Има майки, които броят дните до раждането на детето си с нетърпение. Има и такива, за които всеки ден, прекаран с бебето в утробата, е малка победа. За 30-годишната Невена Дюлгерова от Пазарджик майчинството започва с години на изпитания, операции, надежди и загуби. Тя преминава през болката да изгуби първото си бебе, а по-късно и едно от преждевременно родените си близнаци – малката Вяра, която тежи едва 450 грама.
Днес в дома ѝ звучи детски смях. Синът ѝ Любомир, който се ражда с тегло 800 грама и прекарва 87 дни в неонатологията, вече ходи, катери се, играе и опознава света. Но в сърцето на Невена завинаги остават и другите ѝ две деца, които не успява да отгледа.
В рамките на месечната ни тема "Нежните герои на живота", посветени на недоносените бебета, ви разказваме историята на една майка, която преминава през тежка загуба, но не губи вярата си в живота.
„Имах цел, имах мисия!“
Невена е на 30 години, родена е в Пазарджик, където живее и работи. Завършила е специалност „Човешки ресурси“, а от 10 г. е част от екипа на голяма търговска верига. Още преди да започнат опитите за бебе, тя усеща, че нещо в организма ѝ не е наред. Нередовен и болезнен менструален цикъл, хормонален дисбаланс и покачване на теглото са сред проблемите, с които се сблъсква. След поредица от прегледи открива лекаря, на когото се доверява – д-р Даниел Ставрев.
Следват изследвания, лапароскопска операция, а впоследствие и конизация на маточната шийка заради дисплазия от трета степен. Възстановяването не е лесно. След една от операциите Невена получава силно кръвотечение, което я кара да преосмисли ежедневието си.
Тогава осъзнава, че трябва да намали физическото натоварване и да даде на тялото си време да се възстанови. Мечтата за дете обаче остава по-силна от всички трудности.
„Не бях притеснена, не ме беше страх от нито една операция, защото имах цел, имах мисия!“, спомня си тя.
След хормонална стимулация и пункция лекарите успяват да замразят десет ембриона. На 12 ноември 2023 г. е направен първият трансфер, а само 12 дни по-късно Невена научава новината, за която е мечтала толкова дълго – тя е бременна!
Първата загуба: „Знаех, че няма да оцелее“
Бременността протича спокойно до 23-тата гестационна седмица. Тогава Невена получава кръвотечение. Първоначално се опитва да запази спокойствие, но скоро става ясно, че раждането е неизбежно. На бял свят се появява момченце, което не успява да оцелее.
„Знаех, че няма да оцелее. Усещах го, знаех“, разказва майката.
Две сърчица, двойна надежда и двойно по-голям страх
След възстановяването следват нова операция, неуспешен ембриотрансфер и още един опит. На 13 декември 2024 г. са трансферирани два ембриона. Невена и партньорът ѝ дори не допускат, че и двата ще се развият успешно. Но на ехографа се появяват два плодни сака. И две туптящи сърчица.
„Бяхме в потрес, дори и лекарят. Два плодни сака, две тупкащи сърца и въпросът: Ами сега, ще ги износя ли?“
След загубата на първото си бебе Невена трудно може да си позволи да се радва без страх. Лекарите обсъждат рисковете на многоплодната бременност, но и двете бебета се развиват добре и няма установена медицинска причина за редукция на единия плод. След ново кръвотечение ежедневието ѝ се превръща в непрекъснато чакане и надежда.
25 седмици на дивана в името на два живота
Невена прекарва почти цялата бременност на легло. Излиза основно за лекарски прегледи, а домакинските задължения поема партньорът ѝ. Дори обикновеното къпане се превръща в изпитание.
„Къпах се седнала на пластмасова табуретка. Знаех, че трябва, за да оцелеят децата, трябва да жертвам себе си.“
„Моля ви, дайте им шанс!“
На 5 май 2025 г. Невена получава силни болки. За щастие, партньорът ѝ е вкъщи и двамата веднага тръгват към болницата. Там чува думите „пролабирал околоплоден мехур“. След всичко преживяно тя вече познава толкова добре медицинските прегледи, че сама разбира колко сериозно е положението.
„Всичко се срина. Исках да потъна…“
Следва строг постелен режим в болницата. Невена няма право да става от леглото. Седем дни по-късно околоплодният мехур на Вяра се пука и водите ѝ изтичат. Лекарите успяват с медикаменти и непрекъснати вливания да удължат бременността с още около седмица.
