„Случаят Тесла” е новата детска лента, над която работи режисьорът Андрей Хадживасилев - създател и на „Случаят Кюри”. Той е автор на първия 3D филм у нас – „Стъпки в огъня”, който разказва за нестинарството, както и на други образователни филми за деца.

„Режисурата спонтанно навлезе в живота ми, но и като естествено продължение на фотографията - признава бившият възпитаник на Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография в София. – Първоначалното ми решение беше да продължа да снимам, но в последния момент превключих и записах да уча режисура. Вярвам, че съдбата си знае! С децата винаги съм се разбирал и съм имал контакт през годините. И след като натрупах опит с реклами и други по-къси форми, тъй като вече 14 години се занимавам с режисура, добих увереност и реших, че трябва да се възроди детското кино. Аз самият съм почитател на българските детски филми и ми липсва това, че от толкова време вече не се прави детско кино у нас. А имаме златни ленти, много от класиките в българското кино, създадени преди десетилетия, са с деца и за деца.”

Андрей Хадживасилев е специализирал режисура в Прага, в Англия, във Франция и казва, че у нас трябва се обърне внимание на образованието, което се различава от това в Европа. 36-годишният творец разказва пред Ladyzone за новите приключения в „Случаят Тесла” и за впечатленията от работата си с деца, за бъдещите си проекти, за желанието да се развива детското игрално кино в България и изкуството въобще, както и дали е по-добре да прегърнем новите технологии в училище и да стоим пред екрана на компютъра вкъщи или да седим на чина в училище.

Андрей, върху какво работите в момента?
„Случаят Тесла” е основният проект, върху който съм фокусиран. Разбира се, аз съм активен рижисьор и работя и по-други проекти – някои са в развитие, други – в продукция или постпродукция.

След излизането на детския филм „Случаят Кюри” ли решихте да направите продължение?
Отдавна се занимавам с децата в киното и съм работил като режисьор върху детски образователни филми – за финансова грамотност, за безопасния Интернет, за намаляване на домовете за социални грижи на деца, лишени от родителски грижи – филмът „Целувка за лека нощ”. В проектите ми през годините - различни музикални клипове и реклами, много съм работил с деца и видях, че се получава добре – има химия между нас, затова реших да продължа и да развия детската тема в игрален филм. А и съм почитател на детското кино и на семейния жанр, каквито ленти не се правят в България през последните години. Така че „Случаят Кюри” и настоящият филм, който правя – „Случаят Тесла”, са замислени като детска поредица. Но не вярвах, че може да се случи, тъй като в България трудно се случват нещата, особено за детско кино, то и затова няма такова. Обяснението е, че детският проект се бори абсолютно наравно с другите, без допълнителна подкрепа затова, че се работи с деца и се изискват специални грижи. И това отказва повечето колеги да тръгнат по този по-труден път на финансиране и реализация. Идеята ми за тази поредица е за различни случки, които засега са самостоятелни, но и логически свързани.

Същите малки актьори, които играят в „Случаят Кюри”, но вече пораснали, ли ще видим и в „Случаят Тесла”?
В „Случаят Тесла” продължава изявата си главният герой Тони, който играе в „Случаят Кюри”. Той иска да стане велик учен и разработва нов експеримент за безжично електричество, вдъхновен от ексцентричния Никола Тесла. Тази роля отново се изпълнява от Мартин Паунов. Действието се развива със същите главни герои – Тони и Рая, но приключенията са други. В ролята на Рая обаче влиза друго момиче – Поли Иванова. Смяната се наложи, тъй като момичетата физически се развиват по-бързо. Борис Минков се казва момчето, което е главатар на скаутите (Виктор), а негови верни другари са близнаците Йоан и Деан (Деян и Дилян). Рая Георгиева (Мила) и Фани Узунова (Нора) пък са съученички на Тони.

Новият сценарий е много по-мащабен – 30 деца участват. Действието се развива на лагер в планината – сред главните ни партньори са парк „Витоша” и иновативно частно училище „Цар Симеон Велики”. Който е гледал „Случаят Кюри” е плюс, като гледа „Случаят Тесла”, но филмът е и самостоятелен. Поредицата е замислена, както вече споменах, да има логическа свързаност, но и лентите да не са зависими една от друга. Интересен факт, за който ме подсети Фейсбук, е че преди 3 години, когато bTV излъчваше „Случаят Кюри”, се запознах в социалната мрежа със скаутите „Мадарски конник” от Шумен и по-детайлно ми дойде идеята за настоящия филм. И като писахме сценария със сценаристката Виктория Пенкова, съгласувахме всичко със скаутския отряд. Половината деца, които ще участват в „Случаят Тесла” са скаути от Шумен и от Варна, така че ще играят деца от всички краища на България. Имам още идеи за филми в шкафа, като някои не са със същите герои, но са в същата тематика – детски, с образователен характер и с положителен поглед към науката. Но приятелството е главен акцент във филмите ми и в тези, които предстои да правя. В тях се опитвам да кажа, че трябва да бъдем добри и да ценим приятелството, което е най-важно.

