Спенс: Тази Нова година ще бъда с най-малкия си син – така постанови съдът

„Като види човек колко чалгата навлезе в рапа и нещата се случват само и единствено за пари, или като искаш да има послание в песните ти, а това вреди на бизнеса, „натискаш” на пауза” – казва с усмивка рапърът и продуцент Спенс.

Но реалността не отказа Станислав Найденов, както е името му, и Чавдар Будаков, или диджей Чъки, да обикалят клубовете в страната през декември с традиционния си музикален тур. Новото в тазгодишните им срещи с фенове в страната, е, че те ще продължат и през януари 2023 година. За случващото се в личния си живот рапърът също разказва, както обеща на Ladyzone.bg на 47-я си рожден ден.

Ирония на съдбата или изпитание за душата, но Спенс наистина преминава през труден период в личен план, изпълнен с нелицеприятни случки, свързани с адвокати, дела, съд и прокуратура...

Спенс празнува 47 г. с децата и само две от жените си

"С музиката съм на пауза в момента" - споделя рапарът

С първата си жена рапърът има две пораснали деца – момче на 20 години и момиче на 12, а с втората - момче, което ще стане на 5 години. И с двете е разделен, но с първата има нормални отношения, както и с големите си деца, докато с втората - нещата минават през съд. В момента Спенс живее с трета си жена и с нейното момче. 

Спенс, как върви музикалният ви тур с диджей Чъки?
Турът стандартно го правим всеки декември. На Йордановден (6 януари) ще съм в Стара Загора в Bar Eagles, а на Ивановден (7 януари) – в Кърджали, в Bar Inside... Отдавна не ми е фикс идея да имам N-броя участия, напротив, предпочитам да се съсредоточа по-сериозно през зимата 1-2 месеца и през лятото – юни, юли и август. И това е напълно достатъчно за един разумен, клубен живот (смее се, б. а.)”! По време на участие правим микс от 20 парчета за 40-45 минути, ръцете са постоянно горе и всички са щастливи! За мен е най-важно хората да искат още изпълнения, което означава, че ще си липсваме накрая. 

Къде и с кого ще бъдеш на Нова година?
След толкова участия, на Нова година ще си почивам. Още повече, че тази Нова година ми се пада да я прекарам с най-малкия си син. Миналата година с него заедно празнувахме Коледа, а тази съдът постанови да сме двамата на Нова година. Ще го заведа в Плевен при баба ми, която е на 94 години, и при баща ми, за да му се радват и те.

Значи си щастлив, щом ще посрещнеш 2023 година с малкия си син?
Да... За мен е най-важно да съм спокоен, да няма драми и превратности около мен и тогава съм щастлив!

Жената, с която си сега, както и нейното дете, ще бъдат ли с теб и с най-малкия ти син на Нова година?
Да, тя ще бъде с нас, а нейният син е на 18 г. вече и ще бъде на парти с приятели. Освен че е хубава сегашната ми жена, е и страхотен характер! С нея живея в уникална хармония и откакто сме заедно, няма един скандал между нас.

С първата си жена и с двете деца, на които сте родители, също имате добри отношения, нали?
С първата ми жена имаме хармонични отношения – виждаме се постоянно, поддържаме разумен диалог. Доста време, след като се разделихме, бях ерген... Това че ние двамата не можем да се разберем, не значи, че децата трябва да страдат. Големият ни син, който вече е студент, води самостоятелен живот. А сега, преди Коледа, малката, която е в шести клас, ни направи по един коледен подърк - изненада ни – мен и настоящата ми жена, с коледни картички. Мен най-много ме впечатли посланието й, разбира се и картичката.

Коледната картичка с пожеланията, която му е подарила 12-годишната дъщеря

Скоро ме впечатли и нещо друго – интервю на Кали, в което тя каза нещо много разумно относно своите деца и бащите им: „Ако аз мразя бащата на моето дете, то значи да мразя половината от детето си...” Дано майката на най-малкия ми син прочете това, защото тя продължава да търси някакъв реваншизъм и негативи в мен, а това рефлектира върху детето ни. И тя трябва да превъзмогне отношението си към мен в името на сина ни. Истината е, че много по-рано щях да прекратя връзката си с нея, но исках малкия да ме познава. Така че малко мазохистично постъпих, но пак беше в името на детето, за да има то връзка с мен. Нали знаеш, кои са трите неща, които не можем да избираме? Това са родителите, комшиите и президента на Русия (шеговито, б. а.).

