.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Емил Джасим: Учениците усещат и най-малката преструвка

Хортензия Маркова | преди 5 седмици
Снимка: Евгений Милов
5 безценни урока, които учителят по история е научил от своите ученици

"Има два вида учители – такива, които те заливат с толкова много информация, че оставаш скован, и такива, които само с един малък подтик ти вдъхват сила, с която можеш да скочиш чак до небето" – Робърт Фрост, американски поет.

Първият звънец от новата учебна година удари. С настоящото интервю LadyZone.bg също влиза в час с изучаването на правилните формули на Емил Джасим, които той прилага успешно в клас, за да е един от най-популярните учители у нас. Историкът и образователен експерт преподава в Частно средно училище „Увекинд“ и е от хората, които никога не спират да трупат мъдрост. Той добре знае как не само да дава, но и да взима... най-безценните уроци за себе си от своите ученици.


Спомняш ли си твоят първи учебен ден?
О, спомням си го в детайли. Не познавах никого в класа, а начална учителка ни беше другарката Маринова (все пак годината е 88-а) - великолепен професионалист и много любима на всичките си ученици. Имаше някакви комунистически глупости, а и училището беше кръстено на някакъв партизанин. А аз гордо си поглеждах електронния часовник, който родителите ми ми бяха подарили. Те ме бяха подготвили обаче, че започва “най-интересната част от живота” и нямах търпение да стана ученик. Бяха ми казали, че в училище ще срещна нови приятели и бяха прави - с Христо бяхме в един клас 12 години и до ден днешен сме близки приятели, както и с Петко и Божидар (смее се).

А твоят първи учебен ден като учител?
През лятото на 2002 г. Веселина Вачкова, моята учителка по история от Класическата гимназия, ме покани и трябваше да я замествам от октомври до декември, докато тя е на специализация в Сорбоната. Този път сам си купих часовник (смее се), за да знам колко време ми остава до края на часа. Учениците бяха само 6 години по-малки от мен и наистина се бях гипсирал, както се казва. Но тези три месеца минаха и май не се издъних.

Кога и как разбра, че да преподаваш е твоето призвание? А историята твоята сила?
Още в средата на тези първи три месеца моите бивши учители Албена Руневска, Орлин Йорданов и Оги Радев (Бог да го прости!) ми казаха, че май ми се получава даскалуването. Имах огромно желание, но по-късно си дадох сметка, че вероятно съм изглеждал нелепо пред децата с цялата ми строга поза. После дойде признанието от страхотната Теодора Борисова, която ме покани да я замествам, докато е в майчинство.

Иначе с историята любовта ми е от детство. Никога след 6-ти клас не съм имал срочна и годишна оценка по история, различна от отличната. А в редките случаи, когато съм получавал петица на тест или на контролно, съм се самообвинявал и амбицирал още повече. Историята ми е такава страст, че на изпита за СУ имах отлична оценка и вместо да запиша някоя друга уж по-престижна специалност, за изненада на всички, включително и на родители ми, избрах историята. И нито за миг не съжалявам. Четирите години, в които бях студент в Историческия факултет на СУ, са сред най-приятните, защото не усетих нито за миг напрежение, а финално дипломата ми е отлична – 5,88.

Емил Джасим
Снимка: Евгений Милов

Кой е твоят най-незабравим учител?
В Класическата гимназия всичките ми учители бяха изключителни, но все пак ще отлича сред тях Стамена Димова (по литература), с която сме близки приятели до днес и която ми даде навярно най-ценните човешки уроци през годините и след като завърших; Даниел Вачков (по история), който ми е показал какво значи търпение; покойният Оги Радев (по история на културата на Античния свят), който ни разкри почти всички тайни на Античността и е сред най-важните ми учители в професията; Веселина Вачкова, която ми даде пътя в професията; Атина Кънева по старогръцки език, Орлин Йорданов по философия, Ани Николова по латински език, Мирена Янакиева по старобългарски, хер Петър Стефчев по немски език… Мога дълго да изреждам, но се притеснявам, че ще пропусна някого. Имахме велики учители, истински великани. И, простете ми клишето, но все още се катерим по техните рамене.

