6 неща от морето, които изчезнаха и повече никога няма да видим

"Всичко тече и всичко се променя" е казал Хераклит, а неговата мъдрост може да бъде добре онагледена с всичко, случващо се по родното ни Черноморие. Ето кои са нещата оттам, безвъзвратно останали в миналото, и с какво бяха заменени.  

Разходка с камила

В миналото камилите не са били екзотика в България. В годините около 1925 приблизително 1000 животни са кръстосвали страната ни и са били част от различни дейности. С някои от тях са се пренасяли багажи, включително и камъни. Църквата „Св. Богородица“ в Тополовград е построена с помощта именно на тези животни. През 1960 г. те вземат участие и в снимките на филма „Хитър Петър“. Камилите са използвани като атракция и на плажната ивица. В Созопол, Несебър и Свети Влас туристите са можели да яздят животните до 1980 г.

Разходката по плажа с камила днес не е съвсем мираж. Край Слънчев бряг има парк с камили и други животни. Атракционът разполага с 14 камили, които могат да бъдат яздени и хранени като част от забавлението. Разбира се, това не се случва на плажа, но все пак е на морето.

Снимки с магаренце, питон и др.

Спомняте ли си плажните фотографи, които по цял ден обикаляха ивицата край морето и събираха желаещи да се снимат с фигурка на магаренце, питон или човек, облечен в костюм на Пиф? Сигурно в много къщи има снимки, останали за спомен на децата от това време. Препарираните или живи животни бяха част от антуража за тези снимки. 

Днес по плажовете не обикалят такива фотографи, защото всеки плажуващ разполага с телефон, с който да си направи селфи.

Цаца и „морски череши“ във фунийки

С дребните си размери цацата и черноморските скариди бяха изключително подходящи за сипване във фунийки от кафява занаятчийска хартия. По подобен начин навсякъде из България се продаваха слънчогледови семки, но на морето те бяха пълни именно с тези деликатеси.

Черноморските скариди са вкусни, ситни и почти безцветни. В миналото са наричани „морски череши“, а понякога и „морски хлебарки“.

В днешни дни дребни черноморски скариди почти не се предлагат в заведения за хранене. В ресторанти могат да се срещнат под името „Мър-мър“, най-вече в началото на сезона.

Цацата, колкото и да е предпочитана от плажуващите, също не се открива във всяко заведение, защото е сравнително евтина. За сметка на това ресторантите имат в менюто всякакви екзотични риби, които не са черноморски улов.  

Стоп, студен сироп!

Известните ледени сиропи от близкото минало се приготвяха от концентрат и се разреждаха с вода. Задължително се сипваха в стъклена чаша, която след това се връщаше на продавача в будката, за да бъде измита и ползвана за следващия от опашката.

Днес се предлагат всякакви видове газирани безалкохолни, фрешове и т.н., които се сипват в пластмасови или картонени чаши. Спомен от миналото е и т.нар. скрежина - която комбинира лед със сок.

Пионерски лагери с вечери на талантите и карнавал с Нептун

Пионерските лагери бяха част от лятото почти на всяко дете от близкото минало. Често на такива почивки българските ученици се събираха с деца от Русия, Полша и др. Неизменна част от лагерите бяха вечерите на талантите, както и карнавал викане на цар Нептун от водата. Тогава с лагерен огън, запален на плажа, морският господар биваше призован да излезе. Учител, родител или друг ентусиаст от групата, декориран в водорасли на косата, за да се доближи до визията на Нептун, обикновено излизаше от дълбините на водата, предизвиквайки възторг на плажа.

През 1976 г. ДПО „Септемврийче“ има над 700 000 членове пионери.  Организацията се саморазпуска през 1990 г., с което се слага край и на пионерските лагери на морето.

Далечна препратка от пионерските лагери са тези на скаутите. В днешни дни множество частни занимални организират както учебни занимания за лятото, така и почивки на морето за децата. Повечето сгради, в които са се провеждали пионерски лагери, днес са хотели или се рушат. 

В какво се превърнаха филията, тортата с маслен крем и сиропът от детството?

Пак с хималайска сол ще поръся филия…

Пощата с опашки за международни разговори в кабинки

Дълга опашка от чакащи, викове от кабинките „Ало, ало, чуваме ли се?“ – тази умилителна сцена от морето вече не може да бъде видяна. Разговорите в пощата можеха да се заплатят на място или да са за сметка на отсрещния абонат. 

В днешни дни услугата домашен телефон почти не се ползва. В джоба на почти всеки плажуващ пък има мобилен телефон, с който директно от шезлонга може да набере както баба на село, така и някой познат в Занзибар.