Антон и Темз, чиято любов към четенето споява сърцата им в едно

С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди. (Из "Среща" - Дамян Дамянов)

Той обича нейните несъвършенства и не би могъл да я смята дори за миг за прочетена книга. Тя често е тотално неподготвена за щурите му подвизи в техния романтичен сюжет.

Пътищата им се пресичат преди години. Искрата проблясва и огънят се разгаря, а любовта към четенето споява необратимо двете им сърца в едно. Това са Темз Арабаджиева, Директор PR и маркетинг на издателство "Сиела", и Антон Биров, репортер и журналист в Webcafe.bg. Двамата заедно правят влога "С книги под завивките" в YouTubе, като умело насочват читателите в книжното лутане и чрез своята радиорубрика.

Защо не биха пренаписали нито дума от своята приказка – четете в интервюто им за LadyZone.

Какво чете тази седмица най-популярната двойка книжни блогъри и буктюбъри (определение, което Антон не харесва особено)?
Tемз: Не знам дали сме най-популярните, но съм сигурна, че сме сред най-запалените ентусиасти. Зимата е най-уютното време за четене (особено ако има сняг), но напоследък все по-малко се застояваме вкъщи. Тази седмица аз се разкъсвам между „Поезията като бунтовно изкуство” от Лорънс Ферлингети, „Приключенията на Лиско по море” от Борис Априлов, „Мъртва точка” от Греъм Нортън и „Фонтани на мълчанието” от Рута Сепетис – супер несъчетаема селекция на пръв поглед, но доста разнообразна и позволяваща избор според настроението.
Антон: С този въпрос само ме подсещаш, че в моя блог не съм писал от половин година, но така се получава, когато работата ти е свързана с писане... И аз чета няколко неща едновременно, обичам да мога да се прехвърлям от книга на книга – така чета повече. В момента редувам „Фондацията” на Айзък Азимов, чието започване дълго отлагах, и „Хладнокръвно” на Труман Капоти. Когато Темз заспи преди мен – т.е. всяка вечер - прехвърлям на електронния четец книги по „Междузвездни войни”, за да не я тормозя с нощната лампа.

Кога се запознахте и как любовта към четенето ви събра?
Темз: Имаме различна гледна точка как сме запознали и чия е била инициативата (смее се). Реално първата крачка направих аз, като му писах във Фейсбук (какво клише) дали желае да прегледа конкретно заглавие от издателството, за което работих тогава. Той наруши стриктно бизнес включването ми, като ме добави „като приятел”. А за пръв път се видяхме на един щанд по време на Зимния панаир на книгата 2016 г. От тази гледна точка, наистина точно любовта към четенето предопредели и тази помежду ни.
Антон: Според нея тя е инициирала всичко, но истината е, че се подлъга по чара ми. После започна да осъзнава в какво се е забъркала, но беше твърде късно. Между другото, първите ни виждания – не се осмелявам да ги определя като „срещи” – също протичаха в една книжарница. Макар че прекарвахме повече време в разговори на най-различни теми и размяна на предизвикателни погледи, отколкото в четене и обсъждане на книги.

Снимка: Личен архив

Как ви връхлетя идеята за създаването на "С книги под завивките"? Кой се досети пръв?
Темз: Мисля, че версиите тук отново биха били различни, но идеята дойде от мен и простата причина е, че освен запален читател Антон е и запален почитател на киното. Тъй като в момента на раждането на цялата идея той работеше и като репортер за няколко телевизии, много обичаше просто да вади една камерка и да я “набутва” в лицето ми, докато аз например съм седнала да се гримирам. В един момент ми писна да чувам „Кажи нещо!” и реших, че поне мога да бъда подготвена, че ще ме снимат, както и да канализирам неговите творчески изблици. А и нашите спорове за книги имаха нужда от зрители.
Антон: И двамата имаме блогове – нейният изцяло за книги, а и аз в моя понякога публикувах впечатленията си от някои четива. На мен камерите винаги са ми били слабост, независимо дали съм пред тях или до оператора. Логично беше да направим нещо общо, наше си, в което да препоръчваме книги на хора със сходни вкусове. Хем да се забавляваме, хем да сме полезни. Взе, че се получи.

Случвало ли се е непознати да ви поискат съвет за четиво? Например таксиметрови шофьори.
Антон: В такси не. Тя винаги се чуди защо сам търся разговор с повечето таксиметрови шофьори, но там просто се обажда репортерското – интересно ми е да слушам за живота им, работата им, вижданията им за живота, не за литература. Чувал съм страхотни истории, достойни сами по себе си за книга. Иначе познати постоянно ми искат книжни препоръки. 

