Неусетно преполових година
И заедно с това, като оставим някои дреболии настрана, съм вече самостоятелен. Изправям се сам от легнало положение и щастливо се разполагам като цар на трон, доволно отпуснал ръце върху възглавничките от двете си страни.
Както неведнъж съм споменавал, обожавам да медитирам. Не случайно, докато се отдавам на тази своя любима дейност, седнал в йога поза - лотос, обикновено се поклащам ту наляво, ту надясно. За жалост всички мислят, че тръгвам да падам... и все се надбягват кой пръв ще ме подпре - да не би случайно, току виж, съм се търкулнал. Кога най-после ще осъзнаят, че вече съм голям?!
Хващам си и петичките на крачетата
и като безпогрешен гимнастик достигам с тях почти до носа си! И най-после – вече смело мога да заявя – обръщам се сам от гръб по корем. Е, срещам някои затруднения при обратния финт, но благодарение на подкрепата, която получавам от по-височайшите край мен особи, скоро сам ще се търкалям накъдето си поискам.
Шестмесечното количествено натрупване неусетно доведе до качествено изменение, с една дума – до скок в моето развитие – не само физическо, но и, забележете, интелектуално. Обръщам внимание на всяка подробност от обкръжаващата ме среда, заслушвам се в гласовете на мама и татко и задълбочено и много сериозно обхождам с поглед всеки детайл на поднесената в ръцете ми играчка. А фактът, че изведнъж започнах да демонстрирам самостоятелните си способности, се оказа за мама
манна небесна – спасение
за нейното време да свърши някоя и друга полезна задачка. Така, подвизавайки се, вече по-начестичко, сам в креватчето си, на люлеещия се шезлонг или върху "активната гимнастика", започнах да развивам все по-атлетично телосложение, сетивата ми се изостриха, а познанията ми за света стнаха значително по-широки. С една дума – вече съм по-силен, по-умен, по-хубав. Така се запознах и с
моите първи приятели - играчките
Всъщност, те са до мен откакто се помня. Но напоследък, поради духовното ми израстване, започнах да ценя все повече значението и присъствието им в моя живот. Маймуни и хипопотами, слонове и лъвове, жирафи, мечета и мишлета – все усмихнати и чистосърдечни пъстроцветни другарчета.
Някои от тях са талантливи музиканти
Лошото е, че за да ги накараш да изпълнят нещо, винаги трябва да бъдат подритнати или по-безцеремонно потупнати. Изпълненията са кратки, но пък могат да бъдат повторени на бис, и то толкова колкото си искаш, стига да не ти е жал.
Между другото, последната ми придобивка е син слон със светещи уши. Не знам дали е грешка на дизайнера да светят ушите вместо очите, но действително е много занимателен. По-приятно е да дърпаш ушите, отколкото да бъркаш в очите на някой слон, нали? :)
Особено имам слабост към водните животни
Като представтел на зодия риби, неведнъж сам споменавал, че обожавам водата, барабар с всички нейни обитатели – от коралите, раците и мидите до... рибите и всички плаващи бозайници – делфини, косатки, китове. Та, един такъв кит често ми се усмихва и върти над креватчето ми. Така, той неусетно се превърна в
най-любимата ми играчка
Мога да го разтягам колкото си искам. А той... не ми се сърди. Напротив - в отговор ме приветства с тих, леко дрезгав, но напевен глас, напомнящ онзи красив и загадъчен звук, долитащ от дълбините на окена. Големи приятели станахме!
Всъщност, той е част от играта - т.нар. "активна гимнастика", която мама и тати ми подариха
– островче, на което блажено се опъвам по гръбче, и с ритащи крачета и много ръкомахане си общувам с всички негови обитатели – голяма пееща светеща маймунка, лъвче, чието ръмжене напомня звъна на бамбукови пръчици, розов хъркащ хипопотам, къпещ се с хобота си лилав слон и любимия ми кит.
Там честичко се излежавам и по коремче. Протягам ръчички върху една лунообразна пухкава зелена възглавничка, служеща ми за пояс. И пада едно ритане и "пляскане" с крачета! Няма да ми повярвате, ако ви кажа какъв километраж съм преплувал така. И кеф ти – наоколо вълни, палми, пясък и най-важното - пеещи усмихнати приятели.
А който пее, казват – зло не мисли!
Та, и аз така. Като съществена част от цялата тази морска феерия, пръскам хиляди усмивки навред, викам силно от възторг, дарявайки целия свят с неподражаемия си гръмък бебешки смях. А всички наоколо се разтапят ли разтапят..., не от горещината, а от... умиление... към мен (без да звуча нескромно) - "слънцето", огряващо дома им.
Аз пък ще отправя поглед към слънцето, което ежедневно ни дарява с топлината и радостта на живота! И, ей така – ще му се усмихна!
Направете го и вие с мен!
Искрено ваш, засмян до ушите, Мишо :)
