Темата за тревожността придобива особена актуалност във времената на глобална несигурност, в които живеем, и се превръща в една от главните причини да чувстваме, че губим контрол над нашето ежедневие и мисли. Как да се справяме с болката и страховете си? Къде да търсим стабилност в един свят, изпълнен със съмнения, пандемии, лични несгоди и загуби?
Вече може да откриете книгата „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ от д-р Огнян Димов („Агресията в семейството“), в която специализиралият във Франция психоаналитик установява, че отключените в настоящето тревожни състояния често могат да бъдат резултат от всички видими и невидими травматични преживявания, през които човек е минал.
С помощта на дългогодишната си практика и редица примери от реалния живот д-р Димов разкрива, че макар и породени от конкретен страх или притеснение, безпокойството и тревожността във всеки един от нас често се дължат на причини, които водят началото си още от нашето детство.
В тази книга читателите ще открият безценни примери, свързани с различните измерения на тревожността – тази, които родителите изпитват преди и след раждането на детето им, тревожността по време на пубертета и как се изменя тя, когато навлезем в по-осъзнатия период на нашия живот.
На достъпен и разбираем език „Тревожността“ успява да покаже на читателите, че в това да си тревожен и уплашен няма нищо страшно, а напротив – това са нормални човешки емоции, които можем да се научим да контролираме.
Този кратък пътеводител има за цел да ни даде нужните умения и инструменти, с които да излезем от омагьосаната спирала на безпомощност, депресия и страх от бъдещи събития и да предприемем стъпка напред към по-щастлив живот и осъзнатост в действията и емоциите си. Защото здравето е „непрекъснат процес на развитие“ и от нас зависи да предизвикаме своята личностна промяна.
Официалното представяне на „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ ще се състои на 23 май 2022 г. от 19:00 ч. в Литературен клуб „Перото“. В разговор със специалния гост на събитието доц. д-р Румяна Маринова-Христиди д-р Огнян Димов ще обсъди наболялата тема за тревожните състояния и ще предложи работещи практики за справяне с безпокойството.
Д-р Огнян Димов завършва с отличие СУ „Св. Климент Охридски“, след което през 1999 г. защитава докторска степен по философия и психология. В началото на века се отправя към Франция, за да учи и практикува професията, която счита за свое призвание – психоанализата. До 2010 г. прави втори докторат по психология, философия и теология в един от най-големите изследователски центрове по хуманитаристика в света, след което завършва и специална докторска степен по психоанализа в Париж. Работил е в една от централните парижки клиники като клиничен психолог и психоаналитик. Член е на Европейската асоциация по психоанализа. От 12 години прилага своите богати познания в България, а през 2020 г. излезе и първата му книга: „Агресията в семейството: Пътища за преодоляване“.
Прочетете предговор от д-р Неделя Щонова на книгата „Тревожността“ от психолога Огнян Димов, която излиза от издателство "Сиела". >>>
ПРЕДГОВОР
Ние, хората, не сме наясно с всичко, което трябва да знаем за живота.
Четем приказки за опитомяване на дракони, в училище учим как се намира корен квадратен с точност до стотни, защо мигрират птиците и каква е ролята на хумуса за почвеното плодородие.
Но не изследваме произхода и динамиката на емоциите. Никой не ни учи на емоционална грамотност и как да намираме покой за ума. Как да се справяме с болките и страховете си? Къде да търсим стабилност в тези условия на глобална несигурност?
И все някога… идва миг, когато подложена на повече или по-малко резки контрасти между идеали и реалност, нашата лутаща се, безпокойна психика сама тръгва на разузнаване.
В резултат често се случва автоматично да ни приемат в „университета по афективни състояния, напрежение и страхове“, където старателно започваме да изучаваме едни мъчителни дисциплини като депресия, висша тревожност, неудовлетвореност от живота, търсим бягство в деструктивните реалности, а понякога даже записваме „аспирантура по генерализирано тревожно разстройство“. Кой ни учи как да се разделяме с модели на поведение, категорично неблагоприятни за оцеляването ни?
Грешките, инстинктите, опитът, примерът на околните? Кой? Престоят в болница, таблетките, лекарствата, диагнозите, творчеството, логиката, любовта?
Как да останем стабилни, когато нажежените до червено обувки на тревогата и разочарованието започнат да се разхождат по бялата и ранима повърхност на нашата деликатна чувствителност?
Всичко това е много, много лично познание. Твърде лично.
Според мен всяко нещо трябва да бъде започвано с любов и завършвано с благост и чувство на благодарност.
Огнян Димов прави нещата точно така.
Започва ги с любов и ги завършва с необходимата доза терапевтична строгост и благина.
И затова, когато той ми каза, че е написал книга, посветена на тревожността, аз се развълнувах.
Помислих си как той ще ни потопи в един необятен и тайнствен микрокосмос – този от света на нашите чувства.
И емоции.
Познавам Огнян от много години. Още от 2009-а. Тогава той все още прелиташе между България и Франция. Строг и великодушен е, търсещ, дълбок и внимателен. Правили сме чудесни и смислени ефири заедно, а освен това е помагал на много мои пациенти, зрители и приятели.
Докато четем тази книга, ще имаме възможност да преобразим себе си. Ще се приближаваме все повече до откритието как съзнанието може да побеждава страховете си, да се изправя в своето величие и да остава стабилно, защото през каквато и тревожност да преминаваме, всъщност великолепието винаги, винаги си остава вътре в нас. И само очаква да бъде открито, пробудено и повикано.
Живеем в тревожни времена. Сблъскваме се с глобални проблеми, пандемии, икономическа криза, инфлация, военни конфликти, лични несгоди, изолация, несигурност, трудни взаимоотношения. Чувстваме огромна тревога в ежедневието си и сякаш губим контрол, защото самият тон на живота в наши дни се задава от тревожността. Тя е глаголът, вибрацията, текстурата, pH-то на тази епоха. В която няма съвсем нищо сигурно.
И ако искаме да бъдем пълноценни, първо трябва да осъзнаем, че вътре в себе си притежаваме всичко необходимо, за да бъдем щастливи. Ние сами можем да генерираме щастие. Но все очакваме някой друг да направи това. Защото сме позабравили, че го можем.
И тази книга е едно прекрасно напомняне по въпроса.
Ние, хората, често се тревожим за неща, които са малко вероятни.
Но… да бъдеш зает от притеснения... си е сериозен ангажимент.
Психиката гледа на тревогата като на вид амулет за отблъскване на невидимо зло.
И въпреки че притесненията се зараждат когнитивно, под формата на тревожни мисли, тези невидими мисли имат своите подлежащи и съвсем видими физиологични корелати във вид на симптоми – потене, сърцебиене, напрежение в мускулите, ускорен пулс, треперещи крайници.
Един тревожен ум постоянно насочва вниманието си към непосредствената „актуална“ заплаха и тогава тревожността се явява генерална репетиция за възможния катастрофичен сценарий. Вътрешният диалог рисува непоправими трагедии и ако има едно нещо, което хората в плена на хронична тревожност да не могат да направят, то това е именно да изпълнят съвета: „Не се притеснявай, не се самоизмъчвай, живей си живота и хич да не ти пука!“.