.

ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Раждането беше трудно - продължи около 13 часа

Росица Николова | преди 5 години
Малък Сашко
Първите часове на Александър с баща му Евгени в московска болница. Снимка: Анна Александрова, личен архив
Съпругът ми идваше по всяко време, но ако не си плащаш, има само 1 час на ден, в който роднините могат да идват

Анна е родена в Русия. Евгени в България. Разстоянията не им пречат да се срещнат. Децата им вземат по нещо от всеки родител, включително и мястото на раждане – Александър се ражда в Русия, Даниела – в България. Разстоянията не им пречат да са брат и сестра. 
Провокирани от големия интерес към разказите за ражданията на Ясмина в САЩ и в България, решихме да продължим темата, с едно раждане в Москва и последвало, за сравнение, в София. Разказва ни лично Ани.

линия

2006 г. Бременността ми със Сашко беше четвърта поред, след няколко неуспешни. Бяхме доста притеснени, но решихме да направим всичко, което зависи от нас, за да мине раждането нормално, пък каквото стане. В Москва ходех на платен курс за бременни, в който ни учеха как да дишаме, показваха ни филми. В държавната поликлиника до нас имаше безплатни такива курсове, но те са по-общи, без излишни сантименти.


БРЕМЕННОСТТА


За всичко, свързано с бременност и раждане, бременните ходят в специализиран родилен дом. От 7-и месец всяка седмица се правят изследвания на кръв и урина. Има големи опашки, на които трябва да чакаш, но ако пропуснеш едно изследване и не ти сложат печат, после могат да ти направят проблем при самото раждане. Т.е. бюрокрацията е в повече. За да не се занимават с това, доста хора предпочитат да отидат на платено. 

Отношението на персонала в манипулационните е доста хладно - все едно бях във фашистки лагер (смее се). На опашките пък имаше много стари баби, които се жалваха, че са бедни, че няма какво да ядат, пък, виждаш ли, ние сте тръгнали да раждаме деца.

За изследванията и манипулациите не се плаща нито стотинка. Всеки – работещ или не, има здравна карта, с която може да се възползва от медицинските услуги в болницата. Разбира се, който иска, може да отиде на платен преглед или на по-специални услуги като 3D и 4D ехограф.


УСЛОВИЯТА В БОЛНИЦАТА


За прегледи от 36-а седмица, отделна стая (за 2 човека с обща тоалетна и баня, хладилник, телевизор, място за бебето) в болницата, в която избрах да раждам, и присъствието на съпруга ми на раждането платих 1000 евро
. Малко повече плащахме месечно за наем на двустайния апартамент, в който живеехме. Това е сума, които не сме могли да извадим веднага от джоба си, но не е и непосилна за събиране. Този избор не беше най-скъпият вариант, но нас ни устройваше. Предварително се сключва договор с болницата, която пък има договори с различни медицински застрахователи. Избрахме тази болница, защото е сравнително близо до нас. Тъй като в Москва разстоянията са големи, всъщност тя беше на около час и половина път от дома ни. Болницата беше съвсем нормална, обикновена, чиста, след направен ремонт, без лукс. 

Ако отидеш, без да плащаш, условията са по-различни – не си в отделна стая, има само 1 час на ден, в който роднините ти могат да идват, нямаш право да излизаш, прозорците не се отварят и не можеш да вземаш храна или друго отвън. При мен съпругът ми идваше по всяко време.

От 16 до 16:30 часа има профилактика. Тогава всички излизат от стаите, за да бъдат почистени. От болницата дават нощници и бельо и не позволяват да се внасят лични дрехи отвън.

Влязох 10 дни преди термин в болницата, защото задържах течности и откриха белтък в урината ми, за което ми правиха различни процедури.


 ПЕРСОНАЛЪТ


Отношението на персонала беше съвсем нормално. Имаше само една жена, която разнасяше храна – вечно намусена, независимо дали дава храна на жени, които са си платила, или не. За персонала дали си платила, или не няма значение, защото парите не отиват за тях, а за болницата и те нямат лични облаги. Никой не ми е искал пари, за да си свърши по-добре работата, но и не съм усетила по-специално отношение заради това, че съм в платена стая. Не съм търсила негативи и може би затова не съм ги видяла.


РАЖДАНЕТО

Съпругът ми не беше спал две нощи, защото беше на работа и след като мина да ме види, реши да се прибере, за да поспи. Тъкмо се беше прибрал и аз му се обадих, че вече наистина ще раждам. Тръгна обратно. 
Преди раждане при нас задължително правят клизма, което за мен лично беше доста неприятно и унизително.

Ани в болницата
Тук болезнените контракции още не са започнали и си правя смешни уши от части от магарето. Снимка: Анна Александрова, личен архив

Раждането беше трудно. Продължи около 13 часа. През цялото време Евгени беше до мен, въпреки че беше безкрайно изморен. За присъствието на таткото болницата не осигурява нищо. Той седеше на ниска табуретка на колелца. Когато имах контракции, беше до мен и стисках ръката му, когато отминаваха, се опираше на стената, за да почине гърбът му.

на табуретката

Въпреки че водите ми бяха изтекли, нямах разкритие. Лекарката се опитваше да направи това ръчно, което беше съпроводено с ужасни болки за мен. Въпреки това никой по никаква причина не ми е предлагал да ми направи секцио. Дори когато, вече изтощена, аз самата исках да ме срежат, лекарката предложи да почакаме още малко, за да бъде раждането естествено.

По някое време ми дадоха лекарство, от което успях да поспя около час, за да възстановя силите си. След това ме събудиха, влязох в банята и не исках да излизам оттам, заради благотворното действие на водата от душа. 
Не мислех, че са ми останали сили, но когато ми казаха, че трябва да се преместя на магарето в родилната зала, буквално скочих. Знаех, че тези думи означават, че всичко съвсем скоро ще свърши. Малко по-късно Александър се появи на бял свят.


ИЗПИСВАНЕТО


Освен естественото раждане, персоналът изключително много поддържа и кърменето.
Не съществува понятие като „нямам кърма”. Това са много редки случаи, може би около 2%, които са изключение. В болницата ти обясняват каква е подходящата поза, как да кърмиш и т.н.

Изписаха ни 10 дни след раждането, тъй като със Сашко имаше малко проблеми. На изписването получих малки подаръчета – най-вече пелени и шишета.
Никога не бях виждала толкова малко бебе. До този момент си мислех, че бебетата или плачат, или спят. И когато Сашко просто си гледаше в тавана, бях силно учудена какво му има. А всъщност му нямаше нищо. Просто не намираше тавана за толкова скучен, колкото аз (смее се).

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Какво бельо носят вашите половинки - мъжете?