Майка на дете с аутизъм изрисува невероятно красив шал с "Ергенът". Въпреки всички трудности Мариана Проданова открива красотата на коприната и боите и превръща парчета плат в приказни аксесоари.

Мариана Проданова завършвa Социална педагогика, а причината да запишe тази специалност e синът й, който е с аутизъм.

"Исках да науча как мога да се справям, да съм му полезна, а и в бъдеще да съм в помощ и на други в моето положение. Знам какво е да имаш нужда от помощ и подкрепа, да търсиш начини, да си блъскаш главата от невъзможността да излезеш от тази дълбока яма, в която се намираш и да очакваш разбиране от страна на хората. Изключително трудно е, да не кажа и почти невъзможно тук в България!"

През последните няколко години тя е неотлъчно до сина си в училище. С огромни усилия той се научил да чете, пише и смята.

"Ако за учителите му в момента това е нищо, то за мен и него е повече от всичко. Но за да стане всичко това реално, аз се изтощих психически, не работих, изгубих контакти с хора и въобще човек, който не е преминал през нещо подобно, дори не може и да си представи, че животът ти спира!"

Животът й обаче не спира. продължава - колкото и да е трудно. Защото точно така правят майките - надскачат трудното, за да продължат. Да продължиш е красиво и е най-големият урок, който учиш сам и показваш на децата си. 

Именно трудностите карат Мариана да промени нещо първо за себе си. Открива спокойствие в рисуването. 

"Аз няколко години бях тотално изолирана от външния свят. Ходих заедно със сина си в училище 4 години. Липсата на контакти с хората оказва неблагоприятно въздействие върху човек. Постепенно всички те забравят и ти се затваряш някак си още повече в себе си. Имах нужда от помощ аз, все още имам! Разбрах, че трябва да направя нещо за себе си, защото съм стигнала дъното."

Преди време случайно попада на групата във фейсбук "Купи подарък от майка на дете с увреждане’’. Амбицира се и иска да покаже и на себе си, че може: "Не можете да си представите какъв прилив на енергия усетих. Сякаш се събуждам от стогодишен сън."

 

 

Именно хората в тази група са тези, които й подават ръка, когато тя не виждах никакъв път пред себе си.

"Синът ми има огромен потенциал да се учи. Не го казвам, защото ми е син, а защото наистина съм го видяла. Нужно е обаче подход, непрестанна работа, обяснения, насоки и куп други неща, на които днешното българско училище не може да отговори на нуждите на децата със специални потребности."

Когато Мариана започва да рисува върху шалове, и синът й се включва. 

"Той има свои собствени два шала, които предварително съм ушила. Рисуването обаче е изцяло негово. Разбира се, аз го насочвам, съветвам го за цветове или го контролирам за количеството боя. Страшно концентрирано ги правеше. Има желание да нарисува шал с камиони."

Така й хрумва и идеята да направи шал на тема "Ергенът".  

 

"Имах идея дамата, която стане собственичка на шала, да се почувства единствена и неповторима. Ето защо няма нито една от конкурентките от предаването за неговото сърце на него, а има роза. Розата от Ергена е само за тази, на която принадлежи шалът."

Макар да рисува само от 3 месеца, Мариана вече е направила изумително красиви шалове - с Айфеловата кула в Париж, макове, пейзажи. Рисува дори

"Мечтая да изрисувам нещо нетипично за шал, нещо което да остане в погледите на хората и да се чудят какво е това!" - споделя Мариана, която не спира пред трудностите.