Карина Попова: Тази Коледа решихме да я посрещнем в български носии и само с традиционни ястия

За семейството на Карина и Дичо празниците през декември започват от първия ден на този месец, когато музикантът има рожден ден - честит да е! Този път, докато той гледа момичатата си – порасналата Ариел и малката Тина, Карина разказва за вкусната трапеза на Коледа. Е, знаем, че и изпълнителят има отношение към храната, дори преди дни стартира свой кулинарен канал в You Tube - „Чичо Дичо Черпи”. Освен това декември засипва изпълнителя и с много участия в страната. И Карина, освен майка и домакиня, е и работеща жена - има фирма за реклама, а края на годината е най-натовареното време в този бранш. Въпреки купищата ангажименти чаровницата се съгласи да сподели пред Ladyzone отношението си към живота, емоциите си около Бъдни вечер и Коледа, как двамата с Дичо и гостите им приготвят празничната трапеза и разпределят грижите за децата. Карина разказва и как избира подаръците и разкрива своя рецепта за приготвяне на вкусен зелник за празника.

Снимка: Личен архив

Карина, как си, къде те намирам?
Тъкмо останах сама, колегите си тръгнаха. Пълна лудница е в края на годината, тъй като се занимаваме основно с печатна реклама. Но затова пък през лятото имам повече време да съм на морето с Дичо и децата, с приятели.

Като имам предвид обстановката, нека да не се оплакваме от работа!
Да, точно така е и реално не се оплаквам (смее се, б. а.)!

Как се справяте с Дичо с децата в този напрегнат и за двама ви декември?
Забавно е (смее се, б. а.)! Никога не е скучно в нашата къща, особено сега, когато децата вече са две! Имаме късмет, че Ари, която е на 6 години, е отговорна, много добро дете е и много ни помага. Ходи на детска градина, но когато си е у дома, винаги се занимава със сестра си. Двете си играят, интересни са си и си измислят различни неща, за да им е забавно. И когато имам някаква работа, те въобще не ме притесняват.

Усеща ли се у вашия дом, че идват хубави празници?
Дичо е роден на 1 декември и от този ден започва празничният месец за нас. А както се казва: „Както тръгне месецът, така ще мине!”.

Снимка: Личен архив

Значи е безкраен купон у вас!
Да, но и екшън, защото и двамата имаме най-много работа през декември и в същото време и най-много празници се събират. А толкова много обичам Бъдни вечер и Коледа, защото тогава осъзнавам, че съм свободна и съм със семейството си. Освобождавам се от работата си и за мен е двоен празник.

Карина карала Дичо да имат деца, той се дърпал, а сега иска трето

Съвсем скоро на бял свят се появи второто дете на двойката - малката Тина

Съхранила ли си свидни детски спомени от тези празници?
Цялата ми фамилия, и то задължително няколко семейства, заедно сме се събирали винаги на Бъдни вечер – с баба и дядо, с братовчедите ми... И от съвсем малка за мен това е много, много любим празник. А и не мисля, че има християнче, което да не обича Коледа!

Тази Коледа ще бъдем заедно с близки, с които по семейна линия сме кръстници и това се предава в двете ни фамилии. Някои от тях живеят в чужбина и тази Коледа решихме да я посрещнем, облечени в български носии, само с традиционни ястия, без модерни храни и напитки, както и устройства. Така че ще спазим поста на Бъдни вечер.

С Дичо поне веднъж в годината правим строг пост, макар да сме вегетарианци. И сега ще спазим традицията на Бъдни вечер, а Коледата ще е пищна - майка твърди, че прави най-хубавата капама!

Какво е отношението ти към подаръците?
Харесвам момента с подаръците, въпреки че не трябва той да е основният и водещият в смисъла на Рождество Христово. Има деца, за които Коледа е подаръците, които получават, не знаят, че това е християнски празник. И като че ли смисълът на Рождество остава на заден план, а изпъква комерсиалната страна на празника. Много хора гледат на Коледа като на ден, в който просто си разменят подаръци, а не е така!

Снимка: Личен архив

Какви подаръци предпочиташ да подаряваш?
Разбира се, че държа на смислените подаръци, не на скъпите. Все пак поводът е хубав да зарадваш близък с нещо, за което е мечтал дълго време. Затова и гледам да разбера кой какво би искал, на какво би се усмихнал, наблюдавам семейството си, защото подаръкът е нещо хубаво!

Кой е най-милият жест и подарък, с който Дичо те е изненадвал?
Дичо обича да изненадва именно, когато не очакваш. Неговото усещане е, че не е нужно да е празник, за да прави подаръци. Той винаги подарява и като че ли с идването на децата, мисли в перспектива за това какво те биха искали, защото знае, че имат очаквания за Коледа. А и независимо от възпитанието, това е моментът, когато всички деца се надяват да намерят нещо за себе си под елхата.

Кои са важните неща за теб, още повече, че вече трета година живеем в един свят, изпълнен със страхове заради коронавируса?
Наистина страховете са в повече, дори това е и проблемът на обществото в момента, а не толкова реалната ситуация.

Изплашените хора са повече от тези, които реално страдат. А да живееш в страх е като да си болен... някой път и по-лошо.

