K.LINA (КейЛина) е ново име на музикалната ни сцена и артистичен псевдоним на Калина Баткова. „The Movies” е поредната песен на младата изпълнителка, създадена по неин текст и музика. Това е и желанието й – винаги да прави авторски парчета, както и да ги изпълнява с група. В момента бандата й е международна, съставена от англичани, италианка и българка. Шансът й се усмихва в Лондон, където завършва Музикална академия, но успоредно учи и „Бизнес – маркетинг”. А това, че е дете на известни родители – Тодор и Здравка Баткови, само й дава добра основа като човек. И, разбира се, й помага да учи в чужбина. Но Калина сама отстоява мечтата да е на сцена и едва, след като доказва, че има потенциал да се развива и в тази посока, получава одобрението на родителите си.

Снимка: Дико Желев

K.LINA споделя пред Ladyzone.bg какъв път е извървяла, борейки се за музикално признание, коя музика харесва, защо почти нищо не се е знаело за нея, както за брат й, какви са впечатленията й от хората на Острова, както и за вдъхновението за раждането на новата й песен и дали предстои да издаде музикален албум.

Калина, каква е идеята и историята на новата ти песен „The Movies”?
Парчето го написах август-септември, точно след запознанството ми със специален за мен човек. Любовта вдъхнови песента ми, която трябваше да се казва „I fell in Love During A Pandemic”, но прецених, че името й ще е „The Movies”, за да съвпадне и с концепцията на видеото към нея. А и любовта те кара да мечтаеш за онази любов от филмите. И музиката, и текста на песанта са авторски, музикантите са от бандата, която сформирах в Лондон.

Трима от групата са англичани - Джеймс Гълис, Хари Уорд Грей, Джеймс Хътчинсън, а кийбордистката ни Ребека Занеско е италианка и може да се каже, че сме международна група. А специално за тази песен басът е изсвирен от човека, с когото записвам парчетата и ги миксирам – Георги Гогов. Видеото е вдъхновено от любимите ми романтични комедии и усещането, което те пресъздават, както и от мюзикълите, с които съм израснала. Идеята за клипа наполовина е моя, наполовина е на режисьора Румен Русев. Моят стил като музика и желанието ми за визията на клиповете съвпадат с неговото виждане. Много се радвам, че работим заедно, защото Румен прави идеите ми по-конкретни.

Как се случи сформирането на твоята банда?
Бях в София, пишех си с приятел от курса и му казах, че искам да имам своя група. А той ми отговори: „Супер, няма проблем, ще ти направя! Аз ще съм басист, имам предвид и други хора – барабанист, китарист...” Аз пък намерих пианистка, която е моя приятелка. И след като това се случи, първата седмица там, която се казва Freshеrs Week, ходехме на организирани купони и така се опознавахме. Басистът свири известно време с нас, но напусна, защото участваше в още 5-6 групи и не му оставаше време. Намерих друг на неговото място. В академията трябва да се възползваш от всяка възможност, която ти се предлага. Аз исках на живо да изпълнявам парчетата си, с банда, а не само да свиря с китара или на пиано.

Снимка: Личен архив

Колко записани песни имаш?
Това е седмата ми песен, а клипът й е петият. „The Movies” е първото ми по-свежо и динамично парче. „Dream Breaker” е песен, записана през 2019 г., следва романтично-носталгичната „Just One Pic” – 2020 г.

Как реши да се занимаваш с музика?
От малка обичам да пея – още в предучилищната бях във вокална група. Попитах учитилката дали имам потенциал, за да не преча на останалите деца, ако не се справям. Отговорът й беше, да, но трябва да работя с гласа си. Освен че обичах да пея, много се заслушвах в текста на песните и често любими ми бяха тези, които имаха по-дълбок смисъл. През цялото време мечтаех аз, сама, да мога да създам музика и текст. Започнах да ходя на уроци по пиано, но музата ми да композирам ме осени, когато тръгнах и на уроци по китара. Бях на 16 години, може би знаех 4-5 акорда и веднага ми хрумнаха мелодии. И мечтата ми да пиша музика се сбъдна!

Коя е твоята музика в стилово отношение?
Всяка седмица ми се слуша нещо различно, но може би това, което най-много ме вдъхновява, са старите групи – рок изпълнителите от 70-те и 80-те години. Много харесвам и поп музика, но по-акустичния поп, в който звучат рок нотки. Обичам и кънтри музиката, защото всяка песен разказва история. Най-много ми допадат песните, които докосват емоционално и са много интимни.

