Башар Рахал: Не съм фаталист - даже смятам, че 13 е хубаво число

Различен, винаги разпознаваем и будещ любопитство е артистът Башар Рахал - независимо дали е на театралната сцена, на големия екран в чужда или в българска продукция, както и в ролята на водещ в тв предаване или герой в тв сериал. Той е по-голямото дете в семейството на ливанец и българка. Роден е в Дубай, но още като дете се установява в София с родителите си и сестра си Карла, която също е актриса и певица. Песента й „Лъжи ме” с Руши Видинлиев беше на върха на българския Топ 100 преди време. Днес и Карла и Башар Рахал са родители. Башар има две дъщери – Клои и Индия, които са от брака му с Калина. Двамата стават семейство в Америка, закъдето заминават, след смъртта на бащата на Башар. И в Сан Диего, където се установяват, Башар ходи от кастинг на кастинг чрез агенция, за да се снима в киното, което и се случва. Актьорът, който от години отново е в България, мина през раздяла със съпругата си, както и през доста коментирана нова връзка, сега пази личното си пространство. Какво се случва в момента с него, с Клои и Индия, както и с изявите му на сцената и на екрана, Башар Рахал разкрива пред Ladyzone.bg. Той споделя и наученото от своя преподавател Стефан Данаилов, както и впечатлението от НАТФИЗ преди и сега, натрупано чрез  учениците си. Той е преподавател в Театралния колеж „Любен Гройс”, както и има школа за актьорско майсторство. Е, няма как, стигаме и до равносметката, и до това дали е фаталист!

Снимка: Евгений Милов

Райна Караянева за раздялата с Башар Рахал, операциите на носа и защо синът й учи френски

Красивата дама ще празнува днес навършването на 34 години в много тесен семеен кръг – нещо, което не е правила отдавна

Башар, какво те предизвика, за да влезеш в образите на героите си от спектакъла „Отблизо” и във филма „Аферата Пикасо”?

23 години не съм се качвал на сцена и когато дойде предложението за „Отблизо”, реших, че това е пиеса, заради която искам да опитам отново да съм на театрална сцена. Пиесата е доста предизвикателна, с доста пиперлив език. Тя е дисекция на човешките отношения между четирима души, в които са премесени лъжи, истини, изневери, любов, страст... Има доста груб език на моменти, заради което не се препоръчва за деца под 16 години.

А относно филма „Аферата Пикасо” бях предизвикан от самата роля, която е на тъп селянин – инспектор, който е много корумпиран и в същото време е със силата, наречена „значка”. И си измислих доста приятен герой, който е пелтек и мисля, че се получи.

Ще има ли „Завръщане 3“ – Ники Илиев и Башар Рахал отговарят

„Завръщане 2“ беше представен в Рим и пожъна успех

Предстои да излезе още една лента с твое участие – „Пулсът на танца”. В нея ще те видим ли и като танцьор?

Не, няма да ме видите като танцьор!

Снимка: facebook/Bashar Rahal

Какво научи за изкуството зад Океана, където живя и работи?

За изкуството разбрах, че сам трябва да си създаваш водовъртежа, работата, никой няма да се сети да те покани. Сам трябва да се бориш за място под слънцето! Ние, българските актьори, сме разглезени и смятаме, че трябва да ни се обаждат непрекъснато, някой да ни търси, стоим и изчакваме, нямаме самочувствието да сме проактивни, да си търсим и да си създаваме работа сами. Това е нещо, което открих и затова може би започнах да се занимавам и с продуценство.

Башар Рахал заведе дъщеря си и любимата жена в страната с Долината на царете

Индия е по-малката дъщеря на Башар Рахал

А за живота? В САЩ или в България е твоето място?

Би било доста лицемерно да отговоря, че в Америка е моето място, като съм в България. Ясно е, че България е моето място. Америка ми е чужда като държава и като манталитет. В началото, когато отидох там, беше едно интересно място. В момента се е превърнало в кочина, в която не знам в кой момент някой стреля отнякъде, клошари има на всеки ъгъл... И честно казано всички позитиви, които има Америка, биват помрачени от бита там. Според мен хората живеят супер много на кредит и като цяло водят доста по-стресиран живот, отколкото ние в момента в България, въпреки че сме царе на оплакването.

Снимка: Евгений Милов

Башар Рахал с роли в три филма, Райна Караянева – с първа стихосбирка (ВИДЕО)

Любов на снимачната площадка и извън нея - влюбената двойка разкри творческите си планове

Тук освен артист си и преподавател на бъдещи актьори. Какво от това, което ти си научил от големия Стефан Данаилов, винаги им казваш?