В християнската религия страхът е грях. Аз не се страхувам, гледам да живея така, както съм живяла и преди това. Със семейството си правим същите неща, пътуваме в чужбина, събираме се... Стремим се да не се ограничаваме и мисля, че това донякъде ни запазва да останем нормални хора. Не, че не е възможно да се случи нещо лошо, но поне така ще живеем, докато можем. Защото да живееш в страх, това не е живот, той се обезсмисля, а и сам се вкарваш в затвор. Като се замисля за себе си, през това време родих второто си дете, пътувах на любими места...

Беше дори в Намибия, нали!
Да, това ми е почти детска мечта, която вече е реалност. И прекарването ми там беше невероятно! Както казах, родих Тина, която беше желано дете. А толкова хора през това време са стояли, затворени вкъщи и са се страхували, но животът си минава. Ари, която расте в тази действителност, дори в момента има онлайн тренировка по гимнастика, което е нелепо. Израства поколение, което предимно си стои у дома и вероятно след време, не само в България, но и по света няма да има спортисти. Осакатяваме цяло едно поколение заради този страх. За мен това е недопустимо и когато има възможност винаги пускам Ари навсякъде – на градина, на рождени дни, на тренировки...

Снимка: Личен архив

Още от началото на разговора звучиш като човек, който сякаш е загърбил страховете от случващото се и продължава живота си нормално.
Да, така е, макар да не знам дали е хубаво, но това е моят начин на живот. Не съжалявам за нищо, като се върна назад – пътувах, родих второ дете, което вече проговаря и гледам да не нося маска, а и добре, че работата ми не го изисква. Защото това дете трябва да гледа жестовете, устните, когато говорим, иначе то как ще проговори, ако всички около него са с маски? А на работното ми място, в моята фирма, работят няколко жени, които са много готини, макар да са глухонеми, и е абсурдно да си сложат маски или аз да съм с маска, което ще спре комуникацията ни.

Слава Богу всички сме здрави! Семейството ми преболедува разновидност на COVID през 2018 г., преди да се заговори за COVID-19 у нас. Наши приятели си дойдоха от Южна Африка и тогава се случи. Правихме много изследвания, но тогава все още не се знаеше много по темата и лекарите ни казаха, че сме изкарали вирус от групата на коронавирусите. 5-6 дни си стояхме вкъщи, пихме лекарства и чайове, и всичко премина. Макар да беше тежко боледуването – със схващане на мускули по тялото, с температура... А ако това ти се случи с днешна дата, ще изпаднеш в паника.

Правиш впечатление на положителен и добър човек, така ли е?
(Смее се, б. а.)... Благодаря ти! Опитвам се, не знам доколко успявам! Трябва положително да се настройваме за живота, за да може и животът да ни отговаря положително. Човек трябва да си гони целите и мечтите, да мисли за хубавите неща, само така те могат да се случат.

Определяш ли се като късметлийка, тъй като с Дичо се радвате на хубаво и здраво семейство?
Да, по отношение на семейството съм късметлийка. С Дичо не сме женени, но живеем като семейство. То и днес всеки има различно отношение към брака... Но истината е, че нашето поколение трудно създава и трудно поддържа връзка.

Защо?
Няма търпимост, липсват очаквания, всички сме повече егоисти, по-трудно правим компромиси... Около мен и Дичо повечето приятели нямат брак и деца, малко са тези, които имат семейства, а това не е хубаво...

Разкажи са отношението към храната, тъй като и двамата с Дичо сте вегетарианци?
Може би това, че и двамата бяхме вегетарианци - събирахме се, готвехме си, ни събра да бъдем заедно, макар с него да се познавахме отдавна.

Как се формираха кулинарните ти умения, защото си известна и с тях?
Моите родители са дали свобода на мен и сестра ми, която е по-голяма. От малки започнахме да готвим, а после, покрай вегетарианството, отношението ми към храната се задълбочи. Не знам дали си забелязала, но повечето вегетарианци са добри кулинари! Нещата постепенно и естествено се случват, тъй като не ям месо и трябва да мисля алтернатива, и лека-полека отношението към храната се променя – замисляш се кои са вредни и кои са полезни храни и така...

Значи постната трапеза на Бъдни вечер е точно за теб и Дичо!
Да! На празника се събираме много хора и разпределяме кой какво ще направи – един пълни чушките, друг готви боба, трети – прави друго, а аз най-често - баница с праз и зеле. Ето я и моята рецепта за зелник:

Зелник с прясно зеле и праз

Продукти:
- 10 кори за баница
- 3-4 големи стръка праз
- 1 малка глава зеле или половин голяма
- Олио, сол , черен пипер, 2 щипки червен пипер, шарена сол и сусам

Приготвяне:

• Прясното зеле се нарязва на ситно, поръсва се със сол и се претрива малко с ръце да омекне. Празът се нарязва и се слага да се задуши в мазнината, докато започне да зачервява. Добавя се зелето към праза, след това черния, червения пипер и малко шарена сол.
• Първо задушаваме 5 минути с капак, после го махаме и бъркаме 10 минути сместа на котлона, за да може максимално влагата да изври.
• Взимат се 2 кори, леко се намазват по средата с олио, върху втората се поръсва от плънката и се навива на руло. Така се оформят и останалите кори.
  Отгоре поръсваме със сусам.
• Пече се в загрята фурна 180 градуса до зачервяване.

Рецептата е идеална за Бъдни вечер!

И все пак, ако искате разнообразие от традиционните български вкусове, можете да замените червения пипер и шарената сол с някоя индийска масала, рецептата е много подходяща и става страхотна!