На 92-годишна възраст почина българският писател академик Антон Дончев.
Авторът на романа „Време разделно“ е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА, научи bTV. От лечебното заведение са заявили, че причината за смъртта е сърдечно боледуване.
Романът на Антон Дончев "Време разделно" е издаден през 1964 г. Създаден е само за 45 дни. През 1988 г. е екранизиран от режисьора Людмил Стайков.
"Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език" - каза писателят в последното си интервю за bTV.
Ето още 10 негови незабравими цитата от интервюта и книги, с които ще го помним винаги.
1. "Време е вече хората не само да действат, а да се оглеждат какво са направили. Време е хората да не повтарят по сто пъти едни и същи грешки и като гледат що стaва наоколо им, да се извиняват и срамуват, че са хора, а да видят делата на други хора, живели преди тях, и да се гордеят, че са човеци!" ("Време разделно")
2. "Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест." ("Време разделно")
3. "Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи ..., в себе си." ("Време разделно")
4. "С кълване на зърна няма да полетим" (интервю за в. "Монитор")
5. "Да научим децата да чуват музиката на собствения си език"
6. "В основата на всичко е човешката психика"
7. "Отивам в Бачковския манастир по Богородичните пости - 1 август. 15 дена пиша, като през това време аз преживявам сто години. От раждането на Кракра до неговата смърт. През цялото време съм ял боб без олио. На 15-ия ден дават агнешко. Навън нищо не се е променило. Сливите са малко повече узрели, гроздето е почнало да едрее, а аз съм преживял 100 години." (интервю за в. "Стандарт")
8. "Развитието на личността се мери с повърхността на душата"
9. "Трагедия е това, че ние не се адаптираме към времето, в което живеем. Не отговаряме на неговите искания, лутаме се, въртим се"
10. "- Писането на исторически роман е пророкуване назад"