На 20 май обаче става ясно, че повече не може да се чака. Състоянието на Невена се влошава и продължаването на бременността вече крие сериозен риск за здравето ѝ.
„Моля ви, дайте им шанс! Нека да видим дали ще живеят!“
Това са думите, които отправя към лекарите преди раждането.
На 20 май 2025 г., в 13:11 и 13:14 часа, под пълна упойка се раждат близнаците Вяра и Любомир. Момиченцето тежи едва 450 грама, а братчето ѝ Любомир – 800. Невена вижда децата си едва на втория ден след раждането. Позволяват ѝ да докосне Любомир само за няколко секунди.
„Бяха едни малки мишлета, целите в кабели“, спомня си тя.
През първите два дни близнаците дори нямат имена. Родителите не знаят дали ще оцелеят.
25 дни надежда, след които Вяра си отива завинаги
В следващите седмици Невена живее между телефонните разговори, лекарските обяснения и променящите се показатели на двете бебета. Състоянието им е нестабилно. Малката Вяра, която се ражда едва 450 грама, успява да достигне около 500 грама, но не наддава повече. След 25 дни борба животът на Вяра угасва.
Невена научава новината по телефона. Болката е огромна, но в неонатологията остава другото им дете – Любомир, което продължава да се бори за живота си. Майката вярва, че дъщеря ѝ е помогнала на братчето си да оцелее.
„Аз знам, че тя е някъде тук. Тя помогна на Любчо, тя го спаси. Още в корема тя понесе всички контракции.“
„Не спях, не дишах, не ядях“
След загубата на дъщеря си Невена насочва всичките си сили към Любомир. Започва да следи внимателно медицинските му показатели, да задава въпроси, да се интересува от всяко движение. Спомня си, че е чула изключително тежки прогнози за бъдещето на сина си.
„Това беше най-най-тежкото. Не спях, не дишах, не ядях. Не знаех какво да правя.“
След 87 дни Любомир най-накрая е у дома
След близо три месеца в неонатологията идва дългоочакваният ден. Любомир е готов да се прибере при мама и татко. Той тежи едва 2 килограма и 30 грама, но за родителите си е най-голямото щастие на света.
„Прибираме се вкъщи най-накрая трима, с едно 2030-грамово момче, една шепичка любов!“
След месеци, прекарани в страх и неизвестност, семейството най-после е заедно.
„Не може да се опише чувството, ароматът, настроението. Всичко се преобръща, всичко е различно, защото това дете е различно.“
Невена знае, че изпитанията не са приключили. Предстоят рехабилитации, прегледи и внимателно проследяване на развитието на детето. Но този път тя може да го държи в прегръдките си.
„Истината е, че той е много по-силен, отколкото изглежда. Той ни научи на любов и търпение. Той ни показа щастието, показа ни какво е воля, какво е сила.“
От 800 г до първите самостоятелни крачки
Днес Любомир е на година и половина. От миниатюрното бебе, което се побира в шепите на лекарите, той се е превърнал в будно и любознателно момченце. Вече ходи, обича да се катери, да се пързаля и да общува с хората. Гали и гушка животните, закача се с непознати и рядко се притеснява от нови лица.
Пътят към тези малки, но толкова значими победи не е лек. Зад всяко ново умение стоят много часове рехабилитация, упражнения у дома и огромно постоянство.
„Някой ден ще му разкажа за Вяра“
Макар Любомир да е единственото дете, което днес расте в дома им, Невена никога не забравя, че е майка на три деца. Първото ѝ момченце, което губи в 23-тата гестационна седмица, остава завинаги част от живота ѝ. Също както малката Вяра, която живее само 25 дни. Някой ден, когато Любомир порасне достатъчно, майка му ще му разкаже за неговата сестричка. За онези дни, в които две малки сърца са се борили едно до друго. И за любовта, която не изчезва, дори когато животът е твърде кратък.
Имената на близнаците не са избрани случайно.
„От нашата вяра и нашата любов. С това свързваме имената и заради това ги избрахме“, обяснява Невена.
Посланието към майките, които днес стоят пред кувьоза
След всичко преживяно Невена знае колко самотна и страшна може да бъде битката за живота на едно недоносено дете. Затова към майките, които точно сега стоят пред кувьозите на своите бебета, тя отправя емоционално послание:
„Застани пред кувьоза с възможно най-положителната енергия, с най-голямата вяра. Децата усещат, децата чуват.“
И добавя:
„Никога не се обвинявай, никога не го забравяй – ти си всичко за това мъниче!“
Вижте историята на най-недоносените бебета в света във видеото:
















