Белослава в нейния дом на скала над морето: Там душата ми притихва

С красивия си и вълшебен глас певицата Белослава е като истинска сирена. Слушайки я, човек неочаквано се озовава в някаква нирвана. За нея плуването е религия, а в дълбокото са нейните риби - нейната порода хора.

Не е изненадващо, че макар и родена в София, нейното сърце е открило отдавна своя дом на една скала над морето. Там тя познава и усеща всичко - изгревите, вятърът, сезоните, всичко. Там тя и нейният съпруг скулпторът Евгени Йонов посрещат гости безкрай и пак там душата й притихва.

Какви цветове и богатства има в дома на Белослава, където винаги звучи музика, разказа самата тя пред Ladyzone, отвеждайки ни в нейната нирвана. А на нас ни се доядоха смокини със сирене и печени орехи.

Къде се намира вашето любимо кътче, където сърцето ви е у дома?
Преди 25 години в местност Тарфа на брега на Южното Черноморие, между село Лозенец и къмпинг Арапя, с моя съпруг и моето малко вече бременно коремче си търсехме местенце. Провокирани предимно от това, че моят съпруг е сърфист, а точно там духат ветрове и по-лесно се слиза до водата. Така си избрахме брега на една скала, която се превърна в нашият дом. С много наши приятели отгледахме там децата си, които вече не искат да идват, защото всяко едно си е поело по своя път, но на мен там ми остана сърцето. И както си говорим, без да се притеснявам ще кажа, че искам един ден там да бъде разпилян праха ми.

Снимка: Личен архив

С каква енергия ви зарежда вашето място?
Енергията е лично преживяване. Лично светоусещане. Енергията на всяко едно място, което човек припознава като свое, има дълбочина, която е лично негова. Там в дълбокото, където се срещам с моите риби, моята порода хора, времето притихва, душата притихва.

Познавам изгревите. Ставам сутрин рано и пускам кучетата, за да потичат още докато плажът не е пълен с хора. Гледам изгрева.

Познавам въздухът как мирише преди да вали дъжд.

Познавам ветровете, които задухват от всяка посока. И ги познавам по морето, което променя цветовете си в зависимост дали вятърът е от север, или от североизток, дали духа откъм сушата, или не.

Познавам всяка част от деня. Познавам следобедите, през които най-често през лятото ми гостуват мои приятели.

Снимка: Личен архив

Пием вино и слушаме много музика. Познавам вечерите, в които притихвам и много често съм самичка.
Познавам всяка част от сезоните. Усещам ги. Като сега например. Понеже имам посадени през годините нарциси, лалета и люляк, знам точно по кое време започват да се събуджат. Колко седмици има до нарцисите, колко до лалетата. Усещам липата си. Две големи зелени и много красиви тенджери, които стоят под лятната ми кухня, са винаги пълни с липа. Защото много обичаме да пием чай. Дори понякога го правя студен - с малко мед и в хладилника. Чудесен е. Подхвърлям го като идея на домакините.

А колко е хубаво и зимата, когато запалим каминката. Морето е сиво и бурно, чуваш как се блъска в скалата под теб. Ако във фурната в този момент сложа един сладкиш, който да заухае на ванилия и канела, представете си...

Между червеното вино, камината, сладкиша и морето е радостта от спокойствието. И това притихване на душата за мен и мъжа ми, който също е творец, е голямо вдъхновение.

Веднага ни се приисква да творим. Аз сядам да пиша, Евгени рисува или прави скулптури - там е направил някои от най-хубавите си. Когато обичаш мястото, го припознаваш във всеки един сезон, във всеки момент.

Вижда се, че интериорът е светъл, цветен, артистичен. Сами ли сте избирали всичко?
Сами - двамата. Дори камъните, които са около камината, сме носили от съседни плажове. Евгени сам построи тази къща. Той е много талантлив и като проектант. Всичко, както в къщата, така и в хотелчето ни - от грубия строеж до всяка чашка и виличка, са си наши. Да не говорим за картините, които имаме и нямаме вече къде да слагаме. Ние колекционираме всякакво изкуство през годините. Да не говорим, че и моят свекър също е художник. И имаме много неща от приятели.

