Пени О’Съливан е... Ами, дълго е, но започваме едно по едно: първо – вокалистка е на много симпатичната соул и джаз група "Lemon, Sweets & Chocolate"; живее в България от 9 години, но е от Англия, макар да е с южноафрикански произход; смята да отгледа децата си тук; съпругът й е директор на фондация Сийдър (повече за нея – прочетете тук - накратко - занимава се с осигуряване на условия за деца в неравностойно положение). Подобно на името на бандата й, самата Пени е смесица от усмивки, шоколад и може би малко лимон (когато говори за децата в домовете и за тежките условия, в които живеят там). Много искахме да се запознаем с нея, а сега представяме и на вас жената (с) оркестър:
Здравей, започвам направо с въпросите - откъде си всъщност?
Родена съм в Южна Африка и когато бях на около 9 години с майка ми се преместихме в Англия, където съм прекарала по-голямата част от живота си. Там завърших гимназия, университет и се омъжих за моя съпруг - ирландец. След това, преди около 9 години дойдохме в България.
Как взехте това решение?
Присъединихме се към една организация, която развива дейността си по целия свят. Искахме да отидем в някоя по-различна държава – не например Италия, Холандия или нещо от сорта. Изскочи предложение за Казанлък. Честно казано не бях чувала за България, съжалявам (усмихва се извинително). Разбрахме, че е до Румъния и Турция и си казахме „Да, ще пробваме, защо не”. Дойдохме и много ни хареса. Хората са толкова мили и толкова грижовни. Казахме си, че това е много удачно място за благотворителна дейност.
Разкажи ми повече за фондация Сийдър?
Съпругът ми е директор на фондацията. Първото ни дейност беше да помогнем на сиропиталище близо до Казанлък. Имаше толкова тийнейджъри, някои от тях глухи, които се нуждаеха от специалисти, които да се грижат адекватно за тях, а и условията им бяха наистина ужасни. Привлякохме наши приятели и хора, които познаваме - да дойдат и да се включат – да донесат някакви неща, да изчистим мястото, да си общуват с децата. Създадохме клубове, футболни занимания, различни дейности, но това беше само първият ни проект. След това се заехме със сиропиталище в Горна Козница. Там по онова време имаше близо сто деца – умствено изостанали, с физически недъзи. Първото нещо, което ме ужаси, беше смрадта на това място. Наистина ужасна. Самите деца бяха в ужасно състояние. Хубавото в случая беше, че директорът му наистина искаше нещата да се променят и децата да получават по-добри грижи. Държавата правеше каквото може, но не беше достатъчно за децата и искаше да затвори дома. Затова ние предложихме това да стане по по-плавен и адекватен начин и да се направят по-малки домове от семеен тип, където децата да отидат. За щастие държавата се съгласи и с помощ и от нея успяхме да направим малки апартаменти за децата, трябва да ги видиш. Наистина са прекрасни, особено в сравнение с предния им дом. Сега си имат вода, легла, душове и могат да се учат да се грижат сами за себе си. Преди това се помещаваха в една голяма стая и нямаше шанс да бъдат третирани като отделни личности. Сега си имат свои дрехи, легла и се учат да готвят, да чистят и за тях се грижат хора, които знаят какво е особеното, когато се занимаваш с деца с умствени и физически увреждания. Надяваме се в бъдещето да могат да живеят нормално и да успеем да помогнем на още деца.
Извън дейността на фондацията, в която си член на борда на директорите, си и учителка?
Да, преподавам в училище през деня – работя за American-English Academy. Официално започнах от началото на тази учебна година, но помагах и преди това. Преподавам на първи клас, учениците ми са най-вече 6- и 7-годишни.
Как те кара да се чувстваш работата ти?
Предизвикателство ми е. Имам добри и лоши дни, после се прибирам при моите три деца и понякога си мисля „Боже, прекалено много деца имам на главата си” (смее се). Но много ми харесва, добре е да се прекарва време с децата.
Как минава един твой ден?
Денят ми започва в 8 сутринта, будя децата, приготвям им закуска, приготвяме се за излизане, правя нещо бързо за обяд, карам ги на училище, преподавам цял ден, после ходя да ги взимам от тренировка по футбол или от някакви други занимания, прибирам се и се опитвам да сготвя нещо бързо за семейството ми, което да е разумно здравословно (смее се). Докато стане време за лягане, съм абсолютно изтощена.
