Колко пари да давам на детето си, когато започне училище – този въпрос си задават много родители в началото на учебната година. Еднозначен отговор, разбира се, няма.
Основните фактори, с които е редно да съобразите решението си, са:
възраст на детето,
емоционална интелигентност,
вид на училището, което посещава,
условия,
семейни финансови възможности и др.
Психолозите съветват първоначално да даваме на ученика пари всеки ден, а на по-късен - да му отпускаме седмичен бюджет.
Джобните пари за ученика нарастват правопропорционално с възрастта и способността му да оценява стойността им. Даването на пари на децата е едно от действията с висока възпитателна посока. Когато е пряк участник в спестяването или харченето им, по-лесно и обективно може да оцени и получаването им.
Според една широко разпространена в родителските форуми формула, сумата, която детето трябва да получава, е равна на възрастта на детето, умножена по 50 ст. Така първолакът на 7 г. следва да получава по 3.50 на ден.
В зависимост от училището, което посещава, на първокласниците може и да не е позволено да ходят сами до училищна лафка или магазинче. В такъв случай детето няма нужда от джобни пари. Изхранването обикновено е в столовата или подсигурявате вода и храна, които си носи.
От втори до четвърти клас децата получават средно между 2 и 5 лв. дневни джобни.
Носенето на вода и закуска от вкъщи отново е препоръчително, особено с оглед качеството на храната, което ученикът получава. За съжаление, всички сме виждали тестените закуски с няколко капки кетчуп и парче салам. Дневните пари се дават не само за да си купува детето нещо, но най-вече за да се научи да работи с тях, да преценява само колко и за какво да ги похарчи.
Колко тежи ученическата раница - вижте във видеото.
От пети до седми клас сумата варира от 5 до 30 лв. В джобните дневни суми са включени пари и за тренировки, хапване навън, и други дейности.
Електронните дебитни карти със заредена сума също са вариант за джобни, но подходящ за по-големи деца. Причината е, че с тях те не виждат парите реално, което пречи на правилната преценка. Все още съществува и затруднението, че не всички търговски обекти разполагат с ПОС терминали.
Въпросът с джобните обикновено се обсъжда и на родителските срещи в началото на годината. Това е удачен начин да се регулират твърде големите разлики, които може да има в джобните на различните деца.