Как се отнасяш към спорните въпроси от историята, как запознаваш децата с тях?
Не вярвам, че има подобно нещо като спорни въпроси - има различни гледни точки, които не винаги са в спор. Често хората си мислят, че в историята нещата се делят на черно-бели, а то преобладава сивото. Затова запознавам учениците с фактите, но и най-вече се водя по тяхното лично търсене. Те се справят много добре. Ролята на историка не е да съди, а да разбира, както казва изключителният френски учен Марк Блок. В същото време няма как да не сложим ясна и категорична оценка на нацизма например. В този смисъл нямам никаква драма с т.нар. спорни въпроси в историята.

Какво е твоето мнение относно представянето на комунистическия режим в учебниците?
Имаше скандални параграфи в някои учебници за 10-ти клас. Ама наистина скандални. Техни автори са една групичка “заслужили” университетски преподаватели, които се опитват да обекитивизират историята и някак да оправдаят всички свинщини, извършени от комунистите, с фразите “то такова беше времето” или “ама не беше чак толкова зле, защото се направиха и добри неща”. Ако тези хора не могат да говорят по същия начин за нацизма, тогава защо си го позволяват за комунизма? Това са две напълно тоталитарни идеологии, до голяма степен идентични в своята човеконенавист? Оставям настрана факта, че по принцип учебниците по история в България са на светлинни години назад от учебниците в развития свят. Но трябва да признаем и нещо друго – важни са не учебниците, а учителите. Ако учителят има достатъчно разум и е добре подготвен, глупостите в учебниците лесно могат да се превърнат от дефект в ефект.

Бъдещето зависимо ли е от миналото?
Да. Спънатият ни преход от тоталитаризъм към свобода го доказва ежедневно. Защото по политическите и икономическите върхове на държавата ключовите места са заети от ченгетата от Държавна сигурност. Тъкмо заради тази зависимост на бъдещето от миналото те не искат да се разкрият напълно досиетата на сътрудниците на комунистическия репресивен апарат. Пропуснахме много важен елемент от освобождаването – възможността да започнем на чисто.

Учителят може ли (трябва ли) да бъде и приятел с учениците си? Ти как подхождаш?
Учителят несъмнено може да е приятел с учениците си. Такова е моето приятелство например със Стамена, както и с Антон. Той ми беше ученик, но от тази година ми е и колега. Това е огромна радост, но и вълнение за мен.

Можеш ли да споделиш 5 безценни урока, които си научил от твоите ученици?
Ехааа, струва ми се сложно, но ще опитам.
1. Няма място за фалш. Учениците усещат и най-малката преструвка и са безмилостни, ако надушат нещо такова. И с право.
2. Никога не знаеш каква следа, каква “драскотина в паметта” ще оставиш у някого, затова много внимавай какво казваш и какво правиш.
3. Бъди винаги честен, дори когато новините не са приятни. По-добре да се каже навреме, че има проблем и да се вземат мерки, вместо да се оставят отворени рани.
4. Няма глупави ученици, има немотивирани. Слабата оценка е слаба оценка за учителя, не за ученика.
5. Добрият учител е този, който помага да учениците да се извисят духовно и интелектуално, а не този, който получава високи резултати с мачкане и тормоз.

Коя е най-важната оценка за работата ти?
Да видя, че моите ученици се справят с живота и са способни да преследват представата си за щастие. Не смятам, че съм толкова важен, та да успяват благодарение на моите часове. Ако децата ни успяват, то те го правят въпреки нас и въпреки системата. Смятам, че съм успешен, ако съм успял да им преча възможно най-малко.

Емил Джасим
Снимка: Евгений Милов
Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите