в науката. Знаещи хора, които обогатяват живота ни със знанията и уменията си. Вярвам в тяхната светла енергия.“
„След инсулта влязох в един свят, различен от по-раншния и много любопитен. Голямо удоволствие е за мен да съм в този свят, от него се излъчва и моето добро отношение към хората и заобикалящата ни среда. Хубаво е. А това, че едната част от тялото ми не работи... това е весело“.
„Няма страшни неща. Страшно за мен е, че много трудно говоря.“
„Все още не мога да се откажа от маратона, даден ми от съдбата.“
„Срещнах смъртта, не беше толкова страшно. Сега ми остава да живея."
"Вече съм бил в другия свят. Злото е вкусния аромат на живота, като бонбоните лукчета. Злото е като лукчето."
„Питам се каква ли ще е наградата, когато стигна 90 или 100 години. Помня една поговорка, която прочетох в турско гробище: „Каквато и да ти е славата, само надгробен камък ти е наградата“. Да, за мен това е истина. Не е драма.“
„Смъртта е подарък... но не ми се умира.“
„Смъртта е радост за живота. Бягаш от всичко друго, което е ниско ниво.“
„Трябва да ни пука! Авантаджията забравя, че всяка аванта е временна. Това не е роля. Като в живота – Бог дава, Бог взима!“
