Замирише ли на печени чушки...

Eсента мирише на печени кестени, презрели ябълки, лютеница, бълбукаща върху печка на дърва на двора, малко на дъжд... И, разбира се, най-важното – печени чушки. Зеленчукът отделя божествен аромат, когато огънят оближе тялото му, ципата покафенява, свива се и в един момент, със съскащ звук, се спуква. Магията се случва. И във въздуха се носи аромат на печени чушки. 

Три варианта за приготвяне на зимнина с печени чушки в историите на семейство от панелка, баба от село и надъхана госпожица с френски маникюр.

Вариант 1

Съседът пече чушки в стар чушкопек. Може да го чуете през тънките панели как пуфти, защото в чушкопека могат да се съберат само 2-3 чушки и той вече час се поти около нагорещения уред. Чушките в найлоновите червени мрежи, купени от зеленчуковата борса, му се струват цяла планина. Подпира брадичката си, гледа ламарината, а в главата му само една мисъл се върти – да свърши всичко това и да си отвори една студена бира. Жена му подрънква, докато мие стъклените буркани на чешмата. Ще смели от чушките за лютеницата. Ще нареже малко, за да напълни бурканите, по онази рецепта, на леля Евдокия от 3 етаж. С нея винаги се получават. Няма нито един бомбаш.

http://bistro.bg/recipe/main-dishes/pecheni-chushki-s-domaten-sos.html

Вариант 2

На село пекат чушките върху стара печка „Циганска любов”. Времето горещо, но печката бумти ли, бумти. Ако няма печка, със сигурност има огнище и почерняла ламарина върху него.

Баба с басмяна престилка на дребни цветчета се върти около печката и обръща чушките с голи ръце. Не й пречи. Кожата й е загрубяла от много работа и не усеща паренето.

Около нея подскача момченце с коса, изсветляла от слънцето. Остават му още няколко дни преди да стане първокласник. Сегашната му свобода е с аромат на печени чушки. Скоро ще дойдат родителите му, ще съберат дрехите му, ще натоварят колата с щайги с буркани и ще отпътуват за града. Само котката се е свила на кравай и нито иска да помага, нито пречи.

Бабата бели готовите чушки и не дава на детето да пипа, за да не се опари. Но помощта на малкия е неоценима, когато трябва да се подреждат чушките в буркани. Само неговата ръчичка влиза през тесния отвор. Оцетът, чесъна, аспирините… Без тетрадка с рецепта, баба си знае.

Вариант 3

28-годишна жена подрежда прецизно чушките в тава и я бута във фурната. Керамичният й плот трудно би понесъл зеленчуковата атака. След около 30 минути печене на режим с вентилатор, обръща чушките с щипка за спагети. Не, не е маниачка на тема здравословно хранене. Не яде само зелени кълнове и не побутва с досада мазните парчета месо. Но обича качествената храна, домашното прясно мляко, доматите, отгледани в градината на леля й, прясното телешко месо и цветята, купени от бабите на пазара.

След като чушките са се изпекли и от двете страни, ги пъха в найлонова чантичка и я връзва на възел. Оставя ги 20 минути така, за да се задушат, а след това, без изобщо да я е грижа за френския й маникюр, започва да ги бели. Внимателно, прецизно, докато слуша на DVD-то как Найджъл Кенеди изпълнява „Йовано, Йованке”.

Обелените чушки нарежда в найлонови пликчета и после във фризера. По 13 в едното – 10 й се виждат малко, 14 – много. 13 са перфектни за вечерята на нея и приятеля й, а и това е любимото й число. Когато ги извадипрез симата, може да ги панира, да ги залее със зехтин, да ги забърка на салата с малко краве сирене…

Време е за печени чушки.