Как се работи с деца?
На мен ми е по-лесно да работя с деца актьори, отколкото с възрастни, може би защото съм запазил детското в себе си и харесвам такива филми. С децата ставаме веднага приятели. Относно „Случаят Тесла” кастингът е направен и сме в напреднал стадий. Предстои Националният филмов център да ни пусне в продукция, тъй като тази година има блокаж на финансирането, поради различни негативни фактори в страната, някои и политически, което се отрази много неготивно на изкуството въобще. Близо 500 деца бяха на кастинга през пролетта и видях толкова много български деца с различен заряд. Ходих и в театрални школи и се надявам, да се прави повече детска продукция във всички аспекти на изкуството ни. Истината е, че няма стратегия за развитието на детската публиката, а когато днес не мислим за това, то утре е нормално да няма почитатели на изкуството ни. Факт е, че 

киното страда много, защото е сложно, екипно и скъпо изкуство, но жалкото е, че детската публика у нас не е приоритет и в другите изкуства. Разбирам, че сме бедна и болнава нация и имаме по-сериозни приоритети в момента, но ако не храним душата си, то ще закъсаме много повече.

Знаете ли откога не е правен детски филм в игралното кино у нас?
Мисля, че след „Ваканцията на Лили” – ТВ поредица на Иванка Гръбчева от 2007-а, не е правен друг филм, докато не снимах през 2017 г. „Случаят Кюри”, който следващата година беше на екран. Входирал съм мое предложение в Министерството на културата относно детското кино, подробности, за което може да се прочетат в моя личен блог. Предложил съм стратегия и механизми, които съм взаимствал от европейското кино. За да се работи с деца, се изискват подкрепа за творците, стимули, тъй като децата имат по-малко снимачни часове, както и подходящи условия за почивка, необходимо е по-голямо внимание да им се обръща... Надявам се, всичко това да се случи, 

защото децата са важни, както и в какви ценности ги възпитаваме!

Намирате ли разлика и каква в децата - преди и децата - сега?
Всичко е по-динамично в съвременния свят - и самото възприятие, и визуалната култура на децата са много по-високи днес. Точно затова е важно да се правят съвременни, български детски филми, които да са в синхрон с техните вкусове и виждания за света. Още когато правих документалния си филм „Стъпки в огъня” на 3D, случайно дочух разговор между тийнейджъри, докато бях на касата за билети в едно кино. Те коментираха, че еди кой си филм не е в 3D и въобще не става за гледане. Така че има и едно технологическо ниво на новото поколение и затова то не възприема старите неща. Затова с модерен подход трябва всичко да е пречупено през техния мироглед, за да ги впечатли. 

Много важно е, когато работиш с деца, да се срещаш с тях и на други места, по други поводи, което ние с героите от „Случаят Тесла” правим. Идеята е да се създаде приятелска среда и децата да не чувстват заниманията си на снимачната площадка само като работа.

А кога да очакваме по кината „Случаят Тесла”?
Догодина ще е със сигурност, но всичко зависи от НФЦ кога ще пусне филма в производство, тъй като предишното правителство промени закона за филмовата индустрия и не бяха уредени заварените проекти. Над 40 български продукции и копродукции са в стопирано положение и тепърва възелът започва да се разплита заради някаква административна недомислица. И пандемията ни спря... много е неблагоприятно времето за изкуството като цяло. Въобще 

пандемията и политическата криза съсипват културата...

Коронавирусът създаде и нов метод на обучение – вкъщи пред монитара. Според вас това удачен метод на образование ли е?
Не съм почитател на онлайн активностите, макар да съм модерен човек. Изкуството не може да се развива онлайн и за училището не е добре. Учениците имат нужда от физически контак! Да, трябва да спазваме всички изисквания и мерки за безопасност, но да се стремим да водим нормален живот. Децата трябва да присъстват в училище, да общуват помежду си, да имат пряк контакт с преподавателя, както и неговата подкрепа и внимание. Реално да ходят и на кино, а не да гледат филми само пред онлайн платформите, които са много хубаво нещо, но не могат да заменят големия екран и съраунд звука, и емоциите в киносалона. Децата много пострадаха от затварянето заради коронавируса, както и изкуството. Сега, като се виждаме на репетициите за „Случаят Тесла”, те много се вълнуват и забавляват. Разбира се, не можем да спрем технологичното развитие, то има своите плюсове, но живият контакт трябва да преобладава! Образованието е много важно!

  • 5 съвета за родители как естественото любопитство на децата да се превърне в любов към ученето
  • "Успяващите деца" разкрива изненадващите причини някои да изостават, а други да процъфтяват (ОТКЪС)
  • Две забавни упражнения за деца с нарушен слух, но и за всички останали
  • Карина Азизян, начален учител: Бъдещето е хибридна класна стая
  • Дарин Маджаров от Уча.се: Най-важно е не да си предадеш урока, а да запалиш човека от другата страна
  • Първият учебен ден за децата на известните личности
  • Детето ти харесва TikTok? Виж как да го накараш да заобича уроците с иновативна дигитална платформа
  • Порасналата Крисия: Искам да разкажа и за това, което е от другата страна на усмивката
  • Снимка на деня: Асфалтиране на училищен двор на 14 септември
  • Габриела Субашка, кинезитерапевт: Няма значение каква е раницата, ако бъде носена от здраво дете