Международният ден на жената е на особена почит на територията на бившите социалистически републики.

Държавите, които винаги са били управлявани от мъже, през последните години преживяват политически ренесанс и на преден план все по-често излизат жените лидери. Те се превръщат в символи на ново мислене и нова епоха, лишена от тежкото наследство на социалистическото минало.

Ето и някои от най-забележимите жени лидери в бившия блок:

Мая Санду

Молдова е с население от едва 3 млн. и половина души и е една от най-бедните държави в Европа.

48-годишната Мая Санду застава начело на страната през 2020 г., когато печели 58% от гласовете в битката си срещу проруския кандидат Игор Додон. Така тя става първата жена президент в историята на малката държава.

Мая е възпитаник на Харвард, лидер на проевропейска партия, бивш министър на образованието с реформаторско мисленене. Тя олицетворява надеждата на молдованци страната им да влезе в ЕС и да се откъсне от имиджа си на бедна бивша съветска република.

Кая Каллас и Кърсти Калюлайд

Естония е първата и единствена държава в света, в която и президентът, и министър-председателят са жени.

43-годишната Кая Калас е бивш евродепутат и от началото на годината официално възглавя правителството на страната, след като предишният премиер Юри Ратас подаде оставка заради обвинения в корупция.

Важно е да се отбележи, че 7 от общо 14-те министри в правителството ѝ са жени.

51-годишната Кърсти Калюлайд става президент на Естония през 2016 година. През 2017-а година заема 78-о място в списъка "Сто най-влиятелни жени в света" на сп. "Форбс", а през 2018 г. става първият глава на европейска държава, който посещава зоната на конфликт в Източна Украйна.

Снимка: Getty Images

Сардана Авксентиева

Якутск е най-големият град, намиращ се в зона на "вечна замръзналост".

Зимата там продължава 7 месеца (от октомври до април) и средната температура е -40 градуса (като историята помни случаи, когато е падала до -60°). Въпреки суровия климат, Якутск наскоро за първи път в историята  си бе управляван от жена.

Сардана Авксентиева се запомня не само със смелите си икономически решения (разпродава всички служебни джипове на кметството и използва получените пари за погасяване на дългове на общински предприятия), борбата си с корупцията (прекратява не един и два съмнителни договора, сключвани от предишни администрации), но и с това, че открито критикува президента на Русия.

Тя гласува срещу поправките в конституцията, предложени от Путин, които му дават възможност да се кандидатира отново за поста.

На 11 януари тази година тя подаде оставка в средата на мандата си. Като причина посочва си здравето си, което се е влошило поради стреса и тревогите около работата ѝ.

Има и две жени, които макар да не заемат официални постове, са важни политически фигури:

Светлана Тихановска

Беларуският опозиционер Сергей Тихановски - главен критик на действащия президент Александър Лукашенко - не бива допуснат като кандидат за президент през 2020 г.

Съпругата му Светлана се кандидатира на негово място и се превръща в символ на опозицията и алтернативата в държава, управлявана от един и същи човек повече от 20 години. Резултатите от изборите (които дават 80% гласове в полза на Лукашенко и едва 10% за Светлана) предизвикват вълни от стихийни протести в цялата страна.

Действията ѝ си имат своята цена.

След разговор в сградата на Централния избирателен комитет, Тихановска е принудена да напусне родината си и да потърси убежище в Литва.

Днес тя се самоопределя като "лидер, избран от народа на Беларус" и често провежда срещи с лидери на други европейски държави.

И накрая, но не на последно място:

Юлия Навалная

За мнозина Юлия е съвременна "декабристка" (по името на участниците в антиправителствено движение, които през 19 век биват заточени в Сибир. Съпругите им, които заминават доброволно заедно с тях, днес са еталон за вярност, смелост и кураж).

Днес съпругът на Юлия Алексей Навални е осъден и излежава присъда от 2 години и 8 месеца. Всичко това по-малко от година след като бе отровен с "Новичок" миналото лято.

Юлия е на свобода и волно или не се превръща в символ на опозиционното движение и негов основен глас.

Мнозина очакват в един момент тя да постъпи като Светлана Тихановская и да се кандидатира за президент.