Според близо 9 от 10 активни в интернет българи глобалното затопляне представлява истинска заплаха за човечеството. Хората са на мнение, че темата липсва в повечето медийни дискусии и политически дебати, а също и в изборните програми. 7 от 10 респонденти в изследването* също се опитват активно да допринасят от своя страна към минимизирането на ефектите от глобалното затопляне.

Общо 87% от хората в България на възраст 15+ са на мнение, че глобалното затопляне представлява истинска заплаха за човечеството. От друга страна, само 7% от българското онлайн население не са съгласни с това твърдение, докато 6% нямат изразено мнение по въпроса. Хората, които попадат във възрастовата група от 35 до 54 години, са най-загрижени за глобалното затопляне, докато тези в най-възрастната категория 55+ проявяват най-ниска степен на притеснение.

Много от респондентите активно следят новини по темата за глобалното затопляне – 58% заявиха това в анкетата. Мъжете следят информация по темата в по-голяма степен в сравнение с жените, както и по-възрастните респонденти спрямо по-младите.

Активен принос към намаляване на ефектите от глобалното затопляне

Българите не само се интересуват от темата, но са и доста активни, когато става въпрос за предприемане на реални действия по отнишение минимизиране на ефектите от глобалното затопляне (или поне те така твърдят) - 71% заявиха, че те се опитват от своя страна да подпомагат по някакъв начин. Този отговор бе посочен по-често от хората на възраст от 35 и повече години и тези с висше образование.

Естествен въпрос към хората, които се предполага, че допринасят към намаляване на ефектите от глобалното затопляне, е именно какви действия предприемат в тази посока. Сред най-разпространените методи сред онлайн населението в България са разделното събиране и изхвърляне на отпадъци (72%) и самоограничаване в използването на моторни превозни средства (48%).

В сравнително по-ниска степен се посочват варианти, като ограничаване на покупките от магазини за бързо и масово производство на дрехи (т.е. магазини, които продават евтина и лесно достъпна мода, която се произвежда в огромни количества с малко или никакво отношение към околната среда или условията на труд; 24%) или преминаване към алтернативни източници на енергия (вятърна, водна, слънчева и др.; 22%).

От друга страна, най-рядко прилаганите методи включват участие в демонстрации с цел повишаване на информираността по въпроси, свързани с глобалното затопляне (4%) и финансова подкрепа към организации, работещи в посока спиране или забавяне на глобалното затопляне (3%).

Дискусии около глобалното затопляне

На база резултатите от други въпроси в проучването на Нилсен Адмосфер България хората биха приветствали повече дискусии по темата за глобалното затопляне. 80% от българите заявиха, че биха искали темата за глобалното затопляне да присъства по-често в медиите – например под формата на научни предавания и статии, новини и др.

Но не само медиите трябва да обръщат повече внимание на глобалното затопляне, твърдят респонденти - почти три четвърти (74%) споделиха, че биха искали темата да се обсъжда повече в политическите среди – т.е. да е по-забележима част в предизборни кампании и програми, политически дебати и др.

Отношението към „зелените“ програми

Само около 20% от българите са съгласни с твърдението, представено в проучването, че глобалното затопляне е мит, използван за подобряване на обществения имидж или богатството на организации, компании или обществени личности. Повече от половината, 56%, не са съгласни с подобно твърдение, а 24% са неутрални по темата или някъде по средата. От друга страна, 43% от анкетираните са съгласни с твърдението, че глобалното затопляне се използва неправилно като довод за създаване и получаване на субсидии за „зелени“ продукти и проекти. 27% са в разрез с това твърдение и отново 30% са неутрални по въпроса.

*Изследването е на Нилсен Адмосфер България и Български национален панел въз основа извадка от 500 респонденти, представители на българското онлайн население на възраст 15 и повече навършени години.