Тази година жителите на Караш се събират и украсяват входа на читалището, парка, спирката на автобуса входа на селото, а накрая си правихме и една специална фото рамка. И това далеч не е първата ни украса! През годините са имали коледна, великденска, а сега вече и есенна украса. Постепенно това се превръща в нещо, което хората очакват и което ги сплотява. Украсата е само повод хората да излязат от дворовете си, да се срещнат, да направят нещо заедно и да усетят, че са част от общност.
Откъде обаче идва тази идея?
Идеята първоначално хрумва на Диляна Григорова. Баба й по майчина линия е родена в Караш, но самата Диляна дълго време изобщо не била стъпвала в селото. Преди около 5 години обаче с мъжа й си купуват къща в селото и оттогава почти всеки петък, събота и неделя са в Караш. Постепенно започва да се включва все повече в живота на селото и става председател на читалището. Прави го с една много проста идея – читалището да не се затвори и да има живот и дейност в него. Истината обаче е, че не само роднинската връзка я дърпа към Караш.
"В Караш има нещо специално. Има изключително интересна история, невероятна природа – река, планина, зеленина, чист въздух… Малко места могат да се похвалят с толкова много природа на едно място. А спокойствието там е от онези неща, които не могат да се купят. Има и нещо друго, което много ме впечатлява – хората. В това малко селце са се събрали изключително интелигентни и интересни личности – учители, учени от БАН, много творци. Тук живее и известният композитор Кирил Дончев. Можеш да седнеш и да разговаряш с хората за най-различни теми и никога няма да ти стане скучно. Караш е от онези места, които трудно се описват с думи. Трябва да отидеш, да се разходиш, да чуеш реката, да видиш планината, да поговориш с хората… и тогава разбираш какво имам предвид."
В момента Диляна балансира между София и Караш, но някой ден иска да живее там постоянно. И много й се иска повече млади хора да откриват живота на село.
"Да не сме просто хора, които живеят в съседни къщи, а хора, които се познават, помагат си и могат да разчитат един на друг. И най-хубавото е, че за две-три години успяхме да „запалим“ и хора от съседните села. Започнахме да си гостуваме, да си помагаме, да организираме общи инициативи. В украсата тази година се включиха предимно местни хора. Един донесе нещо от своя двор, друг даде материали, трети средства, четвърти просто дойде и работи с нас. И точно така се получава магията! Защото когато всеки даде малко от себе си, накрая се получава нещо голямо. Моята основна цел е точно тази – да изградим общност, в която хората се подкрепят и си помагат. Да не сме затворени само по дворовете си."
Украса с тикви, шипки и сърце
