Ето я и трета част на нейната история, на историята на Яна. След първите две, ако все още ви е останало кураж, прочетете и последната. Много сила се иска, за да се изправиш след всичко, на което съдбата подлага това момиче. Но тя върви с високо вдигната глава, не спира и се усмихва.
В следващата година и половина, едно след друго ми се случваха всякакви странни неща – попадах на видеа, книги, публикации и всякакви статии уж случайно, които обясняваха защо сме тук. Има ли смисъл от нашия живот, какъв е смисъла всъщност, какво е кармата, какво е енергията. Започнаха сънища и подтиквания да възвърна търсенето си в посока „защо”.
Все повече се интересувах от здраве и здравословно хранене. Спортувах все по-активно и възвръщах силата си. Симптомите от клиничната депресия напълно изчезваха, благодарение на това. Все по-често започнах да влизам в книжарници и да си купувам книги на тема личностно развитие. Виждах връзката между ума, душата и физическото тяло.
Възвърнах жаждата си за живот и развитие.
С течение на времето и активните тренировки тялото ми започна да постига прекрасни резултати. Попаднах на състезание по фитнес и културизъм и замечтах да участвам и аз някой ден. Бях жадна за изяви, за промяна и може би, за самодоказване. Банковият сектор вече ми тежеше и усещах, че това не е моя път, въпреки че бях успешна и растях нагоре по стълбицата. Предложиха ми директорска длъжност и аз отказах. В последствие напуснах сферата.
И това беше едно от най-смелите ми и правилни решения.
По време на бременността си качих 40 кг. Но от тях вече нямаше и помен. Бях на 35, когато се осмелих да попитам един от най-успешните треньори по бодибилдинг, дали би могъл да се заеме с мен. Още помня ясно моментът, когато се изправих пред него за първи път и видях одобрение в погледа му. Бях много щастлива за първи път от толкова години.
Днес, този човек е един от най-важните хора в живота ми. Защото повярва в мен и в моите възможности.
Започна 7-месечна подготовка със стриктна диета и тежки тренировки. Не беше никак лесно. Няма да изпадам в подробности какво ми костваше физически, ментално и финансово. Но горях в това! А когато гориш в нещо, значи със сигурност е твоят път. Дойде и моментът да стъпя на сцената – готова, бляскава, уверена и щастлива, че това ми се случва. Не се интересувах какъв ще е резултатът, аз просто се наслаждавах. Наредих се до много момичета - дългогодишни състезателки, с ясното съзнание, че съм дебютант.
И за мен това беше победа.
Качвайки се по стълбите, за да изляза пред прожекторите и хилядите зрители, аз видях в съзнанието си усмивката на татко и окуражителния му поглед. Знаех, че е с мен. И че се гордее.
Спечелих златен медал и първо място в категория бикини фитнес при жени над 35 години, сребърен медал в категория бикини фитнес до 160 см, а месец по-късно станах балканска вицешампионка в Румъния.
Успях да докажа себе си..пред себе си.
И това беше най-важното нещо за мен. Осъзнах колко съм силна, колко всъщност несломим е човешкия дух и как трагедиите в живота на всеки човек или могат да го сринат напълно, или да го издигнат.
Последва промяна на местоработата и от тогава (вече 4 години) съм отдадена на това да помагам на хората, особено на жените да изглеждат добре.
С течение на времето обаче откривах, че само да се храниш здравословно и да спортуваш не е достатъчно и че в основата на това стои психиката, мисълта, възприятието. Ако там нещата не са в баланс, то тогава и най-правилната хранителна и тренировъчна стратегия няма да дадат нужните резултати.
Затова скочих в сферата на личностното развитие.