В края на лятото бяхме за първи път в Златоград. Радвам се, че останахме да спим там, а не само да съберем печатите за 100-те национални обекта и да си тръгнем, защото така усещаш по-пълно атмосферата на малкия град.
Станахме свидетели на очарователно импровизирано лятно кино за деца, за което вече писах. Реших, че за Златоград ще разкажа малко по-подробно няколко дни по-късно, но, както често се случва, отлагането се оказа по-дълго.
Разходката ни в Етнографския комплекс на Златоград започна от училището, построено преди цели 171 години.
„В средата на 19-ти век богатите търговци от града пътуват по света и осъзнават, че без образование нищо не става. За да бъдат децата им конкурентни и да могат да развиват семейния бизнес, заможните хора построяват училище. То поставя началото на светското образование в Южна България. Смолян малко ни се сърдят за този факт, но това са фактите“ – разказва ни уредничката на музея.
В началото училището е взаимно, тъй като няма достатъчно учители и големите ученици помагат на малките в учението. Пособията са били доставяни от Солун, а по-късно от новооткритата книжарница на Христо Г. Данов в Пловдив.
През 1870 г. училището става класно и работи до 1932 г. След това двуетажната сграда е била пансион, детска градина и читалище. През 1976 г. добре запазената сграда е обявена за музей.
В една от стаите можете да видите учителски дневник от 1915 г., в който има графа на чии разноски учи дадено дете.
Там се намира и един компютър Правец 82 (плюс магнетофон), който стои доста странно на цялата обстановка, но реално също е музеен експонат.
Ще видите външна гръцка камина, резултат от влиянието на Беломорието, която се е ползвала повече за светлина, отколкото за топлина.
На втория етаж на сградата, на чардака, има виенски мебели, които са обградени с въженце, защото уморен турист седнал и скъсал престарялата тапицерия.
Точно до училището е църквата „Свети Георги“, в чиито интериор има доста синьо, също резултат от гръцкото влияние.
Интересен микс от история и модерност, от хайдушко движение и астрономия е музеят на Делю войвода. В него има специална зала, посветена на златната плоча със записа на „Излел е Делю хайдутин“, която апаратите Вояджър 1 и 2 носят вече 46 години в Космоса с надеждата да бъдат намерени от извънземна цивилизация.
В етнографския комплекс има много занаятчийници, в които можете да се запознаете отблизо с професиите тюфекчия, сарач, ножар и други.
Ще научите защо за тъкачния стан се използват кости от див заек, а не от питомен.
На площадчето има сладкарница, в която можете да си починете от обиколката на музеите, като хапнете баклава и пиете въртяно кафе. И тъй като всичко е съвсем наблизо, добрият грънчар ще ви върне фотоапарата, който детето е забравило в работилницата половин час по-рано.
Към турското кафе имаше късметче, като на мен ми се падна любов. Ето защо смело мога да кажа, че Златоград е Космос и любов.
Останалите снимки можете да видите в галерията най-горе.
