Докато скинове вилнеят безпричинно из родна София, в други региони на света насилието е причинено от глад. И безизходица, застрашаваща цели семейства от смърт. Темата на новия филм на Пол Грийнграс (с участието на Том Ханкс) са пиратските набези около Сомалия. И последствията от глобализацията, разбира се.

Базиран на едноименната книга от капитан Ричърд Филипс, филмът разследва отвличането на американския товарен кораб “Мерск Алабама” през 2009г. Когато капитан Филипс се качва на мощния плавателен съд, препълнен с помощи за гладуващите в Арфика, прекалената му на пръв поглед предпазливост впоследствие се оказва напълно оправдана. По средата на курса ги застигат две моторни лодки, а пасажерите им са окичени с оръжия и са облечени в жажда за плячкосване. Въпреки, че капитанът е подготвен за подобни ситуации и прилага всички рутинни мерки, а после - доста добре лавира с готовите стретегии за кризисни ситуации, нещата загрубяват, докато не стигнат до ситуация на безизходица, от която няма как да се излезе без жертви...


Том Ханкс в ролята на капитан Филипс, който се жертва в името на екипажа си, е просто брилянтен - ако някой някога се е съмнявал с качествата му да спре сега или да замълчи завинаги. И ако Ханкс е име, към което можеш да имаш очаквания, то Баркад Абди звучи точно толкова екзотично и непознато, колкото и героят му - малко тъмно и същевременно - белязано от драмата на произхода му. Зад силното екранно присъствие на Том и някъде измежду сложните отношения на героя му с пиратите - на 250 км. от Сомалийския бряг, се промъква нефтеното петно на глобализацията и крайностите, до които периодично успява да докара хората в бедните региони на света.

 

И докато краткото описание на историята предполага малко скучен филм, който се лашка между морски екшън, трилър и приключение, истината не е никъде там. “Капитан Филипс” е емоционална история, в която героите са истински, злодеите - не чак толкова лоши, а спасителите - добре смазани машини без право на човешки грешки.

Дори и да не се интересуваш от регионите на развиващите се страни и от хората, които живеят там, филмът се справя повече от чудесно с предизвикването на симпатия към безизходното положение на “простите сомалийски рибари”, като междувременно прави някоя и друга демонстрация на това колко далеч може да стигне човек, ако не внимава с чувството за онеправданост. Дори и да е в пълното си право да е - меко казано - недоволен. И без значение от това дали има най-добрите намерения на света - да оцелее, да осъществи мечтите си или просто да живее малко по-добре.

 


Без да прекалява с американския патос, лентата все пак успява да покаже “всички гледни точки”. И да изгради образи, на които да симпатизираш - без значение от каузата им и в унисон с личните им битки. Защото всяка гледна точка е важна - всичко зависи от фокуса.

В кината от 8 ноември. От Александра филмс