В края на април Виктор Калев ще отпразнува представление номер 250 на моноспектакъла си "Грамофонът".

„Не обичам да говоря за себе си. Интервютата са ми малко напрягащи, изтощителни. Малко съм като на изпит, мисля ги три дни преди това. Някои ме обвиняват, че рядко се съгласявам, че отказвам. Наистина това много ме напряга и когато мога, си го спестявам“ – призна Виктор Калев пред Петя Дикова.

Той си припомни студентските години в Химическия факултет, когато осъзнава, че това не е неговият път, и казва на родителите си "Дали не може все пак да се откажа?". А те му отговарят „Да не си мръднал от София, черпихме целия Златоград“.

При завършването на НАТФИЗ получава покана в Малък градски театър "Зад канала" да бъде част от екипа на театъра.

„Това беше мечта за всеки студент, за всеки актьор. Казвам на майка, радвам се, а тя ми отговаря „Виж сега, най-малкото с това висшу може да си дойдеш в Златоград и да станеш шеф на читалището“.

„Дали ще играя в Каспичан, в Мадрид или в Ню Йорк, играя по един и същ начин, но наистина вълнението в Златоград, по-скоро притеснението там е по-голямо, защото хората ме знаят от малък. Майка ми на всяко представление в Златоград е на първия ред. Особено е. Все едно играя за първи път“ – споделя Виктор Калев.

На 28 април той ще играе в зала 1 на НДК моноспектакъла си "Грамофонът" за 250-и път. Предстои му и лятно турне в Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново.

Продължи да четеш