Темз: Имала съм много странни случки. Веднъж във влака ми откраднаха „Записките на Малте Лауридс Бриге” от Ерих Мария Рилке. Друг път в градския транспорт едно момиче ме попита за какво става дума в книгата, която чета, защото й харесала корицата. Веднъж направо подарих книгата, която чета, защото човекът до мен ми заговори за нея с такава страст, че си заслужаваше. Случвало се и аз самата да шашна някого, защото чете книга, по която съм работила, и ми е станало много щастливо.

Можете ли да кажете, че един за друг сте вече прочетени книги? Или все още се изненадвате с нови и нови глави?
Темз: Понякога си мисля, че го познавам много добре. И че всичко вече ми е ясно. После той изскача с още някоя щуротия и аз се оказвам сразена, сломена и тотално неподготвена (смее се). Двамата доста си приличаме, но имаме и няколко коренни различия. Никога не е скучно покрай нас.
Антон: За мен тя не само не е прочетена книга, но е и книгата, която продължавам да чета жадно с нестихващ интерес. А страниците са изпълнени с всичко необходимо – смях, страст, обрати, тук-там драма и дори екшън, когато се дуелираме с пластмасови мечове в хола.

Снимка: Личен архив

Карали ли сте се сериозно за книга? За какво спорите най-често?
Темз: Четем коренно различни неща, сякаш едва напоследък се обединяваме около някои заглавия. Тогава пък идва спорът кой да го представи. Иначе нещата, за които спорим, нямат нищо общо с книгите и обичайно са пълни глупости!
Антон: Факт. Най-дългият ни и все още неразрешен спор е за един не особено добър филм по комикс – „Батман срещу Супермен”, тъй като заради мен е принудена да гледа такива неща. До ден-днешен спорим кой от персонажите е по-прав. А то с такъв сценарий…

Отстрани изглежда, че сигурно си подарявате един на друг книги за всички поводи. Така ли е? Пуловер или билет за концерт може ли да бие някое актуално заглавие?
Темз: Ха-ха-ха, май аз по-често подарявам на Антон книги, в частност комикси. Но рядко това е предпочитаният подарък. Всъщност, ако аз не му купя пуловер или билет за концерт, той никога няма да го направи сам.
Антон: Книгите и без това вече имат толкова голямо място в живота ни, че чак ми се струва перверзно да си ги подаряваме. Истинската любов е в подаряването на чорапи.

Какво ще си подарите за Свети Валентин? Празнувате ли го изобщо?
Темз: Гледаме всеки ден да ни е Свети Валентин. Със или без подаръци. Даже най-добре без. Не сме почитатели на каквито и да е други „празници” освен рождените си дни и годишнината ни.
Антон: А годишнината и без това е малко след Св. Валентин, така че тотално го обезсмисля за нас. Тя е по-важна, това е нашият си ден. Що се отнася до подаръците, тук чорапите са забранени. Тази година ще съм щастлив дори само всеки от нас да си върже по една панделка и после да си ги свалим един на друг. Чудесен подарък, който, за съжаление на света, няма да може да бъде гледан в интернет.
Темз: Простак такъв. Знаеш, че изобщо няма да има панделки.

Как вашата двойка еволюира в тройка със симпатичното котешко присъствие на Томас?
Темз: Както може да се очаква, и за това съм виновна аз. Ужасно много исках котка. След няколко века мрънкане Антон се пречупи. Сега сигурно съжалява, но макар и да не си признава, двамата имат наистина специална връзка. А и Томас, подобно на нас самите, има доста любопитен характер.
Антон: „Любопитен характер” да се разбира като „задник, но е чаровен”. Типично по котешки ни тормози, но после те поглежда с големите си очи, ала Котаракът в чизми от Шрек, и му прощаваш хаоса из апартамента и геноцида над вещите си.
Темз: Това е дълбоко невярно. Отдавна не е ял книги.

Снимка: Личен архив

Ако един от вас не беше прочел в живота си повече от 5 книги, щеше ли връзката ви да е невъзможна?
Темз: Знам, че не е хубаво да се съди човек по кориците, които е разгръщал, но е доста вероятно да не бяхме останали заедно след известен романтичен период, в който да вярвам, че пъстрите му очи са ми достатъчни.
Антон: Как смекчава нещата... Ако бях останал на ниво само училищна литература, нямаше да ме погледне.

