Може би очаквате да срещнете психопат в адвокатска кантора, като мениджър на хедж фонд или в операционна зала. Правото, финансите и медицината често се смятат за професии, подходящи за хора с малка способност да изпитват вина, срам или състрадание – и някои изследвания подкрепят това схващане. Но какво ще кажете за кабинет на терапевт?
В малко проучване, проведено в Тасмания, редица хора, работещи в сферата на социалните грижи, съобщават, че са се сблъсквали с колеги, които отговаряли на много от критериите за психопатия и често тормозели тях и останалите служители, пише BBC Science Focus.
Това е изненадващо откритие в област, която поставя на първо място състраданието и емпатията – две качества, които по дефиниция липсват при психопатите. Още по-изненадващо е, че повечето от тези предполагаеми психопати били жени. Изследването е дело на д-р Фиона Гъркин, консултант по въпросите на психопатичното поведение при жените. То произлиза от нейни изследвания, проведени по време на докторантурата ѝ по мениджмънт в университета „Къртин“ в Австралия.
Гъркин е работила повече от 20 години в сектора на социалните грижи в Тасмания и твърди, че е срещала колеги, които според нея проявявали множество психопатични черти. Тя е чувала и подобни истории от други хора в бранша. Това я кара да се замисли за женската психопатия, която според някои изследвания се проявява различно от мъжката – с по-малко открита агресия и по-силен акцент върху емоционалната манипулация и агресията в междуличностните отношения.
Изследването на Гъркин, публикувано в сборника на Петата международна конференция по приложна психология и бизнес мениджмънт и написано съвместно с д-р Шарин Къран от университета „Къртин“, се основава на интервюта с 13 души, работещи в сферата на социалните грижи в Тасмания.
Единадесет от тях заявяват, че са срещали поне един човек, който е проявявал осем или повече психопатични характеристики, като лъжи, липса на разкаяние или отказ да поеме отговорност за действията си. Някои разказват, че са напускали работа или са седели с часове в колите си, плачейки след взаимодействия с такива колеги. Други напълно са напуснали сектора на социалните грижи.
„Имах няколко жени, които ми казаха, че са правили опити за самоубийство в резултат на преживяното“, казва Гъркин.
В проучването участниците посочват 36 жени и 11 мъже, чието поведение отговаря на критериите за психопатия. Според Гъркин това подчертава липсата на внимание към женската психопатия, която може да има сериозни последици както на работното място, така и извън него. Липсата на достатъчно изследвания върху жените психопати може да означава, че жени с подобно проблемно поведение по-често остават незабелязани и причиняват вреда без сериозни последствия за себе си. Това поражда тревожния въпрос: Възможно ли е психопатите да са повече, отколкото си мислим?
Как се разпознава психопат
Не всички психопати са насилствени престъпници. Всъщност повечето не са. Психопатията се определя от редица характеристики, включително краткотрайни емоции, липса на разкаяние, ниско ниво на емпатия, склонност към манипулация и патологично лъжене, които могат да доведат до антисоциално поведение.
Психопатията често се разделя на два типа:
- Първични психопати – проявяват повтарящо се лъжене, липса на съпричастност и хладнокръвност.
- Вторични психопати – по-импулсивни, търсещи силни усещания, по-склонни към престъпления и насилие.
„Вторичният психопат няма много самоконтрол, докато първичният има“, казва Гъркин. „Затова първичните психопати успяват толкова добре да се прикриват в ежедневното общество.“
Поставянето на диагноза не е лесна задача. Много антисоциални поведения могат да произтичат от други причини и няма един-единствен сигурен признак за психопатия. При много психопати обаче се наблюдава модел на безразсъдно и рисковано поведение – опасно шофиране, употреба на наркотици, дребни кражби – произтичащи от ниско ниво на страх, липса на загриженост за другите и желание за стимулиране и лична изгода.
Според Хедвиг Айзенбарт, доцент по психология в Университета „Виктория“ в Нова Зеландия, психопатите могат да изпитват емоции и да се научат да се съобразяват с чувствата на другите, но техните емоции обикновено са по-повърхностни.
За психопата е много по-естествено да действа така, че да постигне собствените си цели независимо от вредата за околните. Тя сравнява това с котка, която си играе с мишка: „Играя си с нея. Убивам я. Просто такава е природата ми.“
Оценките варират, но се смята, че само малък процент от хората могат да бъдат определени като психопати. Интересното е, че в умерени количества някои психопатични черти могат да бъдат полезни. Например хирург, който трябва да остане напълно фокусиран върху операцията, без да бъде разсейван от емоции.
Проблемът с изследванията
По-голямата част от знанията ни за психопатията идват от изследвания върху мъже. Най-разпространеният инструмент за диагностика – Psychopathy Checklist-Revised (PCL-R), създаден от канадския психолог Робърт Хеър – е разработен въз основа на проучвания сред мъже затворници в САЩ и Канада.
20-те характеристики в този тест включват:
- преувеличено чувство за собствена значимост;
- нужда от силни стимули;
- повърхностни емоции;
- липса на отговорност;
- манипулативност.
Според Айзенбарт антисоциалното поведение при жените често изглежда различно:„Жените може да проявяват повече манипулативно и антисоциално поведение от типа, който обикновено не оценяваме при мъжете.“
Абигейл Марш, професор по психология и невронауки в Джорджтаунския университет, също е наблюдавала подобна тенденция. Тя отбелязва, че много психопати са се научили изключително добре да прикриват истинските си чувства и намерения. Но в основата си те са мотивирани от желанието да получат това, което искат.