Означава ли това, че си чувствителна?
Определено... Наистина съм чувствителна, от малка е така. Много премислям нещата, непрекъснато се развиват филми в мислите ми. Рак съм като зодия, но интересното е, че асцедентът ми е Лъв, защото двете зодии много контрастират. Осъзнала съм, че понякога не е добре да съм толкова чувствителна и да хвърлям енергия, където не трябва, и работя върху това (усмихва се, б. а.). Искам да отделям внимание на важните неща и на хубавите емоции!

Да очакваме ли твой албум?
Имам идея в тази посока, дори бях събрала достатъчно парчета за албум, но реших да ударя спирачки. До края на годината искам да пусна още няколко сингъла с видеа, за да могат хората да опознаят музиката ми. Един ден и албум ще направя.

Снимка: Дико Желев

А от кого си наследила таланта да пишеш текстове? Може би от дядо си – журналиста Коста Батков?
Да и от него, както и от другия ми дядо – на майка баща й, който е бил поет – Георги Христов. Като цяло по бащина линия, която е родопска, е имало много певци. И майка ми обича да казва, че е музикална, защото свири на пиано. Така че със сигурност има нещо и от предците ми, макар родителите ми да не се занимават с изкуство. Майка беше издател на списание „Пчелица”, което е било и първото детско списание в България. Ходейки при нея в офиса, израснах с много картини на деца и рисуването беше първата ми страст, дори мислех, че един ден ще се занимавам с дизайн. Първо исках да е моден, след тово се ориентирах към интериорен, но родителите ми казаха, че ако това е желанието ми, трябва да уча архитектура. А с матиматиката не сме много добри приятели и това ме отказа (смее се, б. а.).

Какво ти даде това, че си дете на известни родители?
Много съм получила от родителите си! Освен, разбира се, тяхната любов и подкрепа, с времето спечелих и доверието им. След като видяха, че се трудя, за да осъществя мечтата си в музиката, получих и вярата им в мен. С риск да звучи нескромно, те ми дадоха добро възпитание и образование, за което съм им благодарна! След като завърших гимназия в София, на 19 години заминах за Лондон, за да уча „Бизнес маркетинг”. Бях приета на няколко места, но избрах университет, който е в близост до Музикалната академия там, където също исках да уча. Година по-късно реших и музика да кандидатствам. Приеха ме, което беше голямо признание за мен и убеди родителите ми, че имам потенциал и могат да ме подкрепят. Завърших и двете учебни заведения, защото бизнесът е важен, независимо с какво се занимаваш.

В Лондон ли усети вкуса на свободата?
Да, определено беше така! Колкото и клиширано да звучи, исках да открия себе си, въпреки че това е процес, който върви през целия живот. В Лондон бях по-самостоятелна, без да съм неразумна, разбира се, чувствах се свободна...

Защото в Лондон не беше дъщерята на Тодор Батков ли?
Да, но аз и в София не съм била известна с това. Почти никой не знаеше за моето съществуване. Стоях си, учех, занимавах се с различни неща, но не се афиширах. Повечето хора знаеха за брат ми. Бях се фокусирала върху други неща и исках, когато съм готова, когато мога да покажа повече от това, че съм дъщеря на баща си, тогава евентуално да се заявя.

Снимка: Личен архив

Какви са впечатленията ти от младите хора във Великобритания?
Не знам дали имам много обективно мнение, защото средите, в които съм била, са университетски и всички хора са дружелюбни. Готиното е, че ученето ми в два коренно различни университета, ми позволи да контактувам с различни хора. В училището по бизнес, имаше много приятни колеги, които обаче не бяха артисти. С тях ходехме в кафенета, на дискотека, а с другите - от музикалната академия, посещавахме музикални клубове, за да видим и чуем изпълненията на нови групи. И в едното, и в другото училище беше хубаво, защото вкусих от два различни начина на живот. В Лондон има хора, които са много широко скроени и се кефят на такива, които идват от други държави и ги приобщават. Но има и други, сред които усещаш някакъв вид дискриминация, защото си чужденец в тяхната държава.

Какви очаквания имаш за бъдещето си като музикант?
Няма връщане назад! От много години мечтая да се занимавам с музика и се надявам с всяко ново парче да се развивам, да има хора, които да харесват песните ми, да ме слушат на живо. Хем е много страшно преди да изляза на сцената, хем е супер зареждаща енергията на публиката. Сцената ме кара да бъда по-смела, по-уверена, въобще да бъда най-добрата версия на себе си. И като изляза си казвам: „Сега или никога!” Надявам се да радвам хората с музиката си!

Още за Калина Баткова чуйте от нея тук: