Когато днес гледа как дъщеря ѝ Михаела се катери, танцува и настоява да прави всичко сама, Миглена понякога трудно вярва, че някога се е страхувала дори да я погали. При първата им среща момиченцето тежи едва 820 грама и е дълго 36 сантиметра. Толкова е мъничко, че майка му се бои да не го нарани с докосването си.
„В един момент събрах смелост, протегнах ръка, погалих я и започнах да ѝ говоря: „Мише… мишленцеее…“. Мъжът ми ме погледна и каза: „Ще се казва Михаела.“
Зад този нежен спомен стоят години на очакване, загуба на бременност, неуспешни инвитро опити и страх дали някога ще прегърнат своето дете. А след раждането на Михаела в 28-ата гестационна седмица предстоят още 63 дни в болницата, преди тримата най-сетне да се приберат заедно у дома.
Миглена е на 41 години, родом от Златоград, а от 22 години живее в София. В социалните мрежи е позната като „Просто с Меган“, където споделя радостите и трудностите на майчинството. До нея през целия този път е съпругът ѝ Кирил — човекът, който ѝ помага да се изправя след всяко разочарование и с когото днес гледат как расте тяхното дълго чакано момиченце.
Две чертички и радост, продължила три дни
Миглена и Кирил заживяват заедно почти веднага след запознанството си. Пандемията ограничава срещите и излизанията, но им дава време да бъдат един с друг. Няколко месеца по-късно започват да опитват за дете.
Минават две години и половина, преди една сутрин Миглена да види положителен тест за бременност. Радостта им продължава само три дни. На прегледа се установява, че бременността е извънматочна. След второ и трето мнение идва неизбежното решение за операция, при която отстраняват и едната ѝ маточна тръба. Физически се възстановява бързо. За другата болка ѝ трябва много повече време.
„Още пазя теста за бременност на нероденото си дете“
Кирил е човекът, който ѝ помага да продължи. Около година по-късно двамата решават да опитат инвитро. Одобряват ги за финансиране и започват изследванията, прегледите и хормоналните стимулации. При пункцията успяват да извлекат само една яйцеклетка. Следва трансфер и чакане, през което Миглена се страхува от всяко движение. Резултатът е отрицателен.
„Не исках да правя нищо, не исках да говоря с никого. Просто нямах сили“, спомня си тя.
Постепенно събира кураж за следващата стъпка. Прави изследване за проходимостта на останалата маточна тръба. Резултатът показва пълно запушване и тя приема, че пътят към детето им ще продължи с инвитро.
Неочаквана бременност
Между процедурите има и щастливи събития. Кирил ѝ предлага брак и двамата започват да подготвят сватбата си. Сменят клиниката и опитват инвитро на естествен цикъл, тъй като предишните стимулации се отразяват тежко на Миглена. Първият опит приключва, след като развитието на ембриона спира на петия ден. През следващите два месеца по различни причини не се стига до нова пункция.
Тогава решават да си дадат почивка. Отиват на море, а Миглена се потапя в подготовката за сватбата. За известно време ежедневието ѝ отново има място за планове извън прегледите и процедурите.
Когато цикълът ѝ закъснява, прави тест — без големи очаквания, просто за всеки случай. Той е положителен.
„Как така си бременна?“, пита я учудено лекарят, спомня си тя. „И аз не знаех как, но най-важното беше, че се беше случило.“
Рожденият ден, на който чува най-тежките новини
В началото бременността протича спокойно. После започват прокървяванията. Установяват плацента превия тоталис, а Миглена има и пет миоми.
При следващ преглед я предупреждават, че заради разположението на плацентата и порасналите миоми раждането крие риск от сериозно кървене. Възможно е да се наложи отстраняване на матката. Бебето също е по-малко от очакваното за гестационната си възраст.
Миглена чува всичко това на рождения си ден. Започва да търси специалист, който да поеме раждането. Така стига до д-р Дяволов в „Майчин дом“. Той се съгласява и ѝ казва, че ще опита да отстрани миомите и да запази матката.
„Той беше единственият лекар, който ми даде надежда“, споделя ни Миглена.
Кървенията обаче продължават. Тъкмо влязла в 28-ата гестационна седмица, Миглена се събужда с обилно кръвотечение и е приета в болницата. На третия ден, по време на проследяването на тоновете, по разказа ѝ екипът среща затруднения да улови сърдечната дейност на бебето. След повторна проверка се свързват с д-р Дяволов, който нарежда веднага да я подготвят за секцио. Събота е, но той пристига бързо.
