13 януари е официалният рожден ден на българското седмо изкуство киното.

На тази дата през 1915 г. Васил Гендов прожектира "Българан е галант" - филм, от който са останали само 1-2 кадъра, но който е дал началото на явлението, което наричаме "българско кино".

Характерно за него през последните десетилетия са две неща - успехите и скандалите. От една страна - призове и международно признание за режисьори като Ралица Петрова ("Безбог"), Петър Вълчанов и Кристина Грозева ("Урок", "Чест"), Камен Калев ("Февруари"); от друга безкрайни разпри вътре в гилдията и сред заинтересованите наблюдатели.

Макар създадени от талантливи творци, тези конфликти не са кой знае колко различни в основата си. Разгледахме голяма част от тях и стигнахме до извода, че бихме могли условно да ги разделим в пет категории. А именно:

1. Патриотичният скандал

Той избухва тогава, когато обществото не е съгласно с това, за което плаща.

Два ярки примера: режисьорът Максим Генчев и сериалът "Дунав Мост".

Генчев е сред най-големите скандалджии на новото ни кино. Двата му последни филма - "Дякон Левски" и "Ботев" - предизвикаха трусове в социалните мрежи, критики, въпроси от типа "Защо обществената телевизия финансира подобна продукция?" и съмнения, че националните ни герои трябва да бъдат представяни по такъв начин.

Режисьорът не потисна реакциите си и отвърна на "ударите", слагайки знак равно между себе си и своите герои си: "Така избиха и Ботевата чета, както сега убиват филма. Години събираха оръжия, момчетата минаха Дунава и за два дни ги избиха..."

Какво мислят наследниците на Ботев - чуйте тук:

Подобен скандал имаше и в края на 90-те със сериала "Дунав мост" на режисьора Иван Андонов. 

В него нямаше исторически личности, а само злободневни герои, но основните въпроси отново бяха: защо държавната телевизия финансира нещо подобно? Наистина ли трябва да изглеждаме така на голям екран?

2. Колегиалният скандал

Случва се обикновено, когато български творци решават да споделят мнението си за свои колеги (местни или чужденци).

Така например Асен Блатечки преди време сподели, че според него това, което прави Хоакин Финикс във филма "Жокер" не е впечатляващо.

"Аз лично се сещам поне за 50 актьори - и американски, и поне 20 български, които ще изиграят тази роля ако не по-лошо, точно колкото него добре. Така че... не смятам, че това е върховото актьорско постижение, определено."

Иван Добчев пък се оказа разочарован от собствената си ученичка Мария Бакалова.

За Ladyzone той сподели, че не му е била любимка:

"Не съм очаквал друго, ръкопляскам ѝ със снизходителна усмивка."

Бакалова впоследствие бе номинирана за Оскар, а Блатечки бе готов с коментар по повода. Чуйте го тук:

3. Финансовият скандал

Тук нещата са едновременно ясни и неясни - става дума за пари. Кой колко е получил, достатъчно ли са и правилно ли ги е усвоил?

През 2010 г. филмът "Сбогом, мамо" на Мишел Бонев получава над 300 000 евро от България и тогавашния културен министър Вежди Рашидов, но резултатът е скромен.

През 2014 г. 22-годишната Росица Караджова подава общо 15 жалби за процедурни нарушения в сесиите на Националния филмов център.

4. Ежегодният скандал

Оскарите - всяка година ставаме свидетели на публична кавга относно това кой е по-достоен да представя страната ни пред Американската киноакадемия. 

През 2021 г. филмът "Страх" на Ивайло Христов получи тази възможност, но Тео Ушев (член на журито, взимащо решението) разкри, че не всичко по време на заседанието е минало по протокол и намекна, че "Жените наистина плачат" на Весела Казакова и Мина Милева е ощетен.

През 2022 г. пък режисьорът Виктор Божинов оттегли филма си "Бягство" от надпреварата, защото в журито е имало хора от снимачния екип, което означавало, че процедурата няма как да е коректна.

Спорът "Кой е най-достоен да бъде изпратен на Оскар" най-вероятно ни предстои и през 2023, а засега може да чуете какво казва актрисата Ралица Стоянова (от филма "Жените наистина плачат") в подкаста ни "Малки разговори":

5. Негласният скандал

Всъщност, скандали в българското кино е имало и преди интернет, и преди широкото им отразяване в медиите.

По време на социализма не един и двама български режисьори са се спречквали с цензурата, но сред най-важните случаи за историята на киното ни е този на Бинка Желязкова.

През 1957 г. дебютният й филм "Животът си тече тихо" (върху чийто сценарий работи със съпруга си Христо Ганев) бива забранен и излиза на екран чак 31 години по-късно - през 1988 г.

Междувременно Бинка успява да заснеме шест пълнометражни филма (сред които наскоро реставрираният "Привързаният балон"), но травмата от спрения й дебют остава с нея до края.