Случвало ли ви се е да съдите за книга по корицата? А за човек?
Темз: Случвало се е, разбира се. Купих си „Три ябълки паднаха от небето” от Нарине Абгарян само заради корицата, без да знам нищо за нея. За щастие, извадих късмет и не се подведох. Колкото до хората – наистина се опитвам да не го правя. Не ми е приятно, когато някой го прави за мен, следователно, не е редно и аз да постъпвам така.
Антон: И аз го правя повече с книгите, отколкото с хората. При книгите корицата е изключително важна – нещо, което някои български издателства упорито не искат да разберат. Лошата корица може да „убие” прекрасна книга. При хората първоначално подхождам еднакво непредубедено с всички, така е редно.

Имате ли автор или отделно заглавие, който/което ви е променило и повлияло още в детството или по-късно?
Темз: Със сигурност. Аз бях много повлияна от една поредица за животни, дори не помня името й, но всяка книжка беше за спасяване на някое животинче в беда. Предвидимо е какво е станало после. И до днес не ям месо например.
Имаше много детски книги като „Тайната градина”, „Братята с лъвските сърца” и „Анн от фермата „Грийнгейбълс”, които ме научиха на много неща. По-късно вече дойдоха „сериозните” автори, „високата” литература.
Антон: Доста книги са ми подействали емоционално, но до пълна промяна не се е стигало. Но винаги ще посочвам любовта си към творчеството на Толкин, тъй като неговото писане пренесе детската ми фантазия на едно ново ниво, а много други автори продължиха да я развиват през годините.

Случва ли се да не довършите книга?
Антон: Да, и после ме човърка неприятно чувство... Но не е възможно винаги да попадаш на книги и автори, подходящи за теб. При някои едва след 30-ина страници се усеща, че не сте един за друг и колкото и да се мъчиш тази литературна връзка е обречена. Няма искра.
Темз: Да, и много ясно помня коя е била първата такава – „Декамерон”, просто не беше моето четиво. Не мисля, че я дочетох, а беше нещо, което изучавахме в гимназията. Но изобщо не ми беше гузно.

Има ли днес масовият читател вкус за хубави книги, или има нужда да бъде насочван? Или има нужда от топ сериал, за да отвори първоизточника на историята?
Темз: Явно има нужда. Групите в социалните мрежи, блоговете, влоговете не само изпълняват функцията на „отдушник”, в който да споделиш какво четеш, но и са достатъчно добър източник да се информираш за заглавия. Естествено, отсяването е необходимо и е възможно само когато човекът има изграден вкус или е установил, че книжните избори на друг читател се припокриват с неговите.
Антон: „Хубави книги” е много субективно понятие. При такова голямо разнообразие от книги на пазара, нормално е човек да се ориентира трудно към какво да посегне, за какво да даде парите си. От тази гледна точка препоръките от хора, за които знаеш, че имат сходен на твоя вкус, са добре дошли. И ето къде се включва „С книги под завивките”, без значение в радио или YouTube формат.

Снимка: Личен архив

Какво мислите за аудиокнигите?
Антон: За някои по-заети хора това е единственият начин да се докоснат до някои великолепни истории, така че няма нищо лошо в това, даже напротив. Аз самият съм опитвал, но разсейване за 30 секунди може да доведе дотам, че да изпуснеш важен детайл, върху който се гради следващия голям обрат например. Друго си е да можеш да се върнеш няколко реда назад и да прочетеш отново нещо неясно.
Темз: И аз самата трудно бих заменила четенето с аудиокнига, губи се елементът да го прочетеш с тона, с който ти чуваш написаното.

Има ли нещо, което бихте променили у другия, за да бъде съвършеният герой във вашия житейски роман?
Темз: Това е най-„лигавото” нещо, което ще излезе от мен публично от доста дълго време насам, но моля да ми го простите, а ти, Антоне, не се възгордявай: И без промените (сега да не си помислите, че е перфектен) той се оказа не съвършеният, а най-правилният герой в моя житейски роман. Трудно мога да си представя да е инак.
Антон: Богатството на всеки човек се крие именно в неговите несъвършенства. Обичам нейните. А и различията са това, което ни позволява да се допълваме, предизвикваме, развиваме – заедно и поотделно. Ако тя беше създадена по някаква матрица на това, което предполагаемо съм считал преди 4 години за „съвършено”, днес нямаше да бъдем заедно. И съм толкова щастлив, че вместо това е себе си.