„Детето ви може да се справи. Вие като семейство можете да се справите. И не сте сами!“ Тя е Татяна Митова - логопед и училищен педагог. От 2011 г. работи в център „Малки чудеса“ към фондация „Нашите недоносени деца“. Срещите ѝ със семейства, преминали през изпитанието на преждевременното раждане, я учат на нещо важно: понякога най-голямата помощ не е просто терапията, а увереността, която даваш на един родител, че може да се справи.

  • Дрехи и памперси за недоносено бебе: какво трябва да знаят родителите?
  • 15 ноември - Световен ден на недоносените деца: защо вече не е 17 ноември и как да се включите
  • В Световния ден на недоносените деца специално събитие за всички семейства - игри, разговори, срещи
  • Евгени Иванов-Пушката: Родих се недоносен, а днес съм 210 см – историята на един шампион (СНИМКИ)
  • Колко време стоят бебетата в кувьоз - и кога се изписва недоносеното бебе
  • От кувьоза до световната слава: 7 известни личности, родени недоносени (ВИДЕО)
  • Хранене на недоносеното бебе: кърма, изцеждане и банка за кърма
  • Тревожност, вина, следродилна депресия: какво преживяват майките на недоносени бебета?
  • „Мъничка, но борбена“: Бебе, родено едва 500 грама, се прибра у дома след 8 месеца лечение
  • „Страхувах се да я погаля“: Михаела се ражда 820 г, а майка ѝ Миглена чака 63 дни да я прибере у дома

Как избрахте каузата на недоносените деца?
Историята всъщност е много лична. По това време бях по майчинство. С Моника Златанова (член на управителния съвет и ръководител на фондацията) се познавахме от години, но не поддържахме особено близка връзка. Започнах да следя дейността на фондацията и си казах: „Когато ми свърши майчинството и се върна на работа, ще се обадя на Моника и ще попитам дали имат нужда от доброволец, дали мога да бъда полезна с нещо.“

Само седмица по-късно, съвсем неочаквано, Моника ми се обади и ми каза: „Търсим логопед за центъра.“

Някак нещата се подредиха в точния момент. Каузата вече ми беше влязла в сърцето. Напуснах предишната си работа и отидох при тях. Вярвам, че когато нещо те намери по този начин, трябва да го последваш.

Помните ли първото дете, с което работихте в центъра?

Разбира се. Казваше се Борис. Тогава беше на около 5 години и половина, а днес вече е ученик. Беше много чаровен, изключително активен и винаги със собствено мнение по всеки въпрос. Успяхме да се напаснем и да намерим общ език. Той имаше трудности в езиковото развитие, артикулационни нарушения и проблеми, свързани с речниковия запас.

Как преждевременното раждане може да се отрази върху речта и комуникацията на едно дете?

При недоносените деца нещата обикновено са много комплексни. Това е и спецификата при работата с тях. Тези бебета прекарват първите си седмици, а понякога и месеци, в кувьоз. Така те са до голяма степен лишени от част от преживяванията, които едно доносено новородено естествено получава още от първия момент.

На първо място това е близкият контакт с майката: нейният глас, мирис, докосване, топлина. При някои деца този контакт в началото е сведен до минимум. Вместо това около тях има силни светлини, непознати шумове, медицинска апаратура и различни миризми.

Тоест още най-ранните сетивни преживявания имат значение за по-късното развитие?

Огромно! Движението например е един от основните начини, по които бебето започва да опознава света и собственото си тяло. При недоносените деца възможността за свободно движение често е ограничена заради медицинската апаратура и състоянието им. Тази липса на определени двигателни и сетивни стимули впоследствие може да се отрази върху комуникацията и речта.

Комуникацията започва много преди първата дума. Още по време на бременността майката говори на бебето, то чува гласа ѝ. След раждането му говорим, усмихваме му се, докосваме го, реагираме на движенията и звуците му. При едно преждевременно родено дете част от тези толкова важни първи моменти може да липсват или да бъдат силно ограничени.

Затова ли работата с недоносените деца не се изчерпва с класическата логопедична терапия?

Точно така. Не можем да работим единствено върху речта или върху артикулационните нарушения. Много често работим през движението и сетивната стимулация. Някои от тези деца са много чувствителни към допир, текстури, миризми или други стимули от средата. Това е разбираемо, като имаме предвид през какво са преминали още от първите дни на живота си.Затова развитието трябва да се разглежда цялостно. Не може да отделим просто речта и да кажем: „Ще работим само върху това“.

Кога обикновено родителите започват да търсят помощ?

Често това се случва около година и половина-две. Дотогава в много случаи семейството вече е преминало през неонатологията, множеството медицински прегледи и най-интензивния период на проследяване на физическото състояние. Тогава започват да възникват други въпроси, свързани с развитието на детето. Но когато говорим за толкова малко дете, работата ни в огромна степен минава през родителя. Ние не просто работим с детето, а помагаме на майката и бащата да разберат какво могат да правят вкъщи, как да реагират, ако забележат определена трудност, и кога да потърсят помощ.

Значи понякога логопедът работи почти толкова с родителя, колкото и с детето?

Понякога дори най-важното е да помогнеш на родителя да намери силата да се справи. Всички сме хора и всеки има нужда някой да бъде до него. Особено в моменти, в които се чувстваш сам, уплашен или несигурен. Понякога най-важното е някой просто да ти каже: „Ще се справиш. Аз съм тук, за да ти помогна да го направиш.“ Не става дума специалистът да свърши всичко вместо семейството. Напротив! Целта е да дадем на родителя знанията и увереността, с които самият той да може да подкрепя детето си.

Има ли момент или дете, което през годините ви е докоснало особено силно?

Най-силните моменти са тези, в които виждаш промяната. С много от децата и семействата продължаваме да поддържаме връзка през годините. Следим как се развиват, чуваме се, виждаме се или се намираме през социалните мрежи. Изключително емоционално е да видиш дете, с което си работил преди години, и да разбереш, че днес то вече се справя самостоятелно. И тук не говорим непременно за някакво огромно постижение. Най-важното е детето да се чувства уверено, да усеща, че е на мястото си, да не смята, че по някакъв начин е „по-различно“ от останалите.

Всъщност тези деца започват живота си с битка, която повечето хора никога няма да водят.

Точно така. Много от тях още в първия си ден се налага да преминат през изключително много трудности. Едно доносено дете изобщо не е трябвало да преодолява подобни препятствия. А недоносените буквално започват да се борят от първата секунда, в която идват на този свят. И точно затова за мен те са изключително справящи се деца. Истински малки герои!

А герои ли са и родителите им?

Безспорно. Семейството преминава през нещо изключително силно. Преди време на една конференция чух мисъл, която остана с мен: когато се роди недоносено дете, се ражда и едно семейство в нова, непозната ситуация. Не само детето трябва да премине през това. Майката и бащата също трябва да се научат да живеят с тревогата, неизвестността и собствените си емоции. Понякога дори хората около тях не знаят как да реагират. Не знаят дали да им честитят, дали да ги успокоят, какво изобщо да кажат. И това допълнително засилва чувството за самота.

Ако пред вас сега стои майка или баща на недоносено дете, които са уплашени и не знаят какво предстои, какво бихте им казали?

Бих им казала нещо съвсем простичко:

Вашето дете може да се справи. Вие като семейство можете да се справите. И не сте сами!

Това последното е изключително важно.

Не сте сами.

 

Изберете LadyZone като любим източник в Google