Тази година отбелязваме Сирни заговезни на 17 март. Празникът е винаги в неделя, но е подвижен и се позиционира 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Този ден поставя началото на Великденските пости.

 

Снимка: Ладислав Цветков

Според народните вярвания на този ден небето и земята се срещат, за да си простят грешките през годината. А щом те могат да го направят, могат и хората. Наричат празника – Денят за прошка.

За празничната вечеря на Заговезни обикновено се приготвя богата трапеза. На нея задължително трябва да присъстват млечни храни, като сирене и кисело мляко. Обикновено се прави баница със сирене, варени яйца, печени ябълки, бяла халва с орехи или фъстъци. Може да се приготви и риба. С тези храни се заговява, откъдето идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Снимка: Thinkstock/Guliver Photos

Защо се иска прошка?

Една от традициите на този празник повелява, че до вечерта на този ден трябва да сме поискали прошка. Без това своеобразно очистване се счита, че не може да се заговее.

Обичаят се изпълнява, като по-младите отидат в домовете на по-възрастните си роднини и близки, за да им поискат прошка. Целувайки ръка, те казват "Прощавай, мале, тате..." , а възратсните отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". Прошка се иска и от кумовете, защото ритуалът на кумуване повелява тези хора да са по-възрастни и опитни от младоженците.

Според християнската етика опрощение на хората можа да даде единствено Господ, но всеки един вярващ е длъжен да прощава независимо от всичко. Възкресението на Божия син трябва да бъде посрещнато с чисто сърце. Преди най-големия християнски празник хората си искат прошка, за да освободят от тежест сърцата и съвестта си. Искането и даването на прошка е проява на великодушие. На мястото на съмненията и черните мисли в сърцето идват любовта и помирението. 

Какво се носи за прошка?

Когато се отива на Прошка, обикновено се носи пита, завита като змия, баница, печено пиле и вино. Печеното пиле се дава на бащата/кума, а питата – на майката/кумата.

По време на вечерята се изпълнява обичаят хамкане, наричан още ламкане и ласкане. На вълнен (или кълчищен) конец, който обикновено е червен, се закачва парче халва или сварено и обелено яйце. Връвта се окачва на греда на тавана или се люлее от най-възрастния в къщата. Отстрани се нареждат всички деца започват да се опитват да хванат яйцето или халвата с уста, без да използват ръцете си. Който успее пръв да го улови, ще бъде здрав през цялата година. Ако пък само докосне вързаната халва или яйце, зъбите му ще бъдат бели и здрави.



Конецът се запалва и по това как гори се гадае за здравето в семейството и реколтата на стопанството. Ако конецът припламне - скоро ще има сватба; ако гори конецът – ще се роди много жито; ако връвта едва-едва тлее – е на лошо. С водата, в която са варени яйцата, хората мият лицата си на другия ден – понеделника на Тодоровата седмица. Така се предпазват от бълхи.



Характерни за този празник са игрите на песяци (в Смолян, Широка лъка). Хора с кукерски маски на лицата, с кожени дрехи и чанове, наредени на кръста, изпълняват огнено заораване – игра около празничния огън, в която символично убиват лошото.

Снимка: Ладислав Цветков

Прескачане на огън

Огънят присъства като ритуал под формата на сиреници – ритуални огньове, палени, за да пречистят вярващите от злите сили, от болестите, от всичко лошо. Сирениците се прескачат за здраве. Всемогъщата сила на огъня изгаряла всичко – и болести,  и злини. Вярвало се, че така дедите ни гонели дори бълхите.

Снимка: iStock

На Сирни Заговезни огън се пали и под формата на ойлалия – запалено каче с катран, което се върти. Друг вид огън е оратници – представлява дърво, на което има слама, която се пали и оруглици – намазани с катран кошове, които се палят.

Продължи да четеш