Преподавам на две места – в Театралния колеж „Любен Гройс”, където имам киноклас с хора на 20-22 години, водя и театрална школа заедно със Зафир Раджаб. Отскоро имаме още двама преподаватели – Елеонора и Денис, които са наши бивши студентки, които сега завършиха НАТФИЗ. Изключително интересна група се събрахме. Децата, които идват при нас, са от 14 до 26-27 години, но основната група са тези, които са преди кандидатстване в НАТФИЗ. Това, което Ламбо ни учеше, е да имаме самочувствие. Много тъпо е, че преподавателите в НАТФИЗ обичат да мачкат студентите – смятат, че когато един актьор е в криза, е най-продуктивен и най-много създава.

Стефан Данаилов правеше различно нещо – създаваше самочувствие, създаваше настроение, караше всички да се усмихват, да обичат тази професия. За жалост виждам студенти от НАТФИЗ, мои ученици, които са влезли там, и във втори курс са тотално депресирани, Академията им идва в повече и мислят да я напускат, не искат да продължат да учат там. Докато при нас, когато бях студент, тези четири години бяха празник. Това се опитвам да създавам като настроение и аз, въпреки че е хубаво да бъдеш взискателен към учениците, защото не е важно да станат артисти, важно е да станат добри хора.

Башар Рахал не спечелил роля в първия "Борат", защото със Саша Барън Коен твърде си приличали

Бях един от фаворитите за ролята на Азамат - споделя актьорът в "Тази събота"

На дъщерите си – Клои и Индия какво най-често казваш? Горд ли си, че Клои амбициозно и успешно върви по твоите стъпки?

Естествено, че съм си горд – супер са ми децата (усмихва се)! Не знам... тази нашата професия е много конкурентна... Клоуи засега се развива добре, в много добро училище е. Тя е много амбициозна и в същото време е много добър човек, и доста отговорна, което не знам дали винаги е най-доброто нещо. Но всичко е и въпрос на късмет... Ако си представим живота като една река - от едната страна е късметът, от другата е талантът и това, което ги свързва като един мост се нарича усилие. Индия е отличничка, въпреки че беше двойкаджийка и доста лъжеше миналата година, тази година е по-добре. Но става тийнейджър от онези неприятните, с които не знам точно какво ще се случи... Засега се смея, защото и тя се смее, но ще видим! Бяга от час по география...

Снимка: facebook/Bashar Rahal

В края на 2023 г. сме – година на природни бедствия и войни. Правиш ли си равносметка?

Този въпрос с равносметката винаги ме плаши, все едно ще почина след това (усмихва се). Не мисля, че някой наистина си мисли за равносметки! Не съм в този етап от живота си, в който да си мисля: „Ох, тази година беше страхотна – случиха ми се хубави или пък лоши неща!” Животът се случва, той си продължава с войни, без войни, с бедствия – земетресения... Ние сме едни много малки същества, на една малка планета, в една галактика и просто трябва да се наслаждаваме на живота, да се усмихваме. Днес си мислих, колко сме щастливи, че в България няма война, че сме благословен народ, защото не ни се случват гадости в момента. И все пак е важно да спрат войните, в които се губят човешки животи и това може би е равносметката, която е най-важна, а именно, че страдат невинни хора и от двете страни, независимо кои са двете страни. Просто политиците трябва да престанат да играят шах с живота на хората.

Фаталист ли си или оптимист?

Не съм фаталист, даже смятам, че 13-ти е хубаво число и въобще всички числа и неща, които някой, някъде ни е казал, че са фатални, имам чувство, че това е за добро. Например, ако ти мине черна котка път, това било нещастие. Напротив, това е щастие, защото колко пъти ти минава котка път? Имаше и едно такова нещо – не си оставяй чантата на земята, че било на беднотия. А английската кралица винаги си оставя чантата на земята (усмихва се). Имам чувство, че всички тези неща са измислени, може би от масоните, за да ни контролират и да спазваме всички фаталистични неща, за да ни се случват не чак толкова хубави неща, които всъщност са планирани да ни се случват.

Снимка: Евгений Милов

Ако сега си в началото на актьорската си кариера пак ли щеше да избереш да се развиваш като артист?

Бях толкова позитивен в началото на актьорската си кариера, че ако сега пак бях там – в началото на актьорската си кариера, може би сто процента отново щях да искам да се занимавам с тази професия. Защото е много по-интересна от другите скучни професии. Мислих си, ако си счетоводител и се прибереш у дома, ще имаш домашна работа – да приключиш и ДДС-то! Или, ако си адвокат, трябва да прегледаш някой нов закон... Ако си актьор, си пускаш филм вкъщи – това ти е и домашното (смее се)!

Снимка: Евгений Милов

Какво още предстои да покажеш пред публика?

Работя в момента над филма „Без крила” заедно с Ники Илиев. Вече приключихме с първия монтаж, тепърва предстои постпродукционна работа. Иначе работя и върху два сериала, надявам се да се случат и получат. Защото със сериалите никога не знаеш – с много неизвестни са! Засега пишем и работим по идеите, които са чудесни и интересни. Сериалите ще са доста масивни, с доста актьори.