Лин Уеншуан е професор по българска филология в Пекинския университет за чужди езици. Тя е подготвила специален материал за Ladyzone за вълнението около Олимпийските игри в Пекин и защо е горда, че китайската столица е домакин на най-голямото спортно събитие за годината.
На 1 февруари 2022 г. беше първият ден от Китайската нова година, Година на тигъра по традиционния китайски календар. Тигърът символизира храброст и могъщество в китайския зодиакален календар, като в същото веме е и любима зодия на китайците.
Три дни след началото на националния Пролетнен фестивал, ще бъдат открити XXIV Олимпийски зимни игри, които ще се проведат в Пекин. През 2008 г. Пекин посвети на света несравнимите Летни олимпийски игри. След четиринадесет години очакване, Олимпийските игри се завръщат в Пекин. Градът с история от повече от 3000 години ще бъде първият в света, който е домакин и на летни, и на зимни олимпийски игри. Гордо наричаме Пекин "град на дву-Олимпиада".
Пекин, географски подобен на София, е заобиколен от високи планини. Но заради различни климатични особености, в Пекин валежите са по-малко през зимата в сравнение със София. Затова природните ски курорти, на каквито се радваме във Витоша, не се намират лесно вътре в Пекин. Но пекинците имат възможността да се наслаждават на великолепните природни ски курорти в Джандзякоу (провинция Хъбей) на 200 километра от Пекин.
Пекинците – хора с ледени и снежни гени
През септември 1993 г. бях приета в Пекинския университет за чужди езици, където започнах своето следване: Българска филология. През същата зима изпитах за първи път радостта от ледения спорт – сложих кънки, пързалях се с тях (само няколко крачки) по леда, падах, ставах и се пързалях отново. Беше невероятно, фантастично, неописуемо! Имаше много болка, но винаги придружена с искрени смях и веселие. Първото място, където започна моето обучение по пързаляне, беше волейболно игрище до сградата на общежитието ни в университетския кампус. Всяка зима преподавателите ни по физкултура обливаха с вода волейболното игрище. След няколко дни то се превръщаше в ледена пързалка, която използвахме всички студенти, за да се докоснем до зимните спортове – както да се научим, така и да се позабляваме. Пекин винаги изобилва с такива ледени пързалки през зимата – в парковете, кампусите, градския воден канал и изкуствените езера... Ако искате, лесно ще намерите подходящата пързалка някъде наблизо и можете да се наслаждавате колкото поискате.
Оттогава разбрах, че любовта на пекинците към леда и снега идва от гените.
Ледените умения са "националният обичай" на династията Цин
Съществуват исторически записи, според които още при ранната династията Сун, вече е имало императори, които се пързалят на леда. Занимание, което било известно като “ледени игри”. През династиите Мин (1368-1644) и Цин (1616-1911) столицата се установява в Пекин. Студеното време тук осигурява уникални условия за провеждане на ледени дейности.
Създателите на династията Цин, манджурите, произлезли от Севера (от заставата Шанхайгуан на Великата китайска стена), където е много по-студено от централните китайски равнинни части, навлезли в Пекин с потомствените си умения “ледени игри”. След като ги установили в Пекин, те доста ги обогатили. Тези умения са ценени и, заедно с карането на кънки и стрелбата с лък, са се превърнали в най-важни “национални обичаи” на династията Цин. Хората дори комбинирали пързаляне и стреляне, което е донякъде подобно на съвременното фигурно пързаляне.
Продължава >>
След свалянето на монархията (1911 г.) Бейхай (Северно море, бивша императорска градина на север от Забранения град) и другите места, които първоначално са принадлежали на императорската забранена градина, са били последователно отворени за обществеността. През студената зима Шишахай, Хоухай, Бейхай и другите пързалки са отворени едновременно и привличат мъже и жени, стари и млади.
В романа си от 1930 г. “Към Москва” писателят Ху Йепин разказва за маскарадния бал, проведен на пързалката Бейхай по онова време, “Имаше толкова много туристи, че бяха почти рамо до рамо. Всички протягаха вратовете си и държаха главите си високо, с различни специални жестове. Някои жени бяха преоблечени като мъже, а други – облечени като генерали, имаше и маскиран просяк или английски джентълмен.“ Чрез думите на своите герои в романа авторът отбелязва, че пързалянето с кънки е уникална игра по време на северната зима, възползваща се от естествените условия, за да се укрепне физически. По тази причина е дълбоко обичана от хората.
Разпространението на ледените спортове отразява и промените в социалните обичаи и междуличностните взаимоотношения. След свалянето на имперската система отделянето на мъжете и жените все повече се нарушавало, срещите и взаимодействието били по-свободни, а ледената пързалка станала идеално място за срещи. Дори и да не се познавате, стига да притежавате отлични умения за пързаляне с кънки на лед, лесно можете да предизвикате възхищението и благоволението на наблюдателите. Лин Хай-ин, известна китайска писателка и авторка на “Спомени от стария Пекин” (1960), се запознава със съпруга си, г-н Сиа Чън-инг, на ледената пързалка Бейхай през трийсетте години на XX век. Двамата се пързаляли с майсторството и привличали аплодисментите на околните.
Пекинците сме късметлии не само защото имаме възможността да „летим и танцуваме“ по леда, но когато се пързаляме, пред нас винаги се разклива неповторима гледка към забележителностите от древността - Храма в Летния дворец, Бялата кула в Бейхай, парапета на градския ров на хиляда години ... Всеки от нас е част от историята, а също така се радваме на страстта, която принадлежи на хората от Пекин през 2020-те години под погледа на историята.
В Пекин всеки може да намери за себе си подходящи ледени или снежни игри. Обикновените хора (като мен), които се забавляват с леда и снега, но не са подготвени технически, могат да изберат интересни игри в града и също да изпитат радостта и страстта, носени от леда и от снега.
Очаквам с нетърпение и българските, и китайските спортисти да постигнат отлични резултати на 24-тата Зимна олимпиада в Пекин. Заедно за общото бъдеще!
