Моето име е Яна Грудова, на 40 навършени години. Коуч, треньор - личностно развитие, констелатор, фитнес треньор и мотиватор. Майка на прекрасна дванадесет годишна дъщеря.

Отдадена на мисията си да помагам на хората да живеят своя красив живот в пълния смисъл на думата.

Защото колкото и клиширано да звучи, животът всъщност е един прекрасен дар, и смисълът е в това да го оценим и изживеем по най-добрия за всеки от нас начин.

В следващите редове ще разкажа моята лична история. Тя не е лека, но пък е много поучителна и вдъхновяваща. И е история преминала през падения, мъка, страх, безпомощност, гняв, примирение, лична сила, победи, самоосъзнаване и личностно израстване.

За да стигна до моето АЗ днес.

 

Родена съм в малък град край морето. Започнах да работя на 13, за да подпомагам семейния бюджет в първите години от демокрацията, когато не беше никак лесно. Още от тогава започнах да изграждам характер на самостоятелно и силно момиче, което обаче виждаше себе си в големия град, сред повече възможности.

Така още от крехка 14-годишна възраст отидох да уча в езикова гимназия в Бургас, живеех сама без родителите си.

След завършването се преместих в Пловдив, където бях студентка и продължавах да трупам опит, работейки във всякакви сфери, изграждах себе си, но някак си не се чувствах на място, сякаш имах камък в гърдите. Исках още промяна, затова следващата стъпка беше София.

Кандидатствах в банковата сфера, одобриха ме и започнах своя професионален път като банкер. Към този момент имах приятел чужденец, с който изживяхме прекрасни моменти заедно, но се виждахме рядко, защото пътуваше.

Разделихме се.

Една януарска събота се събудих с ясното съзнание, че трябва да потърся едно момче, което беше първата ми голяма любов и което не бях виждала повече от 10 години. Беше силен импулс, почти болезнен, не задавах въпрос „защо”, просто започнах да го издирвам. Фейсбук беше започнал да набира популярност и тогава се създаваха все повече профили, така че всяка свободна минута ровех там, търсейки го.

Изминаха месеци, докато не попаднах на следа, и най-накрая го открих. Исках да знам просто дали е добре и как се е стекъл неговия живот. Но всъщност силния импулс, който ме накара да стигна до него продължи да настоява да го „спасявам”. Той имаше нужда от това, и не само той, а неговото семейство като цяло. Но няма да се спирам на това, изборът беше изцяло мой и към днешна дата си научих урока.

Обърнах живота си на 360 градуса в рамките на 1 месец, с ясното съзнание че имам мисия.

Забременях веднага и започнаха тежките месеци на изпитание за тялото и психиката ми. Бременност, прекарана почти изцяло на легло, затворена между 4 стени, борейки се с демоните в главата ми, без ясна визия за бъдещето, само молейки се да изкарам до края и да чуя бебешкия плач.

Терминът ми беше за 24-ти януари, но преминавайки през тези месеци на ужас, аз исках да насрочим секцио, за да съм сигурна, че нищо няма да се „обърка” по време на раждането.

Избрах датата 14-ти януари, петък. Лекарят обаче отказа тази дата с мотив, че бебето е малко и ще трябва да се изчака. Е, естествено – съгласих се. На 14-и януари сутринта обаче се спука околоплодния мехур. Тогава разбрах, че интуицията ми работи безотказно и че от тук нататък винаги ще се вслушвам в нея.