Марая Кери с първа коледна книжка за деца - "Коледната принцеса" (ОТКЪС)

Наричат я „кралицата на Коледа“. Гласът ѝ се е превърнал в носител на празничния дух за милиони слушатели по света. Тя е Марая Кери и официално обявява коледния сезон на 2022 г. за открит с първата си детска книжка – „Коледната принцеса“, която излиза на български дни след оригиналното издание.

Вдъхновена от детството на обичаната изпълнителка и разказана от самата нея в тандем с писателката Микаела Анджела Дейвис, „Коледната принцеса“ е стопляща сърцето, модерна приказка, в която участва… малката Марая. 

Марая Кери опитва да се патентова като "Кралицата на Коледа"

Музикалната суперзвезда се опитва да регистрира титлата като запазена търговска марка

Украсено със зашеметяващите илюстрации на художничката Фууджи Такаши и адаптирано на български език в прелестни рими от любимата поетеса Мария Донева, това цветно и забавно коледно издание ще накара малки и големи любители на празника да запеят: „Във този миг вълшебен на Коледа желая да бъда точно с тебе…“

Малката Марая не разполага с много в къщурката, в която живее с майка си – оперната певица Ла Дива – и досадния си папагал Павароти. Всяка сутрин кресливите викове на птицата я карат да чисти, да подрежда, да бърше прах и да вчесва красивата тъмна коса на майка си – толкова различна от нейната вечно рошава и заплетена грива.

Съдят Марая Кери за 20 млн. долара заради най-големия ѝ коледен хит

Музикантът Анди Стоун твърди, че е съавтор и записва празнична песен със същото име през 1989 г. и никога не е давал разрешение тя да бъде използвана

Ала Марая не се оплаква. Тя дори не обръща внимание на надменните богаташки деца от бялата вила на хълма, които се подиграват на скъсаното ѝ палто и старомодните ѝ дрехи. Защото тя има музиката си и прекрасното си пиано, което събужда в ума ѝ вълшебни мелодии и я кара да мечтае, че някой ден животът ѝ ще е по-различен.

Най-много от всичко на света малкото момиче обича Коледата. И когато така чаканият ден най-после пристига, украсата е сложена и всичко блести от чистота, в дома на Марая нахлуват хулиганите от бялата вила… и разрушават всичко.

Марая Кери и Ариана Гранде с коледен спектакъл (ВИДЕО)

Певицата отбелязва празника всяка година, но за първи път това ще се случи само онлайн

С разбито сърце, безпомощна и отхвърлена, малката Марая тръгва сама в снега на зимно, чудно пътешествие, в чийто край момичето ще открие лечебната сила на гласа си, за да разпространи духа на Коледа у дома и по целия свят.

Изпълненa с присъщата на Марая Кери празнична магия и музикалност, „Коледната принцеса“ е незабравимa коледна история, която учи всички деца – а и вече порасналите такива – че вярата в себе си и собствения си глас е най-голямата ни суперсила. 

Марая Кери на 50 – защо певицата е забранила думата рожден ден

„Не броя годините. Имам годишнини, а не рождени дни, защото празнувам живота, скъпа“

Любимата на милиони поп икона черпи вдъхновение от своите собствени притеснения и страхове като дете, за да ни припомни, че да бъдеш различен не е недостатък, а най-ценният подарък: Единствено по Коледа, във времето магично, внезапно настроението ставаше различно.

Марая Кери за кариерата на цветнокожа жена в доминираната от мъже индустрия

Моята история "не започва с "Марая Кери издаде "Vision of Love" през 1990 г.", споделя музикалната икона в подкаста на Questlove

Прочетете откъс от „Коледната принцеса“ от Марая Кери и Микаела Анджела Дейвис, която излиза от издателство "Сиела". >>>

Mарая беше мило, усмихнато дете. ѝ

Тя беше твърде малка да пише и чете,

 но още в ранно утро, преди зори, в сумрака,

я вдигаха – да става, че работа я чака.

Със крясъци долиташе във тъмната ѝ стая хитрецът Павароти:

– СЪБУЖДАЙ СЕ, МА… РА… ЯЯЯ!

И въпреки че беше непоносимо рано,

и майка ѝ, Ла Дива, с божествено сопрано

„Е-ла-ла-ла, е-ла-ла-ла!“ – настойчиво я викаше.

Тя вместо да говори, по ноти тананикаше.

Марая, папагалът и оперната дива

живееха във къщичка порутена и крива,

паянтова и схлупена, сред гъсти храсталаци,

на края на пътека от остри камънаци.

Дъждецът капе вътре, ветрецът я разклаща,

във скъпия квартал – съвсем неподходяща.

На хълма се издигаше грамадна бяла вила.

А къщичката долу от срам се беше свила,

за да не ѝ се смеят съседите красиви.

Отвътре беше бедна, перденцата ѝ – сиви,

прозорците ѝ – мътни, боята – захабена,

а печката кадеше през зимата студена.

Едва стоеше права, с напукани стени,

а снимките висяха безсилно настрани.

И всичко беше прашно и страшно замърсено,

а подът дъсчен скърцаше като мишле ранено.

Със покривало тънко и кърпено застлан,

срещу вратата куцаше трикракият диван.

Разпадаха се кривите трошливи стъпала

на стълбата разбита, с изгнили перила,

а под боята стара, която все се рони,

подаваха се остри ръждясали пирони.

И малката Марая ужасно се боеше

по стълбата да слиза, и вечно си бодеше

крачетата, в ботуши износени обути,

и всеки път трепереше, че всичко ще се срути.

В къщурката им имаше едно местенце чисто.

Прекрасното пиано, искрящо и златисто,

изправено солидно, с клавиши черно-бели с

ъбуждаше фантазии, мечти, надежди смели

и малката Марая се чувстваше щастлива,

когато до пианото омаяна застива.

В ума ѝ се събуждаха мелодии вълшебни,

а грижите изчезваха, безсмислени и дребни.

Но Павароти кресваше: – МА… РА… ЯЯЯЯ! На часа

тя хукваше със сребърната четка за коса.

Хитрецът папагал посочваше с крила,

 а майка ѝ припяваше: – Е-ла-ла-ла, е-ла!

Най-важната задача за нея сутрин беше

красивите коси на майка си да среше.

Те бяха дълги, тъмни, невероятно гъсти.

Марая ги приглаждаше със тънките си пръсти,

докато по-блестящи и от коприна станат,

 а майка ѝ си пееше и скърцаше диванът

А пък Марая беше със рошави къдрици.

На възли и на клечки, като гнездо на птици,

косата ѝ немирно като трева растеше,

по-бухнала от облак и чорлава все беше.

Бе просто безнадеждно дори да се опита

сама да я приглади или да си я сплита.

Марая спеше нощем самичка на тавана.

Там беше твърде ниско – как права да застане?,

с това, което свое би могла да нарече:

една тетрадка с песни и плюшено мече.

Но тя не се оплакваше, а кротко си мълчеше.

Какво като е тясно? Тя дребничка си беше.