Нина Тодорова е на 45 и вече 23 години живее в Лондон. Майка е на три деца - Тристан (15), София (11) и Дилан (7). Не може да каже какви са плюсовете на многодетен родител в Англия, защото по думите й там всички са многодетни. По повод старта на новата учебна година, която в цял свят е белязана от ситуацията и мерките покрай COVID-19, потърсихме Нина да ни разкаже как започва училището за нея и нейните деца в Лондон.
Нина, как възприемаш английската образователна система?
В началото ми беше трудно да свикна със системата тук, защото децата започват да ходят на училище на 4 или 5 годинни, в зависимост от месеца на раждане. Окуражава се самостоятелност в дневния им режим - да се хранят, преобличат, да пазят и прибират нещата. Отделно да четат, пишат, смятат. Началните 2-3 години не стоят на чинове, а на земята в кръг и често се сменят заниманията им с направени отделни тематични кътове за игра, изкуство и т.н. Имат много спорт и занимания на открито. След втори клас сядат на маси, но пак са в групи по 4-5 деца в зависимост от нивото им. Уроците са общи, но отделните групи работят в зависимост от разбирането на предмета. Децата разбират и усвояват нещата с различна бързина и лекота, а и са на различни години. Учат в групи с деца с подобна скорост.
Каква е комуникацията на училищата с родителите?
В началното училище 1-6 клас връзката с учителя е директна, те винаги са готови да отговорят на бързи въпроси и тревоги. За по-големи неща има имейли и срещи. Родителска среща има два пъти годишно, индивидуална между всяко дете и родителите му. Има система за разпространяване на предстоящи събития, състезания, концерти и т.н. И през същата система се извършват плащания за каквото е необходимо. Родителите са поканени на изложби, малко представления, презентации на таланти през годината в класната стая на децата.
Къде са децата в тази верига дете-училище-учител-родител?
Около децата и нуждите им се върти цялата система, но родители и учители се познават, родителите често помагат да се организират пътувания, четат и помагат с математика в класа на детето. Организират се благотворителни вечери и разпродажби от родителския комитет. Има срещи за дискусия на промени и обновления и на учебен материал. В гимназията нещата са доста по-различни. Информация се получава само на родителските срещи по същия стандарт както и в началното училище, разменят се имейли, има карти с оценки, които се получават през 6 седмици. Децата са независими, ходят и се връщат сами от училище.
Как преминаха месеците под карантина за вас?
Месеците на карантина бяха трудни и тревожни, но пък ни дадоха възможност да правим неща като семейство, които иначе остават на заден план - разходки, колело, игри, разговори.
Каква беше връзката между децата и училището в този период?
И тримата имаха Google Classroom. За двамата по-малки имаше задания всеки ден, които трябваше да направят. За големият ми син бяха живи уроци с домашни работи след това.
Твоите деца как приеха и понесоха промените - отрази ли им се по някакъв по-сериозен начин?
Всички приеха промените добре. На София се отрази най-много, защото тя завършваше началното училище и имаше много събития, които не се случиха - пътуване, пиеса, която поставят отиващите си деца, награди пред цялото училище. Тя обаче се върна от 1 юни в училище в класове от по 10 деца и можа да си завърши годината и да си види приятелите. Момчетата го приеха нормално.
Какво обясняваш на децата си за ситуацията, те питат ли те нещо по темата?
Не сме давали много информация, а само толкова колкото са питали. Но винаги сме им казвали да си мият ръцете и да странят от хора, които изглеждат болни.
Какво предстои с началото на новата учебна година - има ли промени и кой и как ги комуникира с родителите?
Всички деца от септември ще се върнат в училище и за мен това е правилното. Каквито и мерки да се предпишат децата са деца и единственото, на което разчитам, е да няма в този кръг заразени, а не на мерки. Децата ще са задължени да носят маски в превозните средства, а в училище - по избор. Класовете ще са със същия брой деца, но ще се държат разделени от останалите класове. Топъл обяд няма да се сервира на всички, а само на по-малките. Когато имат физическо, ще ходят с екипите си на училище, за да не се преобличат там.
За колко адекватни намираш реакциите на институциите във връзка с пандемията?
Мерките са единствено адекватни, ако са наложени правилно и се следи дали се спазват. Както във всичко, така и в това, има хора, които са ангажирани и отговорни, а и други, които използват ситуацията да се опълчат. Паниката и параноята не могат да бъдат контролирани на индивидуално ниво, но не продължиха дълго.
Можеш ли да направиш някакъв паралел с България?
Паралел с България не бих могла да направя, мерките бяха подобни. Според мен България избърза със заключването, докато Англия закъсня. Трудно е да знаеш какво е по-разумното в такава необичайно ситуация.
-
Десислава Христова, учител и родител: Каквото е посято вкъщи, ще разцъфне в клас и в обществото -
Майки на деца с увреждания: Те са воини, трябва да вярваме в тях, а не да ги приемаме като инвалиди -
Дистанционното обучение е като голяма ваканция. Три ученички в 12 клас за COVID-19 и ученето -
Слав Петков от Special Academy: Децата в инвалидни колички не искат съжаление, а внимание -
Как да развием суперпамет у децата и да ги научим да ценят парите? -
Първият учебен ден за децата на известните БГ личности -
"Ковид Тъпонайсет", "Ще слушам госпожата повече от теб" и още бисери от първокласниците -
Испанската принцеса Леонор е под карантина заради COVID-19 (ВИДЕО) -
Светлана Дъбенска, учител: Не оставяйте усещане у децата си, че предстоят страшни, апокалиптични дни -
Отваряне на училищата или епидемиологична "бомба със закъснител"? Деца без симптоми разпространяват коронавируса
