Роденият в Чехия писател Милан Кундера, станал световноизвестен като автор на романа "Непоносимата лекота на битието", е починал вчера на 94 години.
Скръбната новина съобщи днес чешката обществена телевизия, като говорителката на библиотеката на Кундера в родния му Бърно потвърди това. Той е роден в чешкия град на 1 април 1929 г.
"За съжаление мога да потвърдя, че г-н Милан Кундера почина вчера (11 юли) след продължително боледуване", казва Анна Мразова.
Милан Кундера емигрира от Чехия във Франция през 1975 г., като е автор на книги както на чешки, така и на френски език. Сред другите му известни произведения са "Шегата" (1967) и "Книга за смеха и забравата" (1979).
Кундера пише първите си стихове на 19 години. През 50-те години на миналия век издава три стихосбирки, от които по-късно се отказва. Публикува първите си разкази в началото на 60-те години, през 1963 г. излиза от печат първият му сборник с разкази "Смешни любови", последван от "Втора тетрадка смешни любови" (1965) и "Трета тетрадка смешни любови" (1968).
Той е един от известните интелектуалци в Чехия по време на Пражката пролет - период на либерализация на комунистическия режим през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор довеждат до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия през 1970 г.
През 1975 г. Кундера е поканен да преподава в университета в Рен, Франция. Пред тогавашното ръководство на Чехословашката комунистическа партия за писателя се застъпва лично съпругата на френския президент.
Отдаваме почит към живота и творчеството на Милан Кундера с избрани мисли и цитати от произведенията му.
"Знам само, че никога не бих могъл да изрека от цялата си душа: човекът е велико творение и аз искам да го повторя."
"Онова, което не сме избрали сами, не можем да преценяваме като своя заслуга, нито като своя несполука."
"Не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства. За да бъде една любов незабравима, трябва от първия миг случайностите да се слитат към нея, както птиците към раменете на свети Свети Франциск от Асизи."
"Сигурно е само едно: противопоставянето тежест-лекота е най-загадъчното и най-многозначното от всички противопоставяния."
"Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието."
"Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него."
"Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента."
"Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите ... Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен ... Einmal ist keinmal, повтаря си Томаш немската поговорка. Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало."
"Да обичаш означава да се откажеш от силата."
"Верността придава цялостност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни впечатления като на хиляди отломки."
"Пред себе си имаше ясна лъжа, а зад себе си неясна истина."
"Човекът е точно това, което е неговият образ."
"Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е. И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл. Кое тогава да изберем? Тежестта или лекотата?"
"Любовта или е безумна, или не е любов!"
"Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва."
"Без изкуството на двусмислието няма истинска еротика и толкова по-силна е двусмисленоста, толкова по-силна е възбудата."
"В този свят всичко е простено предварително и затова всичко е цинично позволено."