Обичаме цветното. Моите любими цветове са зеленото и жълтото. Имам жълт чайник. Червен хладилник. Синя кутия за кафе. Машината ми за сладкиши също е червена. Всичко е ярко. Някак си радва душата. Особено на фона на морето. Каквото и да сложиш на неговия фон винаги е красиво, защото то е божествено.

Продължава >>

Имате ли много вещи, донесени отдалече и заключили спомени?
Отвсякъде, където пътуваме, си носим по нещичко. Най-ценните за нас неща, без да имат ценност като широкоразбираната - злато, диаманти и т.н., са малки дървени кутийки, в които имам пясък от различни плажове. Да не говорим за стените ни. Има една в спалнята ми, която е само със снимки от най-добрите ми приятелки - моите най-близки момичета, които вече 30 години са до мен. 

Във всеки ъгъл има по нещо, за което мога да разказвам много.

Нямам вече къде да слагам моите прословути чинии. Откъдето мина, си взимам. Наскоро си донесох от Италия една ръчно рисувана с един петел. От Троян миналата година - пак ръчно рисуван керамичен сервиз. От Португалия - керамични рибки, които са много тематични за района, защото там сардината е техен културен знак.

Певицата Белослава сподели най-красивата пролетна торта

"Вълшебна е" - написа тя в отговор на въпрос на свой последовател в Инстаграм

Куп декорации имам и за Великден - всякакви. Там ще сме си за празника, на морето. Знам, че пътувам ли натам, се прибирам. Винаги. Тук в София, където съм родена, не се чувствам така у дома.

Снимка: Личен архив

Морето ли е най-добрият съсед?
Ние с моето семейство много плуваме - аз и моят баща, моите приятели. Да се събудиш и да се потопиш в морето е най-голямата благословия за мен. Всяка сутрин и вечер между 1 и 3 километра. В 8 ч. татко ме чака или пък моята съседка и приятелка, за да плуваме. Във водата това си е личното време на всеки и ние много го уважаме, оставайки сами със себе си. Това е като религия. 

Мога да кажа, че за мен морето е свято. Плуването е медитация.

Правите ли често освежителни ремонти?
Оставяме къщата да остарява естествено. Стига да не протече отнякъде, но повече от 20 години не се е случило. Моят съпруг все пак е по поддръжката, а аз съм човекът по почистването после. Ремонтите си ги правим сами. Слава богу не се е налагало и не сме го правили често. Обичаме да ни е автентично. Следите на времето да остават по къщата. Духът става много истински, когато е минал през времето.

Белослава за 25-годишната си връзка с Евгени Йонов: Когато нещо те смущава в човека до теб, трябва да му го кажеш

Белослава за предстоящия си клубен концерт - BEAUTIFUL MUSIC FOR BEAUTIFUL PEOPLE

Обичате ли гости?
Може би, без да звучи самохвално, но нашата къща е събирателният пункт за нашите приятели. И от морето, и от София, който дойде, първо минава през нас. Много обичам да готвя и то в огромни количества. Така съм свикнала и покрай ресторанта, и покрай гостите ни. Обикновено това са едни трапези между 10 и 20 души, които съвсем достойно успявам да обслужа. Майка ми някога и тя така правеше. Вкъщи винаги беше Аврамов дом. Иначе аз там съм постигнала онова съвършенство на комуникация, на което дори да седнеш само на сиренце, смокини и печени орехи, чувстваш уюта на дома.

Снимка: Личен архив

Познавам рибарите от Царево, познавам бабите, от чиито градинки мога да откъсна нещо, които ще ми дадат пресни чушки, краставички и ще ми донесат яйца. Има едно село Веселие с мандра за сирене, откъдето си взимаме всякакво - прясно, по-отлежало и т.н. Много обичам да си берем сами смокини, които наистина са много хубави с печени ядки и крема сирене филаделфия.

Между вашите стени има ли винаги и музика?
Това е ясно. Имам едни малки мобилни колонки, които винаги са в чантата ми. Понеже доста пътувам и спя в хотели, не мога да стоя в нито една хотелска стая без музика. В моя морски дом най-често всъщност слушам едно малко радио - от тези джобните, което се мести с мен из къщата. Това е, като че ли, духът на селото от детските ми години, когато винаги от всички къщи звучеше радиоточката. Някак си имам сантимент и обичам да си пускам някоя радиостанция, която не ме ангажира.