Разликите между половете означават, че се използват различни средства:
- по-едрият физически мъж може да прибегне до заплахи или насилие;
- жената може да предпочете социални стратегии и манипулация.
Понякога най-добрият инструмент е именно очарованието.
„Нещото, което хората често не очакват от психопатите, е, че най-добрият начин да получиш нещо от някого е просто да бъдеш много мил с него“, казва Марш. „Когато психопат иска да го харесвате, почти сигурно ще го харесатe".
Газлайтинг, клюки и още
В своето проучване Гъркин установява, че много от участниците първоначално били приети приятелски от проблемния колега, но след време отношенията рязко се влошавали. Някои разказват как ръководители са им отказвали отпуски или са ги поставяли в ситуации, в които предварително са били обречени на провал.
В други случаи колегите използвали:
- газлайтинг (убеждаване на жертвата, че проблемът е в нея);
- клюки;
- слухове;
- социална изолация.
Предполагаемите психопати често били добре свързани с влиятелни хора и създавали стратегически съюзи, които ги защитавали. В същото време насочвали атаките си към хора с по-малко власт и възможности да се защитят.
Гъркин подчертава, че не поставя диагнози: „Не става дума да кажем, че някой е психопат. Става дума за това, че използва поведения, които потенциално имат психопатичен характер и причиняват реални вреди.“
Според интервютата психопатичното поведение понякога може да остане скрито зад предположението, че хората в социалните професии са състрадателни по природа или че жените по принцип са по-емпатични. Ако жените психопати са толкова разпространени, колкото и мъжете, но просто проявяват поведението си по различен начин, това може да представлява идеално прикритие.
Причини за предпазливост
Самата Гъркин признава, че има основания резултатите да се разглеждат внимателно.
Проучването е малко:
- само 13 участници;
- разчита на спомени и субективни впечатления;
- проведено е в специфична среда.
Тасмания е остров с около 500 000 жители. Нейната относителна изолация и малко население може също да влияят върху наблюдаваните явления. Въпреки това остава въпросът: Защо толкова много предполагаемо психопатично поведение се среща именно в сектора на социалните грижи? Една от възможните причини е връзката между традиционните роли на половете и властта.
Професии като:
- медицински сестри;
- терапевти;
- социални работници;
са предимно женски професии.
Следователно, ако в тях има психопати, е логично повечето да са жени. Освен това тези професии дават определена власт над други хора.
Както казва Гъркин: „Независимо дали става дума за влияние върху нечий ум, ресурси или медицински грижи, това е определено ниво на контрол над друго човешко същество.“
Тя обаче подчертава, че огромното мнозинство от хората в тези професии са искрено загрижени за другите.
Разбиране на психопатите
Липсата както на сериозни научни изследвания, така и на обществено разбиране за женската психопатия вероятно допринася за проблема. Според Гъркин най-доброто решение е повече изследвания. Тя твърди, че е срещнала сериозни трудности при намирането на финансиране за своите проекти. Айзенбарт обаче не споделя мнението, че темата е табу. По думите ѝ в Нова Зеландия сравненията между половете са често срещани в психологическите изследвания. Но и двете са съгласни за едно: Изследванията върху психопатията като цяло трудно получават финансиране. Причината е проста.
„Никой не изпитва особено съчувствие към хората с психопатия“, казва Айзенбарт.
Марш допълва: „Клиницистите не обичат да работят с хора с такива разстройства. Те могат да бъдат враждебни, да отказват лечение или да плашат околните.“
Дълго време психопатите са били смятани за практически нелечими. Марш обаче оспорва тази идея. Според нея психопатията може да бъде повлияна успешно, ако интервенцията започне достатъчно рано, особено в детството и юношеството.
Как да се справим с психопат на работното място
Разбира се, да поставиш диагноза на колега е изключително трудно. Но ако има тормоз, агресия или системна манипулация, те трябва да бъдат взети сериозно независимо от причината. Марш отбелязва, че хората с психопатични черти често възприемат околните като инструменти за постигане на собствените си цели.
Един от предупредителните сигнали е устойчив модел на:
- безразличие;
- жестокост;
- липса на угризения;
- използване на хората за лична изгода.
Интересното е, че психопатът може да изглежда напълно различно пред различни хора. На един човек може да се представя като очарователен и мил, а на друг – като заплашителен и агресивен. Това често обърква жертвите.
Какво съветва Гъркин?
- Потърсете съюзници.
Не оставайте изолирани. - Говорете с HR, колеги или приятели.
Психопатично настроените хора често се опитват да изолират жертвите си. - Водете подробни записки.
Документирайте инциденти, имейли, разговори и конкретни действия. - Не разчитайте само на чувствата си.
Фокусирайте се върху факти и модели на поведение. - Използвайте официалните механизми за жалби.
Ясните процедури и доказателствата са важни.
Според Гъркин работодателите също носят отговорност:
- да разследват сигнали;
- да не прикриват проблемно поведение;
- да прилагат последователно политики срещу тормоз и злоупотреби.
Основният извод
Статията не твърди, че жените са по-психопатични от мъжете, посочват авторите в BBC Science Focus. По-скоро поставя под въпрос дали традиционните представи за психопатията са изградени почти изцяло върху наблюдения на мъже и дали поради това някои форми на психопатично поведение при жените остават незабелязани. Според авторите жените с психопатични черти може по-често да използват социални и емоционални стратегии - манипулация, газлайтинг, клюки, очарование и изграждане на съюзи - вместо открита агресия. Това ги прави по-трудни за разпознаване и изучаване.
Изберете LadyZone като любим източник в Google
