Към 6-тия месец малкият пъргавелко вече с лекота е усвоил търкалянето и обръщането по коремче. Настъпва и дългоочакваният момент, в който бебето ни се е научило и да седи самостоятелно. Невероятно бързо и неусетно са се развили и хватателните способности на малките ръчички. Възползвайки се от новопридобитите си умения и нараснали възможности, любопитното мъниче с удоволствие се отдава на най-новите си играчки. Игрите му стават по-заангажиращи и разнообразни. Нарасналата сръчност му дава възможност да обогати арсенала от умения с нови впечатляващи манипулации, движения и жестове. Вече майсторски думка с палката по новото барабанче (или с дървената лъжица по тигана), блъска чинелите, почуква здраво хванатите кубчета едно в друго, мачка шумолящата книжка, подава топката. Да не забравяме и важната роля, която трябва да заема участието на родителя в игрите и общуването с мъника. 

 

Друг особен момент е, че в този период играчките бързо омръзват. Когато забележим симптоми на отегчение към дадена играчка, бихме могли да прибегнем към една малка хитрост. За да запазим интереса на бебето към тях, през няколко дни скриваме част от играчките. Когато изненадващо ги поднесем отново в ръцете на малчугана, те отново ще грабнат вниманието му. За усъвършенстването и осмислянето на играта голямо значение има именно разнообразието на играчките. 

 

 

Важна част от играта през месеците до навършването на първата годинка, а и след това, е възторженото изхвърляне на играчките от креватчето или кошарката, най-вече защото малкият хитрец знае, че те отново ще му бъдат дадени и пак ще може да ги запокити. Това атрактивно и типично за този етап поведение означава, че детето започва да разбира смисъла на играта с мама и тате. 

 

С наближаването на деветия месец, трайно и завинаги пленяват симпатиите на малките деца музикалните играчки. Те оказват изключително благотворен ефект върху повечето сензорни възприятия и в края на краищата – върху интелектуалното развитие.