Очакванията към съвременната жена са наистина много високи.
Така е. Но в същото време всичко това, което правя, ме кара да се чувствам пълноценна. Наистина се наслаждавам на работата си. Обичам това, че съм майка. Понякога обаче ми се иска да имах повече енергия просто, това е всичко.
Занимаваш се с толкова много неща, как успяваш да намериш време за всички тях?
Оу. Ами мисля, че жените сме изумителни! Ходим на работа, както и мъжете, но освен това имаме семейство, къща, деца, приятели, за които се грижим. След това си имаме и хобита – например пишем разкази, занимаваме се с фотография, каквото и да е. Не спирам да се дивя на това как успяваме да намерим време за всичко. Не знам как става, просто го правиш. За мен например е важно да пея, добре е за душата ми. Това е нещо, което ме прави щастлива, затова и успявам да го вместя в ежедневието си. Намирам време и за децата си – важно ми е да мога да ги водя на тренировки по футбол, важно е за тях, а щом е така, се налага да успявам да им осигурявам това - искам да са щастливи. Намирам време вечер да правя любов със съпруга си. Просто някак успяваш да намериш време за всичко. А през деня имам 12-13 ученика, с които трябва да съм грижовна, мила, да ги обучавам, да ги уважавам – важно е, защото това ме прави по-добър човек. Знаеш и самата ти, ти също си жена, сигурна съм, че правиш същото.
Колкото мога. Ти си вокалистка на групата Lemon, Sweets & Chocolate, разкажи ми повече за нея – как се случи това?
Започнахме преди около година. Свирим фънки музика, соул, трябва да чуеш. Има още четирима души в групата – Калин - на пиано, Владо – китари, Марио – бас и Владо – барабани. Започнахме, защото наистина се наслаждаваме на музиката. Свирим основно по частни партита. Утре ще свирим пред деца, например. За събития на американското посолство също и така.
Свирите ли по клубове?
Да, в някои пиано барове. Но предпочитаме малки места, където атмосферата е по-задушевна. Понякога свирим и за благотворителност – парите от входа отиват за някаква кауза.
Къде си се учила да пееш?
Започнах в църква в Лондон. В хор. Нали знаеш, певици като Уитни Хюстън са започнали в църковен хор, но аз не съм толкова добра, колкото са те (смее се). Когато дойдох тук, в София, започнах да взимам уроци. Първата ми учителка беше рускиня. Настоящата ми е американка и е просто чудесна, тя е оперна певица. Научи ме на страхотни неща – за дишането, за диафрагмата и така нататък. Много я ценя.
Каква музика слушаш вкъщи?
Индия Ари, Арета Франклин, Уитни Хюстън, сега има една нова певица Джеси Джей, тя е феноменална, има най-фантастичния глас! Много й завиждам (смее се). Тя пее еклектично и наистина й се възхищавам. Слушам и други неща с женски вокали.
Харесваш ли Ерика Баду например?
Да, чудесна е, но Индия Ари е доста близо до нея.
Да се върнем на семейството ти - колко големи са децата ти?
Най-големият ми син е на 9 и половина, Кейлъб е на 7 и Нана е на 6 и половина.
Обмисляш ли още деца?
О, боже мой! Не. Не, мерси, не искам повече деца.
Живеете в София, но все пак - липсва ли ти Лондон?
В момента сме в София, да. Когато дойдохме първоначално живяхме в Казанлък за около 4 и половина години. Понякога ми липсва Лондон. Приисква ми се да отида там, но за малко време и после искам да се върна в моя дом тук, в София. Лондон е толкова стрес, толкова шум и ти идва в повече, особено ако прекараш много време там. На мен повече ми харесва тук, ние живеем в малко селце. Доста по-спокойно е.
Да, така мисля. Според мен тук средата е по-здравословна от тази в Лондон. Те са в същото училището, в което работя и аз. Харесва им, запознават се с деца от целия свят, защото е международно. Има българчета, французи, американчета, това ми допада. Надявам се да останем още няколко години.
За финал, интересно ми е - научи ли нещо на български?
Расбира сее, знаам. Девет години вече съмтука и мога малко да говоря (смее се, а и аз с нея, защото акцентът й е очарователен).
