Петък, 17.00, в близост до НДК. Градусите клонят към нулата. Имам среща с Ива Дойчинова - ще си говорим по женски с нея. С настъпването на мрака, очите ми недовиждат добре, образите се размазват. Знам, че Ива не знае как изглеждам, а аз, която знам как изглежда тя, не мога да я видя. Безпокойството ми напълно се разсейва, когато забелязвам наближаващ образ, който поздравява познат човек, който среща - не мога да преценя добре дали това е Ива Дойчинова, но гласът й не може да бъде сбъркан - мек, успокояващ и пленителен. Това е тя. Набързо се запознаваме, защото е много студено, решаваме да седнем в близко заведение, поръчваме си ментов чай с мед за сгряване и започваме...
Разкажи ни повече за предаването, в което ти предстои да участваш?
„Високи токчета” е токшоу, замислено да се случва като сериал между четири жени приятелки, всяка една, от които е себе си, представя това, в което вярва, с което се занимава, за което се бори. И всъщност нашите разговори ще бъдат за важните неща от живота, за всички нас като майки, като жени, като хора в България и ще бъдем себе си, което много ме спечели като идея. С другите момичета изповядваме доста общи неща, но като темперамент или настроение сме много различни. И ще е много любопитно в хода на предаването да се опознаваме, да се разкриваме, да бъдем много директни една към друга.
Както каза ти, ще бъдете четири различни жени – интелектуалката – Людмила Филипова, независимата – Юлияна Дончева, нетипичната – Гери Гочева, а ти ще играеш ролята на консервативната. Виждаш ли себе си в тази роля?
В предаването ще бъда консервативната, защото в телевизионната си самобитност съм се занимавала с много каузи, имам дългогодишно семейство и в този смисъл съм най-консервативната от трите, но в същността си аз съм един доста свободолюбив човек, доста граждански ориентиран, доста нетрадиционен в някакъв смисъл, така че от гледна точка на определените стойности, в които вярвам – да консервативна съм. Но не от позициите на старо, старо време, по-скоро говорим за стойности – за семейство, за отношение към деца, възпитание, за борба за определени каузи. Аз смятам, че ние ще се разкрием в крачка в предаването, никой не ни е набутал в чекмеджета, откъдето не можем да излезем.
Поглеждам с какво е обута по време на интервюто Ива – с доста високи токчета. И все пак я питам какво предпочита:
Високи токчета или кецове?
О, аз абсолютно винаги съм с високи токчета.
Дори и когато спортуваш?
Ами, има такива с платформички (смее се). Аз имам един прословут случай във "Форт Бояр”, когато си забравих маратонките в хотела, а на форта естествено нямаше как да ми ги донесат. В този момент бях с едни спортни обувки, които са ми изключително удобни. И точно тогава ми се случи най-тежкото изпитание, което беше на една висока 100-метрова греда над пода на форта, която и се клатеше на всичкото отгоре. Всички бяха в шок как ще се справя с токчета, но аз се справих, благодарение може би и на височината на обувките.
Много дълго време съм тренирала балет и от вдигането на палци след това веднага се качих на токчета, за мен така е по-удобно. Така свикнах с тези 5-6 сантиметра в повече, че те са вече част от моето тяло. Нямам никакъв проблем да тичат, да бягам и да перя през паветата с токчета. Обувките просто са ми усещането за живот и настроение.
Имаш ли много токчета тогава?
Имам много обувки, да. Дори понякога от обувките се обличам нагоре, т.е. по тях си избирам тоалета, с който да бъда. Заради обувките мога да си сложа еди-какво си бельо и всичко нагоре да тръгне от тях. Имам някои много шантави модели, но честно казано не са скъпи. По-скоро, защото те са различни и весели, и не обичам да нося едни обувки дълго.
Не знам откъде да започна с всичките ти хобита, може би от цветята, защото те са най-женски. Как се зароди страстта към цветята и икебаната?
Страстта ми към икебаните малко по малко се пренесе към други занимания като декупажа и декоративните пана. Понякога все още се занимавам с цветя, но не толкова често като преди. И понеже дъщерите ми имат същите страсти, може би аз съм ги пренесла, купихме много материали вкъщи. И като седнем трите, стават много готини неща.
Значи трите сте си партия?
Абсолютна женска партия. У дома се превръща в малко арт ателие понякога.
Какво правите от декупаж?
Аз не използвам всичките сложности на тази техника. Тя е малко скъпичка честно казано, ако трябва да се купуват по-специални лепила. Ние използваме С200. Получават се страхотни неща – пана, кутийки, украса сме си правили с декупаж. Освен това е страшно готино, защото стават уникални нещата, които сам си направил. Освен хартията можеш да налепиш и разни други неща – мъниста, аксесоари, панделки и става страхотно, а и е много лесно. Аз не, че те навивам, но май те навивам (смеем се).
А, ние сме си правили някакви неща с декупаж, например маникюр…
Е, това не го знаех. За обувки знаех, но за това не знаех.
А рисуването?
Него съм го оставила зимата, тъй като лятото ми е по-лесно да изляза на терасата, където мога да творя с масло и други по-миризливи материали. Но през зимата си рисувам по всички възможни тефтери, когато се събираме на оперативка с колегите. Това естествено не означава, че не внимавам.
А в това с рисуването смяташ ли, че е намесена съдбата – баща ти е художник, съпругът ти също?
