.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Дубай през лятото – труден за вдишване, лесен за издишване

Ралица Михаилова | преди 2 седмици
Снимка: Ралица Михаилова
За мен беше сюрреалистично – кацнала съм на друга планета, навън не е за живи хора. Живея под стъклен похлупак, а отвън разтапящи се, изтичат часовниците на Дали

Горещо

По това време на годината изборът на дестинация като Дубай крие известни рискове, свързани най-вече с високите температури.  Първият ми сблъсък с тази арабска страна беше именно такъв – ленените ми панталони започнаха да парят по краката ми още с първите крачки на дубайска земя.

Сещате ли се за „стената“, която ви блъска при влизане в сауна за първи път (и не само за първи). Но знаете, че е за малко и влизате бодро. Е, юли и август, въобще летните месеци, в Дубай климатичните условия са като в сауна, само че денонощно. Диша се трудно. Хубавото е, че се диша все пак.

През деня е невъзможно да видиш синьото на небето. Мараня, а понякога и песъчинки от пустинята, създават леко призрачна обстановка. Виж, синьото на морето е прекрасно и примамливо, но пък температурата на водата от 38 градуса веднага ти припомня къде си.

Празен филмов декор

Първата ми разходка по улиците на димящия от жега Дубай донесе усещането, че съм попаднала в запустял филмов декор. В 11 ч. през деня, с излизането от хотела попаднах в друг свят. Почти никой не се движи пеш. На места няма жива душа. От време на време минава кола.

Пейзажът е лунен въпреки множеството сгради, движещите се автомобили и градският транспорт. Сякаш хората тук живеят в капсула. Инфраструктурата е без забележки. Метрото е така направено, че с напускането му, можеш да се шмугнеш в някой от големите молове. Просто хората тук по това време на годината живеят предимно на климатици. Ако у дома си казваш: „чакай да изляза навън за глътка въздух“, тук е обратното – искаш да се напъхаш някъде, където има климатик, за да живнеш и да се „освежиш“. На мен ми беше сюрреалистично – кацнала съм на друга планета, навън не е за живи хора. Живея под стъклен похлупак, а отвън разтапящи се, изтичат часовниците на Дали.

Подобно беше усещането ми (за похлупак), когато видях и ски пистата в мол The Emirates, но с малко по-звънливи и усмихващи нотки. Искрено се разнежих при вида на дечицата, които се радваха на изкуствения сняг, правеха си снежни топки и се пързаляха.  Приличаха на фигурки в преспапие, което завърташ, за да завалят снежинки (разгледайте галерията).

Има живот в пустинята

Не стигнах до самите пясъци, нямаше време за сафари, но усещането, че съм в пустиня не ме напусна през цялото време.  Това, което предизвикваше неистова радост у мен и караше сърцето ми да подскача, бяха песните на един вид птици, които, според краткото ми проучване, са от вида индийски скорец (или обикновена майна, Common Myna) – не знам дали пееха от изнемога в жегата или просто за тях това е рай, но искерно ме радваха песните им.

А по време на една от нощните ни разходки край Дубай Марина - комплекс от яхтено пристанище и небостъргачи, молове и хотели - съм почти убедена, че чух щурци в една каменна саксия. Казвам почти, защото не ги видях. Огледах се да не би звукът да идва от някоя технологична джаджа, но и джаджа не видях. Предпочитам да мисля, че са щурци :)

Вкусът на манго, както и на фреш от манго, е другото, което вкарва живителни сокове във вените на полуприпадналия от жега турист. А може би не само на него. Но това наистина е страшно вкусен плод, богат, сочен, ароматен. И насищащ.

(Не)очаквано приятелство 

В самолета за Дубай срещнах разкошната Ива от „Гласът на България“. Казвам разкошна, защото  тя е най-усмихнатият и мил човек, когото в скоро време съм срещала. Познавах Ива задочно покрай формата „Гласът на България“ и материалите, които сме публикували за нея в ladyzone.bg. Срещата ни някак естевено премина в приятелски разговор, размяна на телефони и повторно виждане в един от дните по време на престоя ми в емирството.

С Ива беше разходката ми из Дубай мол – най-големия търговски център в света. За времето, с което разполагахме, успях да видя основното – аквариума, в който живеят над 33 000 морски обитатели. За мен обаче по-впечатляващ беше огромният водопад с хванати в полет скачащи плувци. И, разбира се, черешката на тортата беше светлинното шоу и музикалният фонтан. Съчетанието от музика, светлини и живителната сила на водата, която на моменти се изстрелва до впечатляващите 150 м наистина си заслужава вниманието. Светлинното шоу се пренася и върху Бурдж Халифа, небостъргачът, който със своите 828 м към момента е най-високата конструкция, строена някога. Част от шоуто можете да видите във видеото, което заснех с телефона си: 

Усещанията ми бях две, и то силно противоположни – казах си: "Господи толкова е красиво, дано тази енергия, това послание за любов, стига до теб. Смили се над съвършения свят, който ти създаде, а ние така умело рушим". "Някак – продължих наум – мисля си, не сме чак толкова лоши, щом имаме сетива за красивото".

И после – през отворените от възхита очи, уши и уста на хората около фонтана хлътнах в бедните къщи на хилядите човечета, които работят и изнемогват по строежите, не знам защо си представих сцени от филма „Беднякът милионер“ и се приземих. Всичко това е изградено, за да демонстрира сила, власт, надмощие. И се почувствах леко смазана. Не от богатството на едните. От нищетата на другите.

Добре, че беше Ива – да се усмихва и да бърбори весело. Докато гледахме шоуто, пристигна новината, че клипът към песента й, в колаборация с британската група "Clean Bandit", вече е онлайн. Ако все още не сте го гледали, пуснете си го – просто така, за настроение

Като за финал

Когато влязох у дома, децата още спяха следобеден сън. Посрещна ме мама. Прегърнах я и някак инстинктивно я притиснах, сякаш исках да кажа: „Благодаря, че си ме родила тук“. Направо щях да си се разплача. Ей, така от облекчение. Нищо лошо не ми се случи, напротив. Видях много и съм щастлива. Просто осъзнах, че съм безкрайна късметлийка да виждам синьото на небето, да усещам прохладата на ранните утрини и да усещам капките дъжд по тялото си. На другия ден, на път за офиса, си купих цветя. Животът бликаше вътре в мен и го усещах отново. Бях у дома.  

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите