След края на големият финал на Световното първенство по футбол 2026, милиони погледи са насочени към най-желания трофей в спорта. Малцина обаче знаят историята на човека, който създава неговия емблематичен дизайн. Италианският скулптор Силвио Гацанига превръща една идея за победата в произведение на изкуството, което вече повече от половин век е символ на футболната слава.
Испания е новият световен шампион по футбол, след като победи Аржентина с 1:0 след продължения във финала на Световното първенство 2026 на стадион „МетЛайф“ в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси. Единственото попадение в двубоя падна в 106-ата минута, когато Феран Торес се разписа след асистенция на Нико Уилямс и донесе втората световна титла в историята на „Ла Фурия“, 16 години след триумфа през 2010 г.
Аржентина, която защитаваше титлата си от Катар 2022, завърши мача с човек по-малко след червен картон на Енцо Фернандес, а Лионел Меси не успя да изведе отбора си до нов световен връх. Именно след този исторически успех испанският капитан вдигна една от най-разпознаваемите спортни награди в света - трофея на Световното първенство, чиято история е почти толкова впечатляваща, колкото и самият турнир, пишат от AP News.
Историята на най-желания трофей
Испания вдигнаха най-престижния трофей във футбола. Макар милиони фенове да познават неговата форма, малцина знаят историята на човека, който я създава.
Емблематичният трофей на Световното първенство е дело на италианския скулптор Силвио Гацанига, който през 1971 г. печели международния конкурс на FIFA за нов дизайн. До необходимостта от нова купа се стига, след като Бразилия печели третата си световна титла през 1970 г. и, според тогавашните правила, получава завинаги оригиналния трофей „Жул Риме“. Това принуждава FIFA да организира конкурс за негов наследник.
Победата, уловена в скулптура
Сред повече от 50 предложения от автори от 25 държави именно проектът на Гацанига впечатлява журито. Освен скици той представя и гипсов модел в реален размер, който позволява идеята му да бъде видяна като завършена скулптура.
Според сина му Джорджо Гацанига баща му е искал да пресъздаде три емоции в едно произведение - труда на спортиста, радостта на феновете и върховния миг на победата. Затова двете стилизирани човешки фигури се извисяват нагоре и поддържат земното кълбо, а плавните линии напомнят двойна ДНК спирала.
Самият Силвио Гацанига описва идеята си в интервю за FIFA години преди смъртта си:
„Идеята беше да се създаде нещо, което символизира усилието, динамиката и ликуването на спортиста в момента на победата.“
Изработен от злато и малахит
Трофеят е висок 36,8 сантиметра, тежи около 6,1 килограма и е изработен от 18-каратово злато. Основата му е украсена с два пръстена от зелен малахит - скъпоценен камък, който символизира футболното игрище.
Новият трофей е връчен за първи път след финала на Световното първенство през 1974 г., когато капитанът на Западна Германия Франц Бекенбауер го вдига пред родна публика.
Защо шампионите не задържат трофея?
Макар победителите да празнуват с оригиналния трофей на терена, той никога не остава тяхна собственост.
След края на церемониите купата се връща в централата на FIFA в Цюрих, където се съхранява между световните първенства. Световният шампион получава специално позлатено копие, което националната федерация може да запази завинаги.
За разлика от стария трофей „Жул Риме“, днес няма правило, според което отбор с три или повече световни титли да получава оригинала. Независимо колко пъти една държава стане световен шампион, истинският трофей остава собственост на FIFA.
Първата купа на световните първенства е създадена за турнира през 1930 г. от френския скулптор Абел Лафльор. Тя изобразява древногръцката богиня на победата Нике и по-късно става известна като трофея „Жул Риме“ в чест на президента на FIFA, който създава световното първенство.
Любопитното е, че този трофей е откраднат два пъти. През 1966 г., преди Мондиала в Англия, той изчезва от изложба в Лондон, но е открит от куче на име Пикълс. Вторият път - през 1983 г. в Бразилия - купата е открадната от централата на местната футболна федерация и никога повече не е намерена. Прочетете повече подробности тук:
Наследство, което живее и днес
Силвио Гацанига умира през 2016 г., но творението му продължава да бъде един от най-разпознаваемите символи в световния спорт. Същата година, когато отваря врати Музеят на FIFA в Цюрих, оригиналният трофей намира своя постоянен дом именно там.
При посещение в музея синът му Джорджо Гацанига споделя с усмивка: „За мен тя е като малка сестра.“
Още снимки разгледайте в Галерията най-горе.
А внукът му Томазо Бонаци смята, че дядо му променя завинаги представата за спортните отличия.
„Има епоха преди и след Гацанига. Преди това трофеите бяха твърди и квадратни. Дядо ми ги превърна в истински скулптури.“
