Да се родиш в бежански лагер и да покориш върховете на мечтите си. Да стигнеш до там, където всичко е изглеждало като блян, който никога няма да се сбъдне. От бягство за спасение - до мъжкия футбол, та чак до Световно първенство. Алфонсо Дейвис - футболистът на Байерн Мюнхен, е истински пример за победа над себе си, над житейските предизвикателства и лутанията, които съдбата поднася. За волята и вярата, които, ако съумеем да съхраним, ни тласкат с неимоверна сила напред.
От жертва до победител - никога не губи надеждата за по-добро бъдеще
Тежката история на Алфонсо Дейвис започва още преди неговото раждане. По време на втората гражданска война в Либерия родителите му предприемат бягство в името на това да оцелеят – пътуват 1500 километра до Гана. След пристигането си те се установяват в бежански лагер край столицата Акра, където живеят десетки хиляди хора със същата съдба. Именно там, на 2 ноември 2000 г., се ражда Алфонсо. Появата му на бял свят носи огромна радост на семейството, но и дълбока тревога. Родителите му се опасяват дали ще могат да осигурят необходимото за неговото оцеляване, тъй като условията в лагера са тежки, а достъпът до храна и чиста вода е ограничен.
Въпреки ежедневните трудности и лишения те успяват да отгледат сина си и да запазят надеждата за по-добро бъдеще. Тази надежда започва да се превръща в реалност шест години по-късно, когато семейството е одобрено за програма за презаселване. Така те получават възможност да започнат нов живот в Канада – страната, която виждат като шанс за сигурност и едно ново начало.
„За да намерим храна, често се налагаше да минаваме покрай тела на убити хора“, разказва майката на Алфонсо, Виктория. Тя и съпругът ѝ Дебеа живеели в постоянен страх, че всеки ден може да се окажат следващите жертви.
„Условията бяха изключително тежки и несигурни. Насилието беше навсякъде, а мнозина носеха оръжие просто за да оцелеят. Ние обаче не искахме да живеем по този начин и да рискуваме живота си всеки ден. Затова взехме трудното решение да напуснем и да потърсим безопасност другаде“, спомня си Дебеа.
Лишения, трудности, безкрайни изпитания, но Дейвис някак успява да съхрани вярата в себе си, в родителите си и в света. Че може да бъде и хубаво място. И когато има вяра, има и светлина. Няколко години по-късно светът наистина става все по-цветен и красив за футболиста. През 2015 г., когато е на 14 години, Алфонсо се присъединява към Ванкувър, а година по-късно дебютира в МЛС. Освен талантлив, той е и отдаден на семейството си. През свободното си време футболистът влиза в ролята на втори баща и се грижи за своите по-малки брат и сестра близнаци.
„Казах му, че може да ни напусне, когато стане на 16 или 17 години. Той ми обеща да остане същият“, споделя майка му Виктория.
И така – с малки крачки към големия пробив
Горещото лято на 2018 г. е като платно за успехите на Алфонсо Дейвис – тогава се случва големият пробив и футболистът не спира да се изкачва към върха. В онзи момент шампионът в Бундеслигата Байерн Мюнхен плаща рекордните 9,84 млн. паунда за играч от МЛС, като сумата може да нарасне до 16,66 млн. паунда.
„Когато пристигнах в новия си клуб, не можех да повярвам къде съм. Първият човек, когото видях в съблекалнята, беше Ариен Робен. Дойде при мен, стисна ми ръката и ми се представи, а аз си помислих, че точно той няма никаква нужда да ми се представя. Когато се снимах с екипа и качих снимката в Инстаграм, прочетох коментар, който гласеше, че Матс Хумелс ме следва, но аз него не. Веднага след това го последвах, а той мигновено ми изпрати съобщение, което гласеше: „Добре дошъл, очаквам да се видим скоро“. Аз му отговорих: „Благодаря за добрите думи, нямам търпение да пристигна“. След това редица футболисти се свързаха с мен. Първоначално се усъмних, мислейки си, че това не са техните профили, но осъзнах, че са те, след като видях сините отметки до имената им“, разказва за началото на пътя си Алфонсо.
Историята на Алфонсо Дейвис трудно се вписва в клишето за разглезения футболен милионер, който харчи парите си, без да се замисля. Славата и богатството не успяват да заличат спомените за трудния път, извървян от неговото семейство. За борбата, която е водил от дете. Той е останал същият, точно както е обещал на майка си, запазвайки принципите си и продължавайки стремглаво нагоре към върха.
