.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

„Призоваването“ – книга първа от трилогията „Най-тъмните сили“

LadyZone.bg | преди 6 години
Призоваването
Готови ли сте за вълнуваща призрачна история?

В „Призоваването“ няма покой - призраците са смели и изобретателни, а страховитите сцени – болезнено достоверни. Клоуи Сондърс е будно петнайсетгодишно момиче, влюбено в киното и в мечтите си. Проблемите й започват в деня, в който вижда първия призрак – той пък вижда нея. След необясним инцидент лелята на Клоуи я изпраща в център за тийнейджъри със смущения в психиката. Постепенно момичето открива, че всеки от обитателите там има паранормални способности.

Предлагаме ви откъс:

Мама бе забравила да предупреди новата бавачка за мазето.

Клоуи се олюляваше на горното стъпало, посягаше с пухкавите си ръчички и към двата парапета, но толкова силно трепереше, че едва успяваше да се задържи. И краката й трепереха, а кучешките главички на пантофките й чак подскачаха. Дори дъхът й излизаше на пресекулки и тя пухтеше, сякаш досега бе тичала.

– Клоуи? – чу се приглушеният глас на Емили откъм тъмното мазе. – Майка ти каза, че кока-колата е в студения килер, но не мога да я намеря. Ще слезеш ли да ми помогнеш?

Мама каза, че е уведомила Емили за мазето. Клоуи беше сигурна. Затвори очи, за да си спомни по-добре.

Преди мама и татко да излязат от къщи, тя си играеше в стаята с телевизора. Мама я повика и Клоуи изтича в салона, където мама я прегърна и се засмя, а куклата на Клоуи й намигна с едното си око.

– Виждам, че си играеш с Принцесата – искам да кажа с Пиратката Джасмин. Още ли не е успяла да спаси горкия Аладин от Злия дух?

Клоуи поклати глава и прошепна:

– Каза ли на Емили за мазето?

– И още как! Госпожица Клоуи да стои далеч от всякакви мазета. Тази врата ще стои затворена.

После татко надникна иззад ъгъла и мама каза:

– Трябва да обсъдим въпроса с преместването, Стийв.

– Само кажи и ще поставим табелата – отвърна татко и шеговито разчорли косата на Клоуи. – И да слушаш Емили, детенце!

След това тръгнаха.

– Клоуи, знам, че ме чуваш – кресна Емили.

Клоуи отлепи пръстите си от парапета и ги напъха в ушите си.

– Клоуи!

– Аз… н-не мог-га да с-сляза в мазето – извика Клоуи. – Н-не ми раз-зрешават.

– Е, сега аз отговарям за теб и ти казвам, че можеш. Вече си голяма.

Клоуи си наложи да стъпи на по-долното стъпало. Гърлото я стегна, виждаше всичко като през мъгла, сълзи напираха в очите й.

– Клоуи Сондърс, давам ти пет секунди, а после ще те довлека насила тук и ще заключа вратата.

Клоуи се втурна надолу с такава скорост, че краката й се оплетоха. Падна в основата на стълбата, глезенът й болезнено запулсира, а като се взря в тъмнината и зърна сенките, като чу скърцането и усети специфичната миризма на мазе, по лицето й се затъркаляха сълзи. Госпожа Хоб също беше там.

Имаше и други, преди госпожа Хоб да ги изплаши и прогони оттам. Като старата госпожа Милър, с която си играеха на криеница и която я наричаше Мери. Както и господин Дрейк, който все задаваше странни въпроси, например дали някой все още живее на луната. И други неща питаше, и в повечето случаи Клоуи не знаеше как да отговори, ала той се усмихваше и я хвалеше, задето бе толкова добро момиче.

Преди много обичаше да слиза в мазето и да разговаря с хората тук. Само трябваше да избягва да поглежда зад фурната, защото там висеше човек, а лицето му бе тъмночервено и подпухнало. Той мълчеше, ала зърнеше ли го, веднага я заболяваше коремчето.

– Клоуи? – отново долетя глухият глас на Емили. – Идваш ли?

Мама би я посъветвала: „Мисли си само за хубави неща, не за лоши.“ Ето защо, когато Клоуи взе и последните три стъпала, тя си мислеше за госпожа Милър и господин Дрейк, а не за госпожа Хоб… е, само мъничко.

Като слезе долу, примижа в тъмнината. Бяха включени само нощните светлини, онези, които Мама бе поставила навсякъде, след като Клоуи започна да се дърпа и да не иска да слиза в мазето; тогава Мама си бе помислила, че се страхува от тъмнината, което донякъде беше вярно, но само защото мракът означаваше, че госпожа Хоб може да се промъкне и да я хване.

Клоуи вече виждаше вратата на студения килер и без да отлепя поглед от нея, се придвижи нататък колкото е възможно по-бързо. Нещо помръдна и тя забрави, че не бива да поглежда зад фурната, но това бе само висящият от тавана мъж, който се поклащаше на въжето и ръката му ту се показваше, ту отново се скриваше.

Тя изтича към вратата на студения килер и широко я отвори. Вътре беше тъмно като в рог.

– Клоуи? – повика я от тъмното Емили.

---------

Кели Армстронг е канадска писателка, родена през 1968 г., нашумяла с оригинални тийнейджърски истории за духове, демони и върколаци. Творчеството й се отличава със стилистично многообразие, непринуден разказвачески подход, пъстър арсенал от герои и ловко преплитане на действителност и имагинерност. Това обяснява култа към едни от емблематичните й произведения, предназначени за по-млада публика – романа „Призоваването“ и неговото продължение – „Пробуждането“. В актива си Кели Армстронг и двайсет романа, които несъмнено я нареждат сред най-успешните автори на ърбън фентъзи, криминални и хорър творби в света.

цена: 15 лв. ИК Colibri

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?