Баща ми рисуваше много добре, но никога не е бил професионалист. Аз също от малка рисувам и винаги съм била любимка на всичките си учители по рисуване. Дори съм кандидатствала в художествената гимназия, но понеже не съм по дългите застоявания по курсовете, не влязох. И затова рисуването ще остане моя страст и хоби – разтоварва ме и е накакъв вид медитация. Докато моят съпруг, който професионално е завършил рисуване, през цялото време се самокритикува, че това не е достатъчно свежо, онова е като студентска рисунка. Аз нямам подобни притеснения.
А той харесва ли това, което рисуваш?
Да, определено много ми харесва нещата. Харесва ме като творец.
Тъй като спомена, че рисуването ти действа като медитация, ти се занимаваш и с йога, нали?
Йогата напоследък малко я позанемарих, тъй като ежедневието ми е по-спокойно, по-добре се наспивам, нямам този режим, който имах преди.
Йогата стана много популярна напоследък. Според теб тя може ли да замени изцяло спорта, фитнеса и диетите?
За мен номер едно антистрес е била тя. Всички дихателни упражнения, които правих преди по 40 минути на ден, реално детоксикират организма, действат на хормоните, по начин, който много снижава адреналина и тръгваш с една голяма усмивка и много въздух в себе си. Йогата развива гъвкавостта, имам нуждата да си развивам ставите – това така или иначе вкарва много енергия. Хората, които са практикували дълго и ежедневно йога казват, че отслабват. Аз лично такъв ефект не съм изпитала, защото си поддържам килограмите от много години без никакъв проблем и се храня целесъобразно.
Преди малко каза, че йогата те зарежда и тръгваш с една усмивка. Какво те кара да се усмихваш в живота?
Усещането за момента, за мига, дори когато ми се случват неприятни неща. Сещам се, че наскоро ми се случи една неприятна случка – бързах за среща и попаднах в едно ужасно задръстване. Беше едно стъмнено, мърляво време. В този момент навън заваля и ми стана едно меланхолично. В същото време пускат „November Rain” по радиото, едно любимо за мен парче и си викам „абе, виж сега колко хубаво се получи”. Навънка заваля, вътре заваля, а аз слушам страхотно парче. И си дадох сметка „ей, това е ноемврийски дъжд, това е нещо хубаво”. Почувствах се приятно, оцених момента и се усмихнах. Всеки ден се опитвам да си намирам такива поводи.
Сигурно си чувала поне хиляда пъти следващите определения за гласа ти – нежен, плътен, хипнотизиращ. Използвала ли си го някога да манипулираш някого или нещо за добра кауза?
Знаеш ли, може би защото живея всеки ден с него и не си давам сметка как влияе той. По време на някакво събитие и когато се изявявам пред аудитория си давам сметка, че мога да влияя чрез него. Случвало ми се по време на кампанията за Уницеф да го правя и наистина си струва да използваш твоя дарба за добра кауза. То иначе не върви да вкараш някаква нежност и топлота заедно с верните думи зад някаква кофти кауза.
А хрумвало ли ти е да озвучаваш анимационни филмчета?
Я, каква хубава идея. Не, не съм. Аз не знам до колко ще се справя, тъй като това е актьорска задача. Иначе с удоволствие бих се пробвала.
Какво геройче би искала да озвучаваш?
Някое дяволито мушмороче, което е провокаторче, преобръща нещата, такова дето предизвиква нещата да се случват.
Какво още искаш да постигнеш в живота – имаш сериозна телевизионна кариера зад гърба си, щастливо семейство, съпруг, две лъчезарни дъщери. Има ли още нещо, което искаш да направиш?
На това не гледам като на някакво постижение. Това е частта от живота ми, която се е случила досега и съм я случила по начин, който мисля, че е реден. Човекът като обича прави деца, като ги роди започва да ги обича, да ги възпитава. А относно работата ми – това е спецификата на нещото, с което се занимавам – с медии.
С какво друго се занимаваш в момента?
Напоследък активно се занимавам като пиар на проекти, свързани с хора с увреждания и много ми се иска да се промени нещо в България по отношение на тях. Действително на фона на цялата европейска общност ние сме от лошите примери за достъпна градска среда и ми е мъчно за това.
Влюбена ли си все още?
Да. Аз съм такъв влюбващ се човек, влюбен. То влюбването не е задължително да е в един конкретен мъж. Аз съм влюбена в живота най-общо казано. Нещата се променят – понякога човек изстива, после се връща или го връщат. Любовта трябва да се поддържа, да се търси, да се преосмисля.
Какъв е твоят женски свят – пълен ли е с пудра, червила и грим?
Много обичам такива неща. Признавам, че съм си фръцла от малка. Не знам откъде съм го наследила, майка ми не е такава. Може би от балета, заради сцената и всички тези ежеседмични прояви, за които ни гримираха, правеха очи, коса. Обичам този вид женски кеф, той е малко като влизане в роля и пак е част от радостта от живота. Иначе не съм някакъв фен на скъпите неща, почти не използвам бижута, не знам защо. По-скоро обичам аксесоари, странни обувки и колани, шарени чорапи. Те са ми така любими този сезон и ми усмихват деня направо.
Нещо, което винаги си искала да кажеш, но по някакъв начин не си успявала?
Аз оставям впечатление, че съм много силен човек, жена, която винаги движи нещата около себе си. А всъщност съм доста чувствителен и понякога инертен човек. Имам много приятелки и приятели, но предпочитам те да ме търсят. На мен ми е трудно аз да им се обадя, някак си обикновено съм в ролята на слушател, а когато на мен се случва нещо по-неприятно, ме е страх да го споделя или да ги извикам. Може би съм много горда, но не съм толкова силна, колкото изглеждам.
