Феран Торес, футболистът донесъл победата на Испания на световното по футбол, е роден на извънредна дата - 29 февруари, осиновил е българско куче от приют и не се бои да споделя, че борейки се с депресията, най-хубавият момент от живота му бил, когато си вземе хапчетата и си легне.
Историята на Феран Торес не е за перфектния футболист, а за човека, който вкарва гол във финал, но признава, че е имал дни, в които не е усещал нищо, дори когато прегръща най-близкия си човек.
Баща му го е водил на тренировки, въпреки че не е обичал футбола, а майка му му е дала първия чифт обувки. Той е едва на 12 години, когато родителите му се развеждат. Признава, че това е било най-тежкият момент в живота му - изпитвал е срам да говори за това и плачел всяка неделя, когато се връщал в спортната резиденция на Валенсия.„Беше шок… не знаех как да го понеса“, разказва в интервю за DiariodeSevilla.
История от дъното, която малцина знаят
Феран Торес разруши аржентинската стена на финала на Световното първенство така, както Андрес Иниеста някога проби холандската. Иниеста се осмели да говори за депресията си, а Феран Торес е този, който продължи разговора — без да го украсява, без да го смекчава. В интервю за испански медии, той споделя:
"Когато се борех с депресията, най-хубавият момент от деня беше, когато си взема хапчетата и си легна. Нямах воля за живот! Прегръщах любимата си, но беше като да прегръщаш възглавница. Не чувстваш нищо."
Преди няколко години испанският нападател дори обмисля да се откаже от футбола. Причината - смазан е от критиките в социалните мрежи.
„Никой не ми вярваше, всички ме критикуваха. Мислех, че това не ме засяга, но в крайна сметка ме засегна, защото сме хора и дори да прочетеш 100 добри коментара, ще си спомниш единия лош“, признава нападателят на Барса в документалния филм „Ла Лига отвъд головете“.
В особено трудния за него момент Торес решава да потърси професионална помощ от психолога Хосе Анхел Каперан. И точно това негово решение дава нова посока на живота му.
Когато светлината не стига до човека зад играча
На терена Феран Торес е бърз, точен и упорит. Извън него е- човек, който не се страхува да говори за онова, което мнозина предпочитат да скрият зад статистики и аплодисменти. Споделеното за депресията и трудностите не е изповед за слабост, а изповед за човечност. Торес описва състояние, в което тялото му продължава да играе футбол, но душата му сякаш е някъде далеч — на място без цвят, звук и желание.
Испанецът не е единственият в тази битка. Иниеста, Рики Рубио, Боян Къркич, Майкъл Фелпс, Симон Байлс - всички те са говорили какво се случва, когато прожекторите угаснат и остава само човекът, който трябва да се справи със себе си. Всички те открито говорят за депресивните и тревожни състояния в живота си и липсата на желание за живот.
Майло: българското куче, което се превърна в част от неговото възстановяване
Историята на Майло и Феран Торес започва далеч от стадионите. Мястото е под мост между дряновските села Скалско и Гостилица. Три изоставени кученца, покрити с бълхи, уплашени и почти без сили. Приютът Street Hearts BG организира спасителна акция.
Месеци по-късно, през септември 2021 г., едно от тези кученца попада в дома на футболиста от Манчестър Сити Феран Торес. Той го осиновява чрез британска организация, партнираща на приюта. Няма PR кампания, няма шум. Има само човек, който вижда животно, минало през изоставяне, и решава да му даде дом.
Днес Майло живее с Феран и още три негови домашни любимци — част от малка "вселена", която му помага да остава стабилен.