Сега къде живее най-малкото ти дете?
Най-малкият ми син е в Пловдив с майка си, с която все още имам драми. Дори минах през съд, за да мога да го виждам, защото тя ме обвиняваше, че съм наркоман, насилник и какъв ли не, имах заповед за незабавна защита, която падна. На делато за малкия, свидетелите ми бяха първата и третата ми жени, за да кажат, че не съм лошият, пък нека втората се опитва да ме изкара такъв (смее се, б. а.)! Както казах по-горе, с майката на първите ми две деца до ден-днешен си имаме уважение и обсъждаме нещата, които са свързани с ежедневието и бъдещето им, което значи, че съм човек, който може да води диалог, иначе би ли се разходила тя до Пловдив, за да ме защити?

Аз имах забрана в продължение на 11 месеца да не доближавам адреса, на който живее детето. Какво се оказа накрая – ответната страна загуби делото, обжалва го пред Апелативен съд, където също го загуби. 

Не ме разбирайте погрешно, най-малко аз искам да съдя майката на детото ми! Но тя така при всяко мое „добър ден”, може да подава сигнал за вербално насилие и когато веднъж е хваната в лъжесвидетестване, по-трудно ще й вярват на новите истории, които съчинява. Иначе като „писне” някоя жена, че са я набили преди 5 години, ефирът се побърква, нали? Затова, когато се прави закон за домашното насилие, той трябва да погледне и от другата страна: Може ли една жена да злоупотреби с този закон така, както е написан?Парадокс е, че жени, които наистина имат нужда от защита, не я получават, а други – при един семеен скандал (в който жената крещи повече ), я получават.

Още нещо, от всичко, което ми се случва, искам да разкажа:

Като започнах да взимам детето с преспиване, майката на втората ми жена, дойде в съда на поредно заседание, да свидетелства, че всеки път връщам детето болно, че нямам капацитет да го гледам... Но аз бях предвидил този техен ход и всеки път, преди да върна малкия, ходим с него на детски педиатър, който ми издава медицински документ, че детето е минало цялостен преглед и е клинично здраво. И в момента, в който бабата започна да реве в съда, да рони едни сълзи и да обяснява как го връщам болно, моите адвокати извадиха документите за всяка една седмица, когато е бил при мен, и на нея й стана много тъпо... Големият парадокс в цялата история е, че именно тази жена, която е баба, вместо да налива мозък в главата на дъщеря си, налива масло в огъня. 

Сега през седмица ходя до Пловдив, за да взема детето, а след това отново го връщам пак в Пловдив. Не ми пука за мен, пука ми за детето, което е единственият ми приоритет. Да, след време като порасне и попрочете някакви неща, които са писани, може да му стане тъпо, но пък, ако бездействам, някои хора приемат това като признак на слабост и решават, че могат да станат още по-нагли и нахални, и най-вече - да продължават да го настройват. Затова в един момент трябва да се озъбиш, за да не си мислят, че като си културен, си слаб!

Знаеш ли, като започна този „цирк”, и след като го споделих в публичното пространство, се изненадах от факта, че много мъже, които са в моята ситуация, ми писаха. Чак се замислих, дали да не регистрирам една фондация, която да помага, на такива, като тях и не само, а ще се бори за законодателни промени. Първото нещо, което трябва да се направи е – отчуждението на детето от единия родител, спрямо другия, да бъде криминализирано. Защото това един от родителите да говори пред детето си срещу другия му родител, е психическо насилие над дете.

Правиш ли си равносметка в края на годината?

Не. Равносметката колко да е равносметка... до следващата Нова година (шегува се, б. а.)! Да, може би има някакви моменти, които ще ме накарат да погледна назад, ама аз много-много не гледам – то е минало и заминало. А и вече съм на такива години, че няма какво толкова да се радвам на това, което се е случило и да го преживявам в главата си пак и пак. Дори да ми върнаг годината отначало, пак така ще ги направя нещата. Не съжалявам за нищо. Стремя се да гледам напред!