След успеха на уникалните издания "Българите! Забравените постижения" и "Ние сме животните" създателите им Делян Момчилов и илюстраторът Стен Дамянов обединяват сили с изтъкнатия български историк проф. Пламен Павлов в едно вълнуващо приключение, което разкрива творчески образите на най-важните личности от близкото и далечно минало.

Впечатляващото енциклопедично издание на "Владетелите на България" предлага над 150 оригинални илюстрации, около 50 карти, познати и неизвестни места и съкровища, както и безброй поводи за гордост от родната история.

Делян Момчилов и Стен Дамянов: Нека се опитаме да бъдем по-добри хора и да обръщаме повече внимание на животните

В почти 300 страници талантливият екип предава по достъпен, но достоверен начин възходите и паденията на българските владетели  от легендите до реалността, като  предлага един различен, интригуващ и пленяващ въображението поглед към предците ни.  

Кои са древните траки, кановете, царете и цариците по българските земи? Кое е най-старото открито златно съкровище в света и какво е общото между него и Варненския халколитен некропол? Кои са местата, които могат да разпалят любопитството на всеки техен посетител към историята ни?

От цар Севт I – владетелят на Одриското царство – до цар Симеон II, книгата проследява хронологично живота на владетелите по българските земи, представяйки техните възходи и падения по любопитен и интригуващ за малки и пораснали читатели начин.

Впечатляващите илюстрации от Стен Дамянов и прецизният дизайн на Николай Манчев превръщат книгата в истинско удоволствие за малки и големи, a Божидар Михайлов e историческият консултант на изданието.

"Владетелите на България" е цветно и интригуващо пътешествие из родната история, както и кратък и обективен поглед върху личностите, които до голяма степен са били отговорни за прогреса и съхраняването на нацията ни през вековете.

"Богата, любопитна и полезна. Важно четиво за всяко българско семейство!", казва Захари Карабашлиев, автор на "Хавра", "18% сиво", "Опашката".

Прочетете откъс от "Владетелите на България" от Делян Момчилов, Стен Дамянов и проф. Пламен Павлов, която излиза от издателство "Сиела". >>>

 

Цар Петър II Делян

Водач на голямото въстание, довело до временно възстановяване на българската държава. Заявява, че е син на цар Гаврил Радомир от брака му с дъщерята на унгарския владетел Геза, но според съвременниците е самозванец, чиито доводи са „убедително стъкмени“. Ако все пак Делян е имал кръвна връзка с династията, тя най-вероятно е по линия на нейните странични разклонения.

Освободителното движение започва в района на Белград  (дн. столица на Сърбия), а водачът му приема владетелско име в чест на св. цар Петър. В района на Драч избухва второ въстание начело с Тихомир. Двете войски се съединяват в Скопие, където след разгорещен спор за българската корона Тихомир е убит.

След успешни настъпателни действия Петър Делян разполага своя лагер при Острово (дн. Арниса, Гърция), близо до Солун. Там пристига избягалият от Византия Алусиан, брат на Пресиян II, приеман за законния наследник на престола. Този път Петър Делян е принуден да подели властта с царствения натрапник.

След неуспешна атака на Солун Алусиан изменя на българската кауза, залавя и ослепява Делян, след което бяга при ромеите. Водени от своя сляп цар, българите продължават съпротивата. Въстанието е смазано с помощта на нормански наемници, водени от бъдещия норвежки крал Харалд Суровия, а Петър Делян умира в затвора.

Княгиня Мария, съпруга на княз Борис-Михаил

Българка, която е принадлежала към някой от най-знатните боилски родове. От брака ѝ с Борис са известни имената на четирима синове и две дъщери. Мария е майка както на цар Симеон Велики, така и на злополучния му брат Владимир Расате. 

От времето на Мария във византийския церемониал при посещение на български дипломати се задава въпросът: „Как е от Бога поставената владетелка на българите?“ – формула, която подчертава ролята на владетелката не само в дворцовия живот, но и в държавно-политически план.

„Бабини Видини кули“ или „Баба Вида“ е единствената добре запазена българска средновековна крепост. Видин е бил столица на Видинското царство, а „Баба Вида“ е цитаделата на града и мястото, където е живял владетелят. Историята на укреплението започва от древността, преди близо 2 хилядолетия, а самото то е построено през X в. върху основите на античното укрепление „Бонония“ (III в.). Легендите около „Баба Вида“ са не по-малко интересни. Те разказват за съкровището на цар Иван Срацимир, което е изнесено през таен тунел и скрито в пещера в околностите на р. Тимок. Друг интересен факт е, че небезивестният император Василий II обсажда крепостта през 1003 г. и не успява да я превземе в продължение на 8 месеца.

 

 

Продължи да четеш