Ново проучване се фокусира върху навиците на грижа за кожата и тялото, като данните сочат, че най-употребяваният козметичен продукт е душ гел или крем, следван от дезодорант или антиперспирант. Купуваме козметика най-често от супермаркети и дрогерии, а при избор на продукт базираме решението си на предишния си опит. Повечето респонденти приветстват натуралната козметика, но в никакъв случай това не означава, че не купуват и друго. Професионални процедури за кожата не са сред най-популярните в България – само 10% се подлагат на тях редовно.
Резултатите са от проучване на Нилсен Адмосфер България и Български национален панел на база извадка от 500 души сред активни интернет потребители на възраст минимум 15 години.
От всички видове козметични продукти не е изненадващо, че голяма част от българите обикновено (т.е. поне веднъж седмично) използват продукти, които са предназначени като част от редовната хигиена или грижа за тялото: това са душ гелове или кремове (използвани редовно от 64%) и дезодоранти и антиперспиранти (57%). И двата вида продукти са сравнително еднакво използвани сред мъжете и жените. 48% редовно използват крем за ръце и 41% - крем за лице. Последните два продукта се използват много по-често от представители на женския пол.
Сред най-рядко използваните продукти за грижа за кожата и тялото в България са маслата за лице (използвани поне веднъж седмично от 7% от анкетираните) и серумите за лице (9%). Освен това, само 15% от хората редовно използват козметика за обезкосмяване от типа на депилиращи кремове и др. 8% от анкетираните не използват никаква козметика обикновено.
Вероятно не е изненада, че хората редовно използват продукти за грижа за кожата и тялото за почистване и спазване на добра хигиена (73%). 54% ги използват за свежест и/или контрол на миризмата, а 49% - за мека и хидратирана кожа. Към последното се стремят най-вече представителите от женски пол - почти два пъти повече в сравнение с тези от мъжки пол. Подмладяване на кожата и справяне с бръчките е причина 22% от хората да използват козметика, докато третирането на акне и неточности по кожата – за 19%.
Повечето козметични продукти за кожата и тялото се купуват от супермаркетите – 48% от анкетираните ги купуват там, като това са в повечето случаи мъже. Близък втори избор е дрогерията (46%), а трети - аптеката, където 39% от хората отиват да си накупят козметика. Интересното е, че 28% купуват такива продукти от каталози, а 27% пазаруват онлайн. Както каталожните, така и онлайн покупките се правят по-често от жени.
По отношение на критериите за закупуване на козметика предишен опит с даден продукт е водещ фактор (56%), следван от цената (49%) и изискването продуктът да е подходящ за типа кожа или състояния на кожата (43%). 38% се интересуват от марката. Жените обикновено се интересуват повече от индивидуалните параметри – например дали продуктът е подходящ за кожата или какви съставки съдържа. В повечето случаи това са качества, които са по-важни за жените, отколкото мъжете.
Kолко пари отделяме на месец за козметика? Повечето хора (72%) купуват козметика за кожа и тяло на средна стойност под 50 лв. (40% харчат до 25 лв., а 32% - между 25 и 50 лв.). Само 28% отделят повече.
Все повече се обсъжда темата за козметика с натурални съставки. Нека разгледаме какво е отношението към нея от страна на двата пола. Според проучването 21% от респондентите държат на това козметиката, която използват, да бъде натурална (жените отново са над тази средна стойност с 25%, докато мъжете отбелязват 16% в това отношение). Малко над една трета от респондентите (35%) предпочитат козметиката им да бъде натурална, но не настояват на това изрично. Други 17% фаворитизират натурални продукти за кожа и тяло, но намират цената за непосилна. Останалите 28% не се интересуват или не знаят какво точно представлява.
Последният въпрос в анкетата се фокусира върху професионални процедури с цел грижа за кожата и тялото, например в салоните за красота. 10% от анкетираните редовно се подлагат на такива процедури (14% от жените и 6% от мъжете), 24% го правят, но не редовно. Друга четвърт от респондентите не използват подобни услуги, но обмислят да го направят в бъдеще. По-голямата част (41%) не се подлагат на професионални процедури и не обмислят да го направят занапред.
