В приказките винаги се намира някой магичен герой, който да помогне на принцесата да сбъдне мечтите си. Но искате ли да чуете история, в която главната героиня успява да ги постигне не благодарение на вълшебна фея кръстница, а благодарение на своя труд, хъс и усилена работа?
Впускаме се по дирите на един „Кралски кореспондент“ със зашеметяващия исторически роман от австралийската писателка и редактор на списанията Harper’s Bazaar и Portfolio Александра Джоел. Сред страниците на този колоритен разказ са запечатани блясъкът и стилът, вълнението и романтиката на Австралия и Англия от 60-те години на миналия век. А една борбена героиня се осмелява да си проправи път в мъжкия свят на журналистиката.
Да пробиеш във вестникарския бизнес в Сидни през 60-те години не е никак лесно, особено за млада репортерка. Но Блейз Хил далеч не е обикновена. Единствената жена в нюзрума на най-големия австралийски вестник „Кларион“, Блейз притежава невероятен усет за преследване на истории. Тя се е борила със зъби и нокти за мечтаната работа, а причината е нейната любима по-малка сестра Айви, чийто живот завинаги е променен от тежка болест.
Но светът на амбициозната журналистка неочаквано се срива, когато става свидетел на убийството на един от най-опасните гангстери в Австралия – смърт, която разтърсва подземния свят в Сидни. Един от малкото хора, които знаят какво наистина се е случило – и каква е ролята на Блейз в събитията – е красивият и загадъчен Адам Рул. Мъжът, помогнал в прикриването на убийството.
Когато получава заданието да замине за Великобритания и да отразява новините около кралското семейство, Блейз без колебание приема задачата, надявайки се така да остави страховитите спомени от Сидни зад гърба си.
Сред блясъка, скандалите и интригите на главозамайващия Лондон кариерата на Блейз шеметно тръгва нагоре, а животът ѝ е много близо до перфектен. Докато не идва вечерта на тържеството на кралица Елизабет II в чест на предстоящия годеж на принцеса Маргарет. Сред внимателно отбраните гости, поканени да присъстват на събитието, Блейз зърва последния човек, когото е очаквала да види – стария ѝ познайник Адам Рул.
Минало и настояще се преплитат в загадка, която може да ѝ коства всичко, за което се е борила до момента. Осъзнала, че не може да избяга от тъмната си тайна, дори и на другия край на света, Блейз ще трябва да се изправи срещу призраците си. Но възможно ли е на хоризонта да я очаква нещо още по-опасно?
Изпълнена с романтика и мода, кралски скандали и шпионски игри, „Кралски кореспондент“ е калейдоскопична и вдъхновяваща история за смелостта, която ни припомня, че за да оставим своя собствен отпечатък в света, трябва на първо място истински да вярваме в себе си.
В духа на творбите на Наташа Лестър, шеметният роман на Александра Джоел открехва вратата към една отминала епоха на бързи промени, когато модата, музиката, обществото и дори кралското семейство стремглаво се носят по вълните на промяната.
Прочетете откъс от „Кралски кореспондент“ от Александра Джоел, която излиза от издателство "Сиела". >>>
Лондон, 4 май 1960 г.
Тя погледна навън в нощта през прозореца на лимузината и сърцето ѝ започна да бие по-бързо. Огромна сива стена изникна пред нея. В центъра ѝ стоеше легендарният балкон, от който толкова пъти бе гледала по кинопрегледите да махат с ръка членовете на най-известното семейство в света. Но това е реалността и тя бе напът да нахлуе в Бъкингамския дворец – официалната резиденция на Нейно Величество Елизабет Втора, кралица на Обединеното кралство и страните и териториите от Британската общност.
Наведе се напред и видя един униформен полицай да проверява отличителния знак на пропуска, който стоеше опрян на таблото, преди да пропусне лъскавото возило през отворените порти, чиито позлатени шпилове блестяха като копия под ярката светлина на разположените над тях улични лампи. Прииска ѝ се да можеше да спре времето или поне шофьорът да намали, за да се наслади на всеки един момент от тази забележителна вечер. Но колата измърка нататък, мина покрай гвардейците, които стояха на стража, неподвижни като восъчни фигури в своите червени куртки и необичайно високи шапки от меча кожа, и се плъзна под една арка, а после зави и спря насред голям вътрешен двор.
Тръпнеща от вълнение, тя подхвана издутите поли на светлосинята си шифонена бална рокля; в това време един лакей, 8 облечен в алено и златно, с черни чорапи до коленете и бричове, се спусна да отвори вратата на автомобила. Следвайки насоките на няколко души от персонала, облечени с подобни дрехи, стигна до мраморно стълбище, постлано с дълъг рубиненочервен килим. Тя спря за миг, за да се успокои малко, постави облечената си в бяла ръкавица ръка на позлатеното перило и се отправи нагоре с грацията на кралска особа, или поне силно се надяваше да е така.
На входа на балната зала я посрещна друг прислужник, облечен с ливрея от осемнадесети век.
– Добър вечер – поздрави я той с учтив лек поклон.
– Готова ли сте, госпожо? Тя изпъна голите си рамене с лек тен.
– По-готова не бих могла да бъда. Мъжът хвърли бърз поглед на релефната ѝ визитка и съобщи с гръмовен глас:
– Госпожица Блейз Хил!
Едва тогава усети треперене под лъжичката. Та коя беше Блейз Хил? Натрапница, проправила си път към място, което изобщо не ѝ се полага.
– Стегни се, Блейзи – каза си тя, когато пристъпи в зашеметяващото великолепие на залата.
Благодарение на уменията, които се бяха превърнали в нейна втора природа, тя методично огледа детайлите от разточителния декор и облеклото на гостите. Все пак, въпреки кристалните си обици и великолепната рокля, Блейз бе дошла в Бъкингамския дворец по работа, а не да се забавлява. Вдигна очи към високите тавани в бяло и златно, от които се спускаха шест огромни полилея, увенчани с блестящи корони от рязан кристал. Отбеляза си наум изобилието от пурпурни рози, което се изсипваше от класически кашпи, триумфалните арки, драпирани в кадифе и оградени от два крилати сфинкса, позлатения орган, колоните с канелюри, богато декорираните стени.
Жени с блещукащи тиари и рокли с цвят на скъпоценни камъни се разхождаха, облегнали се на лактите на елегантни мъже, пременени с бели папийонки и черни фракове, а огледалните врати умножаваха изображенията им. Някои от гостите посръбваха шампанско, други си приказваха с непринудеността на стари познати. Жуженето на техните разговори се смеси със звука на жизнерадостната музика, прекъсвано от време на време от пресилено възклицание или звънлив смях.
Внезапно безпокойството, което Блейз изпита по-рано, се завърна. Какво ли щяха да си помислят гостите на Нейно Величество, ако знаеха коя всъщност е тя? Не просто изгряваща репортерка от колониите, а момиче със страшна тайна в миналото си.
Пое си дълбоко дъх. Като магия,съветът, който бе получила дълго преди да напусне Австралия, изплува в съзнанието ѝ. Трябва да вярваш в себе си, беше казал онзи мъж. Е, ако иска да остави своята диря в този бляскав свят, най-добре да направи точно това, по дяволите.