По време на операцията Миглена не вижда дъщеря си. Усеща суматохата около себе си и пита дали бебето е живо. Накрая чува, че момиченцето е интубирано и го отвеждат в неонатологията. Операцията продължава. Лекарят успява да отстрани миомите и да запази матката ѝ.
Как избират името
На следващия ден казват на Миглена, че ще може да види бебето, когато успее да ходи сама. Тя започва да обикаля стаята, после и коридора. Въпреки болката настоява, че вече може да отиде при дъщеря си. Най-накрая пускат нея и Кирил за кратко.
Пред тях е мъничко същество, изтъкано от любов, с тегло 820 грама. Толкова малко, че Миглена се страхува да протегне ръка.
„Страхувах се, че дори с едно докосване мога да я нараня.“
Още не са избрали име. Когато събира смелост да я погали, майката започва тихичко да ѝ говори: „Мише… мишленцеее…“
Кирил я поглежда и казва: „Ще се казва Михаела.“ Така, край кувьоза, дъщеря им получава името си.
У дома с празни ръце - най-тежкият момент
След раждането Миглена е в стая с друга майка и нейното бебе. Жената ѝ помага да става, носи ѝ храна и се опитва да я успокоява. Когато момченцето се разплаква, на Миглена ѝ потича кърма.
„Имах кърма, но нямах бебе, което да сложа да суче", спомня си Миглена.
По думите ѝ, когато пита какво да направи, получава съвет да поиска лекарство за спиране на кърмата. Тя отказва и намира консултант по кърмене. Първите опити за изцеждане са трудни, а количествата — само няколко капки.
На третия ден я изписват. Михаела остава в болницата.
„Мисля, че най-трудният момент в живота ми беше да се прибера от болницата без детето си.“
Миглена разказва, че можела да вижда дъщеря си веднъж седмично за един час. Всеки ден чакала определеното време за телефонно обаждане, за да научи как е тя.
Междувременно продължавала да се изцежда. Болката и малкото количество кърма я разколебавали. При първото посещение след изписването отново се замислила дали да не се откаже. Но когато застанала до кувьоза, погалила Михаела и започнала да ѝ говори, кърмата отново потекла.
Тогава решила да продължи. С помощта на друг консултант намерила подходяща помпа и постепенно количествата се увеличили. Изцеждала се през два часа, включително нощем.
„Това беше животът ми. Цедене. Очакване. Посещения в болницата. Телефонни обаждания, за да чуя как е Михаела", споделя ни още майката.
63 дни до най-щастливия ден за Миглена
През първите три дни Михаела е интубирана. След това започва да диша сама, но още се нуждае от подкрепа с кислород. Има дни с напредък и дни, в които отново се появяват трудности. Качва по малко на тегло, после губи грамове и започва отново.
За родителите ѝ всяка малка промяна към по-добро е повод за надежда.След 63 дни в болницата Михаела достига 2100 грама. Тогава Миглена най-сетне чува думите, които чака дълго: „Изписваме я.“
При подготовката за изписването започват да ѝ обясняват как да храни бебето с адаптирано мляко. Тя казва, че има кърма. Акушерката я насърчава да опита да сложи Михаела на гърда.
„Сложих я. И тя засука… Сякаш го беше правила стотици пъти.“
Когато се прибират, Миглена сяда на леглото с дъщеря си в ръце. Кирил се настанява до тях. Дълго стоят така, без да говорят.
„Просто гледахме нашето момиченце. Нашето малко чудо вече си беше вкъщи.“
Посланието на една майка към други в същото положение
Днес Михаела е на 2 години и 9 месеца, здраво, любопитно и жизнено дете. Прилича повече на баща си, но според Миглена инатът е наследила от нея. Иска да опознава всичко и да се справя сама.
Майка ѝ споделя историята им и заради жените, които в този момент чакат новини пред вратите на неонатологията. Познава страха им, радостта от всеки качен грам и болката да се прибереш у дома с празни ръце.
„Няма да ви казвам, че трябва да бъдете силни. Защото знам, че понякога силите просто свършват. И е нормално да плачете, да се страхувате, да се чувствате безпомощни. Но искам да знаете, че не сте сами.“
Пожелава им да се радват на всяка малка победа. И скоро да дойде денят, който тя помни като най-хубавия в живота си — денят, в който се прибираш у дома заедно с детето си.
Разгледайте всички снимки в Галерията.
Изберете LadyZone като любим източник в Google
