В днешно време все повече хора изпитват стрес, тревожност, бърнаут, паника и дори агресия. Част от тях се притесняват да потърсят помощ и разчитат единствено на хранителни добавки и природни съставки, но забравят, че физическите упражнения също могат да им помогнат.

Излагането на дългосрочен, тежък физически или психически стрес често уврежда множество системи в организма и води до здравословни състояния като повишено артериално налягане (хипертония) и отслабена имунна система, както и до психични такива като тревожност, постоянна умора и депресия.

Въпреки това правилната и съобразена с индивидуалните потребности физическа активност помага на хората да се справят със стреса и последствията от него и прави тялото много по-устойчиво.

Доказано е, че физическата активност е от изключително значение за правилното функциониране на човешкия организъм.

Редовните упражнения подпомагат производството и секрецията на хормони от ендокринната система и по този начин допринасят за по-добра регулация на процесите в тялото ни.

Упражненията първоначално умерено повишават нивата на хормоните на стреса (като кортизол и адреналин), но след приключването на физическата активност и тяхното възвръщане до нормални стойности, хората се чувстват по-малко стресирани и напрегнати.

“Runner’s high” или еуфорията след тренировка

Всеки от нас е усещал лек прилив на позитивни емоции след като избяга дори и малко разстояние на бягащата пътека във фитнеса или направи няколко лицеви опори.

В научната литература това явление е описано като “runner’s high” и за момента няма доказан точен физиологичен механизъм за появата му, въпреки че се предполага участието на ендорфините.

Повечето медицински проучвания сочат, че има данни за повишаване на нивата на β-ендорфина, фенетиламина, както и на анандамида. И трите вещества могат да бъдат разглеждани като естествено присъстващи в тялото ни “наркотици”, които ни карат да се чувстваме много по-добре.

Ендорфините са ендогенни опиоидни невротрансмитери (или иначе казано естествени природни наркотици), произвеждани от хипофизната жлеза и хипоталамуса по време на физическа активност като упражнения, сексуален акт и т.н. Името им е съкратено от “ендогенни морфини” и подсказва техния ефект.

Ендорфините в централната нервна система предизвикват биохимични реакции, водещи до повишена продукция на допамин – вещество, което регулира редица сложни процеси в тялото ни.

При леки физически натоварвания повишените нива на допамин не водят до патологични състояния, а причиняват приповдигнато настроение и удоволствие, както и подобряват концентрацията и мотивацията.

В периферната нервна система основно се отделят ꞵ-ендорфини, които блокират болковите рецептори, намалявайки усещането за болка.

Друга теория, обясняваща този феномен, е повишаването на секрецията на адреналин по време на физическа активност, който от своя страна подпомага отделянето и производството на ендорфини.

Физическите упражнения и кортизола

Хормонът на стреса кортизол също се повишава по време на физическа активност и психически стрес.

По време на тренировка, покачването на нивото на хормона е умерено, за кратко време и зависещо от интензитета на тренировката.

При психически стрес е точно противоположното – високи нива кортизол за дълго време.

Краткосрочното повишаване на нивата на кортизол е свързано с адаптивни подобрения в когнитивната функция – засилен инхибиторен контрол, по-добри концентрация и памет, по-бърза мисъл.

При дългосрочното повишаване на хормона са характерни влошени когнитивна функция, памет, концентрация и инхибиторен контрол, както и понижени нива на растежен хормон и тестостерон.

Човешкият растежен хормон

Човешкият растежен хормон (hGH) се отделя на еднакви интервали от време, като обикновено следва циркадния ритъм - ритъмът на биологичния ни часовник, който ни кара да заспиваме и да се събуждаме.

Физическата активност обаче също може да доведе до допълнително отделяне на растежен хормон.

Той участва в редица процеси в тялото – регулира растежа, обновяването на мускулните клетки, растежа на костите, както и повишава метаболизма на мазнините.

Точните механизми на влияние на физическата активност върху растежния хормон и последващите от това реакции не са напълно проучени, но основно се базират на биохимични реакции, възникващи след тренировка като пряка стимулация от катехоламините, лактата или азотния оксид, както и от промените в киселинно-алкалното равновесие.

Очаквайте втора част на Как упражненията, физическата активност и тренировките влияят на хормоните ни.