Няма нищо за чудене
Вече така се раждаме. Научени, заети, сериозни и съсредоточени. Работата ми е доста напрегната и както виждате, имам и вреден навик. Осени ли ме творческо вдъхновение, и ето ти я – небрежно виснала в дясното ъгълче на устата ми – Нейно Превъзходителство Бибероната.
Откакто се помня – все съм с нея
Половин година почти се мъча да я откажа, но все не се получава. Правя-струвам..., и докато се усетя, отново се е озовала в зъбите ми.
Как ли не се опитвах да се отърва от нея
Криех си я, уж с намерението да забравя къде. Подарих две-три на съседското бебе – момиченце, което е вече на два месеца. И в двата случая ударих на камък – така и не се усетих как съм прибегнал към неприкосновения запас. Явно, както с всяка лоша привичка, и раздялата с безценното ми биберонче ще се окаже трудна...
"Но млъкни сърце!"
Не държа особено да се травмирам с драстични мерки. Вярвам, че рано или късно заветното изобретение ще започне постепенно да ми омръзва и сам ще го захвърля. Времето и нарасналите ангажименти ще си изиграят ролята. Нали знаете? Както не сте виждали първолак с цигара, така няма и да видите първолак с биберона.
Ваш Мишо, все още с "вредния навик" в уста, което обаче не му пречи да ви изпрати целувка! :*
