Scary* Кери

Защото само филм по Стивън Кинг може да вземе типична тийнеджърска история и да я превърне в кървава психоодисея

Как бихте реагирали, ако в действителност срещнете човек с телекинетични способности:

Това всъщност е част от рекламната кампания на "Кери" и колкото и да е впечатляващо, далеч не казва всичко за тази история, родила се през далечната 1974г..

Предполагам, че само Стивън Кинг е способен да използва толкова клише сюжет и да го превърне в пухкав като захарен памук фон на една малко по-различна и местеща предмети история, която освен плашеща, е и кърваво поучителна.

Книгата: Всеки истински фен на Стивън Кинг, вероятно почти винаги остава малко разочарован от екранизациите на романите му, но пък винаги се надява поне този път да е успешна. Жаждата на масовата публика за повече зрелищни кървища и по-малко история, налага по-плоско предаване на атмосферата от книгите му. Тя далеч не е толкова тъмна и натягаща гърлените прешлени, колкото би помислил, ако само гледаш, а не четеш. Освен това Кинг щедро прави препратки към обичайни и познати неща от поп културата, които те връщат с усмивка към реалността и те карат да му вярваш, докато те разхождат из поредния болен ум, който си е харесал.

И ако има нещо, в което Стивън Кинг е най-добрият, то е в играта с абсолютните крайности и в случай, че реалността не предлага достатъчно убедителни обстоятелства, с лекота я изкривява. Тази страховита комбинация от истина и измислица е част от чара и на "Кери". Сюжетът залага на един от сериозните за САЩ (и не само там) проблеми - врътнат до червено религиозен фанатизъм на Маргарет Уайт - майката на Кери (в ролята – страхотна Джулиън Мур), малко свръхестествени способности - телекинетичните способности на тийнейджърката, а всичко това накуп издига историята от скучна тийнейждърска драма, в автентична рожба на... малко болен ум.

Филмът: На практика "Кери" е втората екранизация (след версията на Браян де Палма от 1976г.), в която едно малко странно момиче се сблъсква с проблемите на типичния тийнейджър аутсайдер в САЩ, 18 години след като майка й едва не я убива (току родила се). С амбициозната задача да направи от романа хубав филм смело се е заела режисьорката Кимбърли Пиърс („Момчетата не плачат”). В главната роля пък е Клоуи Грейс Мориц, която вече се специализира в изиграването на малко мрачни, но все пак умни сюжети („Покани ме да вляза”, „Хюго”). В образа на Кери, Уайт се справя впечатляващо, макар на моменти Пиърс да попрекалява с драмата, което води до леко комичен ефект в най-силните моменти.

Искам да вметна (защото страдам от хронична логорея), че преминаването от книги на екран е пипкава работа, особено предвид факта, че Стивън не одобрява дори екранизацията на „Сиянието” от Стенли Кубрик – смята, че образът на съпругата е малоумен и казва, че не е писал за жена, която само тича и крещи по коридорите... Критиците на писателя пък твърдят, че Стивън не разбира гения на Кубрик. Кой е прав и кой крив в този епичен сблъсък на таланти, не знам.

Проектът Х >>

Така че - дали екранизацията на „Кери” го задоволява? Образите са прилично развити, има много хубава руса мажоретка (Сю – Габриела Уайт, да, да, да), момичета по бански и най-грабващото - драматичен финал. Публиката съвсем естествено (като във всяка гимназиална американска история), си получава чакания лебед, който преди финалните надписи блести, докато популярната гадна бърше размазана маркова спирала по наританото си от „доброто тържествува” лице….

Но нека бъдем честни - красив лебед в ума на писател като Стивън Кинг е.. съвсем различно понятие.